Уточнение на понятията: В дебата за данъците няма консенсус дори върху смисъла на думите

Георги Стоев



Често слушам самоопределението на хора от управляващото мнозинство: “Нашето управление е реформаторско.” Макар за някои “реформа” да означава нищо да не се променя, това едва ли е разбирането на мнозинството българи. Промяната или реформите се отнасят до присъствието на държавата в живота на хората. По тези въпроси очевидно няма консенсус в обществото: някои искат държавно образование и здравеопазване, други не искат да плащат данъци, трети искат да емигрират.

Това, което е възможно обаче е да се постигне някакво съгласие по думите, с които описваме държавното присъствие в живота ни. Предлагам да започнем с данъците. Какво имат предвид управляващите, като обещават “намаление на данъците” и твърдят, че до този момент изпълняват обещанието си?

Скоро ще навлезем в третата година, която е бюджетно планирана от сега управляващото мнозинство. Какво ще промени “реформаторското” правителство? Всъщност почти нищо. Въпреки промените в структурата на данъчното облагане, обемът на данъците ще се увеличи, измерен като част от дохода на българите.

Въпреки че на някои българи може да се стори, че плащат по-малко данъци (макар това да е малко вероятно), данъчното облагане в България всъщност запазва размера си отпреди избирането на това правителство. Дори през 2003 г. имаше увеличение, каквото се очаква и през 2004 г. Измерени като процент от брутния вътрешен продукт в България, данъчните приходи в бюджета ще са около 31%.

Вероятно за някои българи правителството е изпълнило обещанието си за намаление на данъците. Но те едва ли са много. Всъщност това няма значение, след като мнозинството избиратели всъщност нямат пряко отношение към плащането на данъци. Малцинството българи се занимават с произвеждане на стойност и следователно те са единствените, от които могат да бъдат иззети пари под формата на данъци.


Като изключим децата на възраст до 15 години, хората в България са около 6.7 млн. От тях едва малко над 2 млн. са заети в частния сектор – това са хората, за които може спокойно да приемем, че се занимават с произвеждане на доход. От тях правителството взима пари, за да финансира други българи, както и начинанията си.

Правителството се занимава основно с това да вземе произведеното от едни и да го раздаде на други. През 2004 г. това няма да се промени. За субсидии и социално осигуряване и грижи са предвидени общо около 6.3 млрд. лв. Това е около ¼ от стойността, която произвеждат хората в частния сектор. Още толкова ще бъдат взети от тях, за да се финансират държавните дейности (т.е. ще отидат за “несоциални” разходи).

Дори при много оптимистичното допускане, че произвеждащите българи са около 2.3 млн. (2.1 млн. заети в частния сектор и 0.2 млн., които добавят стойност в държавния сектор), на един от тях се падат по 2 700 лв. “социални” плащания догодина.

Това са необходимите уточнения на термините, когато обсъждаме данъците. Без съгласие поне по думите, с които описваме данъчното облагане и фискалната програма на правителството, дебатът е невъзможен. Част от отговорността за това пада върху самото правителство: редно е обещанията да звучат ясно и еднозначно. Не може да има едновременно намаление на данъците и увеличение на харченето на държавата.