Човекът срещу държавата: Най-ефективната мярка срещу “организираната престъпност” е ограничената държава, а не обратното

Георги Стоев



Борбата с “организираната престъпност” e основният аргумент на тези, които искат повече власт на държавата над живота на хората. От българските граждани се очаква отговор на въпроса: Какво предпочитате – повече свобода или повече сигурност? Така е представена обществената дилема в кампанията за по-силна държава, която да се пребори с престъпността.

Повече несигурност в името на повече сигурност?!
По-силна държава означава по-слаби граждани. Повечето власт за държавния апарат върви ръка за ръка с по-малко права за хората. По-силната държава означава повече възможности за произвол на хора в държавата и по-малко възможности за останалите да се защитават. Държавата има монопол върху използването на принуда и насилие в обществото. Хората в държавния апарат могат да принуждават и да тормозят, както никой друг в обществото не може – без наказание и отговорност. Повечето възможности да го правят означава по-малко права, по-слаба защита, по-малко сигурност в обществото.

Неограничената възможност за полицаи и държавни чиновници да претърсват, подслушват и тормозят гражданите в името на повече сигурност всъщност означава по-малко сигурност. Възможността за конфискуване на собственост без съдебно решение означава по-несигурни права на собственост. Твърди се, че по-добрата сигурност за собствеността и живота на хората изискват повече възможности за безнаказан произвол от страна на държавни служители. Това звучи абсурдно.

Хората в държавния апарат не са непременно по-добри от останалите. Възможно е повечето власт в държавата да означава по-малко престъпност извън държавата. Но това не гарантира по-малко обща престъпност. Преместването на възможността за насилие от “улицата” към държавния апарат не означава непременно, че насилието ще изчезне. Навярно по улиците на хитлеристка Германия е имало много малко престъпления и може би изобщо не е имало “организирана престъпност”. Но това не означава, че животът е бил по-сигурен и наситен с по-малко насилие.

“Организираната престъпност” е продукт на държавното присъствие в икономиката.
Когато се предлагат решения на проблема с т.н. “организирана престъпност”, разумно е да се започне от нейните корени. Вижте само кои са пазарите, около които се възниква организираното насилие. Това са преди всичко пазари, в които държавата е забранила или ограничила размяната и конкуренцията – например оръжие, наркотици, алкохол, горива, казина. Това са пазари, където или е забранено да се търгува, или бизнесът се нуждае от държавна протекция (т.е. забрана за конкурентите да правят бизнес). Тези пазари сами по себе си не носят насилие – не повече отколкото пазарите на други стоки и услуги. Но държавната намеса, пречките пред конкуренцията, нарушаването на правото на хората да търгуват, създава условията за гангстеризиране на тези сектори. Свободната конкуренция е механизъм, който действа срещу превземането на определени сектори от престъпни групи. Ограничението на конкуренцията е това, което дава живот на организираната престъпност. Първата крачка към превръщане на един пазар в престъпно-доминиран, е държавното ограничение на конкуренцията в него.

Най-ефективната мярка срещу “организираната престъпност” е намаленото държавно присъствие в икономиката. Стимулите за организиране на престъпни групи са продукт на държавното присъствие в икономиката. Например това са пречките пред презграничната търговия (които правят възможно съществуването на феномени като “контрабандата”), държавното монополизиране на отделни пазари, преразпределението на доход през държавния бюджет, държавната собственост върху активи. Държавното присъствие означава привилегирована позиция за едни за сметка на други. Борбата за привилегията предполага корупцията, насилието, заплахата. Определени пазари се считат за официално забранени – например пазарите на наркотици. На тези пазари монополната позиция е гарантирана също от държавата: получава я този, който предложи най-много, който “играе с властта”, който е най-добре организиран. Затова организираната престъпност е явление, което е характерно за пазарите с най-силно държавно присъствие. Най-ефективният модел за борба с нея е освобождаването на стопанството от държавния тормоз.

Държавният провал не може да е аргумент за повече власт на държавата.
Държавата се е самообявила за монополист в производството на обществен ред, сигурност и справедливост. Както в много други държавно-монополизирани сфери (като здравеопазване и образование например), тя доказва тоталната си неефективност. Държавният провал в тази област сега се използва като аргумент за повече държавна власт. Провалът на държавата обаче може да е аргумент само за по-малко държавно присъствие в обществените отношения.