Политическият ред на просперитета

от Георги Стоев



Усещането ми за политическия консенсус в България днес е следното:

Представителите на гражданите в политическото пространство се възприемат като изразители на интересите на отделни групи българи. Всяка партия, и дори всеки депутат, защитава избрана група срещу всички останали българи, както и срещу останалия свят.

Следователно не можем да говорим за политически ред, в който представителите на гражданите защитават система от принципи на обществените отношения. По-скоро става въпрос за политически сблъсък на отделни (дори не винаги организирани) групи граждани. Резултатите от тази борба е популярно да се наричат “политически компромис” – нещо, което би звучало абсурдно при сблъсък на принципи.

Ако усещането ми е вярно, конституционното описание на България днес би следвало да е:

Представителна демокрация, в която устройство не е плод на обединението на принципи и ценности, споделяни от всички граждани (от всички, които желаят да са членовепредставителството на едни граждани може да бъде ограничено само от представителите на други. Българското конституционно на обществото, наречено “България”).

Какво общо има всичко това с просперитета на едно общество?

Всяко обединение на хора има икономическа причина. Понякога то е целенасочено – като създаването на корпорация или сключването на сделка – но често обединенията не са продукт на целенасочен план – като възникването на един град, Интернет, парите или правилата за поведение в дискотека.

Стопанският характер на обединението per se предполага, че хората смятат за по-добро да са заедно, отколкото да са разделени. В спонтанното обединение, наречено “свободно общество” всеки приема, че е по-добре да участва в света на непрестанната конкуренция, отколкото да се изолира в свят без съперници. В състезанието се раждат правилата на пазарната икономика и те се споделят от всички участници. Те могат да се нарекат членове на свободното общество, участници в играта на пазарната икономика.

Така съвсем естествено политическият ред на проспериращото общество съвпада с политическия ред на доброволното и спонтанно обединение в свободното общество. Просперитетът е логичният резултат от обединение, зад което стои стопанска мотивация. Неговият път не съвпада с пътя на общество, което е обединено около нещо друго (като например обща омраза към евреите, единен социалистически план на производството или всеобщо споделян култ към харизматичен лидер).

Тъй като в България изглежда няма обществено съгласие около принципи, а по-скоро наблюдаваме политическа борба между групи в обществото, оставам песимист за просперитета на българското общество.

Но това, което истински ме притеснява, е подкрепата за т.н. “национална идея” – доктрина за обществено обединение под някакъв неясен, общ за всички българи знаменател. Това е диаметралната противоположност на конституцията на проспериращото общество. Това е политическият ред на крепостничеството и социализма.