Най-скъпите медии: Данъкоплатците ще продължават да финансират загубите на държавните радио и телевизия

Георги Стоев



Субсидирането на държавните медии не буди кой знае какви дебати в обществото, сякаш това е нещо, около което има негласен консенсус. Държавните радио, телевизия и информационна агенции са финансирани от българските данъкоплатци, за да произвеждат неща с неясна стойност за самите данъкоплатци. Когато тези медии продават на сравнително свободния пазар на медийни и реклами услуги, те произвеждат продукти, които имат стойност за тези, които са се съгласили да платят. Когато обаче данъкоплатците финансират дейността на държавните медии, произведената стойност остава неясна.

За какво точно получават пари държавните медии?
В България има широко споделяно разбиране за това, че обществото се нуждае от така наречените “обществени” медии. Аз не съм сред хората, които са част от този консенсус, но въпреки това повечето хора, които познавам имат добри чувства за тези “обществени” медии. Те считат, че има медийни услуги, които са особено полезни за всички граждани и затова си заслужава да бъдат финансирани с парите на гражданите. Доколкото знам, тези услуги включват образование, информация, връзка с управляващите и други подобни. Данъкоплатците в голямата си маса смятат, че трябва да има такива “обществени” медии. Следователно ако те не се родят на свободния пазар, те евентуално биха се съгласили да финансират такава услуга с данъци.

Свободният пазар ражда “обществени” медии
“Обществените” медии не е задължително да бъдат държавни медии. Тъй като те са продукт на желанието на хората, други хора ще се опитат да спечелят от това желание. Така се ражда бизнесът на “обществените” медии, който не е държавен, не е субсидиран, финансира се доброволно от потребителите на тази услуга. Доказателство за тази проста теория може да намерите, ако прехвърлите набързо кабелните програми, които достигат до вас, или просто радиостанциите, които са разположени изключително гъсто в УКВ спектъра на големите градове. Това разбира се важи и за печатните издания, и за интернет медиите, и за новините, които достигат до мобилните телефони. “Обществена” медия не е синоним на държавна медия; още по малко – на субсидирана медия.

Тогава субсидиите за държаните медии са пари, хвърлени на вятъра
Щом има “обществени” частни медии, какво точно получават като добавена стойност данъкоплатците, които финансират държавните медии. Това от тяхна гледна точка са пари, които са хвърлени на вятъра. Поставете се за момент на моето място. От много години не съм използвал нито една от следните услуги: (1) държавната поща, (2) държавната железница, (3) държавната телевизия, (4) държавното радио. Но част от дохода ми финансира тези държавни начинания. Естествено има хора, които ги използват и за тях това е добре дошла безплатна или почти безплатна услуга. Но в такъв случай субсидиите за медиите са чиста проба преразпределение на доход. Те не са производство на услуга за цялото общество. Те са производство на услуги за някои, които се финансират от всички данъкоплатци.

Ефектите от субсидиите, които не виждаме
Производството на безсмислени услуги е очевидно загуба. Това е пренасочване на ресурс от дейности, които произвеждат стойност, кум безсмислени държавни начинания. Субсидирането на медиите е класически пример. Държавата харчи парите ни за производството на неща с неясна стойност за потребителите. Тази стойност щеше да е ясна, ако потребителите доброволно плащаха за това, което получават като услуга (като например таксата за кабелна телевизия). Финансирането на безсмислени дейности от държавата има ефекти, които не винаги са видими за невъоръженото око. Субсидиите на държавните медии имат въздействие не само върху пазара на медийни услуги, но и върху пазара на труда. Субсидията дава възможност на държавната медия да поддържа персонал, който не произвежда нищо. Това са хора, които иначе биха произвеждали добавена стойност и следователно истински доход. Те обаче остават закрепостени в държавните радио и телевизия, които продължават да им плащат дори за нулева производителност с парите на данъкоплатците. Така на пазара на труда (дори по-конкретно на пазара на работници в медиите) някои работодатели са ограничени в избора си. Някое работно място, което би произвеждало истински доход, е останало незапълнено заради субсидираната заетост в други медии.