Кой да плати сметката? ДПС върна традиционния абсурд в дебата върху данъците

Георги Стоев



Партията ДПС направи огромна услуга на правителството. Това е може би първият бюджет на българско правителство, дебатът върху който започна да се съобразява с нормалната логика: данъците не могат да бъдат съкратени без да се съкратят някои от разходите на държавата. Точно когато дебатът започна да се нормализира, да се разчупва митът за “бюджет, спуснат от небето”, точно тогава ДПС върна рязко нещата в техния първоначален абсурд. Депутатите от тази партия заявиха, че ще подкрепят данъчните намаления, но няма да подкрепят предвидените съкращения на разходите.

В тази ситуация, разбира се, правителството не може да направи много. Вариантите включват: или намаляване на данъците и заплаха от политическа криза, или консервиране на бюджета без някаква положителна промяна. И в двата случая изборът е лош за данъкоплатците. Но при всички положения правителството сега е в позицията да заяви на избирателите, че всъщност нищо не зависи от него; всичко в крайна сметка зависи от политическото решение на представителите на гражданите. Следователно отговорността за неизпълнените обещания (включително за намаляване на данъците), както и за неразумната стопанска политика, остава върху парламента и партиите, които управляват в коалиция.

Това изглежда добре дошло за хората в правителството, които се заеха с административна работа в държавата с явна амбиция. Когато положението изглежда съвсем извън техен контрол, се появи услугата на ДПС. Сега изглежда, че всъщност никога нищо не е зависело от администрацията.

Сега на всяко предложение за намаляване на данъчното облагане и увеличаване на шансовете на българите да просперират, правителството има добър отговор: “Ние не решаваме колко данъци да изземваме от гражданите. Опитайте се да убедите ДПС, че трябва да намалим субсидиите за земеделието.”

Всъщност субсидиите за земеделието, вкл. производството на тютюн, не са единствената възможност за съкращаване на правителствените разходи. Субсидии получават и хората, заети в държавните железници, в държавните радио и телевизия, в мините, в пощите и т.н. Нещо повече, под формата на преки плащания към хора (а не чрез субсидии за предприятия) държавата финансира заплати, стипендии, помощи, обезщетения. Всичко това са възможни източници за съкращаване на разходите и следователно възможност за съкращаване на данъчното бреме в България.

Има нещо парадоксално в цялата политическа ситуация в момента. Управляващите партии бягат от отговорност като се оправдават една с друга. Опозиционните партии очевидно не виждат мястото си в дебата върху данъците. В последна сметка нито БСП, нито СДС някога явно са се обявявали в подкрепа на хората, които плащат данъци. Те по-скоро винаги са разчитали на популистките прийоми за популярност, следователно явно са подкрепяли не тези, които плащат данъци, а тези, които взимат данъците на другите чрез бюджета.

В такъв случай кой носи отговорността? Кого трябва да обвинят българските граждани за:
- неизпълнена политическа програма,
- забравени предизборни обещания,
- намалени шансове за икономическото развитие в България,
- непредвидим бизнес климат.

Това е въпросът, който вълнува обществеността. Съвсем друг въпрос вълнува представителите на гражданите в парламента: Кой точно да плати данъците? Кой да плати държавната сметка? Кой да финансира “социалните” обещания на политиците?

Сметката по дефиниция се плаща от тези, които произвеждат доход. Произвеждащите българи не се радват на добро представителство в парламента. Все пак някои от тях намериха начин да се организират и да предявят претенциите си срещу данъчното облагане (вижте само протестите на представители на транспортния бизнес, свързани с увеличените данъци върху покупката на гориво). Въпреки неясния и недобре аргументиран протест на тези българи, това все пак напомни на политиците, че изземването на доход (под формата на данъци) има някакъв предел. Съобразяването с този “данъчен лимит” би следвало да е водещо в проектирането на политически обещания към онези българи, които чакат държавният бюджет да плати сметката им.