Как не трябва да се приватизира: Старите грешки в новата приватизация

Георги Стоев



Производството на кораби винаги ми се е струвало сложен бизнес. Като всяко подобно начинание, това изисква особено много предприемаческа енергия. Затова съм объркан, когато виждам как най-лошият предприемач не може да се оттегли от този бизнес в България.

Приватизацията на Варненска корабостроителница дотук е държавен провал, който обаче може да се окаже полезен, ако има кой да научи уроците от него. В момента контролът над активите на корабостроителницата е в ръцете на друго държавно предприятие – Български морски флот. Преди време БМФ стана собственик на Варненска корабостроителница след процедура по несъстоятелност на дружеството. Сега държавният БМФ се опитва вече наистина да приватизира активите на корабостроителницата.

Както обикновено става в българската приватизация, държавата (в лицето на БМФ) обяви изисквания, които ще направят това раздържавяване сложно, бавно и непрозрачно. Изискванията към новия собственик включват:
§ да запази дейностите корабостроене и кораборемонт;
§ да запази сега наетите 700 работници;
§ в продължение на три години да не продава производствени активи.
Това означава, че изборът на новия купувач ще бъде ограничен. Може дори да не се намерят желаещи да купят тези активи при така зададените условия. Опитът държавата да запази (след-приватизационен) контрол над тези активи ще отблъсне поне част от потенциалните инвеститори.

Въпреки задаващото се ново зацикляне в приватизацията на този държавен завод, има някои неща, които може би е полезно да бъдат разбрани поне от хората с воля да приватизират.

Приватизацията е прехвърляне на активи, а не на бизнес.
Тя е прехвърляне на права на собственост върху определени (най-вече материални) активи. Под каквато и юридическа форма да се извършава – продажба на акции, смесени дружества или ликвидация – приватизацията запазва този смисъл. През погледа на тези, които купуват държавни предприятия, това за тях са единствено нови активи. Няма начин държавата да очаква бизнес използването на старите активи да се запази непроменено. След като едно от очакванията е по-ефективно управление на бившите държавни ресурси, по-висока производителност на заетите и по-високи доходи (чисто социално погледнато), тогава не би следвало да се очаква запазване на статуквото. От това следват няколко важни неща. Първо, приватизацията не може да е инструмент за развитие на определени фирми или индустрии. Второ, ако ще се продават активи, не е задължително да се продават акции в дружества, които притежават активите; може да се продават направо активите, което прави законово процедурата по-лесна за самата изпълнителна власт. Трето, навярно част от приватизацията ще води след себе си до закриване на работни места – нещо, което трябва да се аргументира добре от политиците пред избирателите и, може би, синдикатите.

Изискванията за работни места имат негативен ефект най-вече за работниците.
Това е класически пример как едно държавно действие води до ефекти, които са противоположни на целите. Държавата се опитва, поне формално, да осигури сигурност за заетите в държавните заводи. Като поставя изисквания пред новите собственици тя постига обратното. Кръгът на потенциалните инвеститори става по-тесен, когато държавата постави ограничения; следователно стават по-малки шансове на работниците да станат по-производителни. Изискванията за заетост обикновено вървят с цял пакет ограничения. Това прави процедурата по приватизация по-малко прозрачна, и следователно шанс получават най-вече “политическите предприемачи” – хора, които разчитат на държавната протекция, а не на уменията си да създадат конкурентен бизнес. Това са хора, от които работниците имат най-малко нужда, ако целта е повече сигурност за тях. Не на последно място, изискванията на държавата често провалят приватизацията – това също означава по-малко сигурност за работните места. Политиците казват, че това е социален проблем. Нека тези, които искат да приватизират, обяснят с прости думи кое е по-социално – свобода или ограничения за новите собственици.