Политическият ред на просперитета

Усещането ми за политическия консенсус в България днес е следното.

Представителите на гражданите в политическото пространство се възприемат като изразители на интересите на отделни групи българи. Всяка партия, и дори всеки депутат, защитава избрана група срещу всички останали българи, както и срещу останалия свят.

Следователно не можем да говорим за политически ред, в който представителите на гражданите защитават система от принципи на обществените отношения. По-скоро става въпрос за политически сблъсък на отделни (дори не винаги организирани) групи граждани. Резултатите от тази борба е популярно да се наричат “политически компромис” – нещо, което би звучало абсурдно при сблъсък на принципи.

Ако усещането ми е вярно, конституционното описание на България днес би следвало да е: представителна демокрация, в която представителството на едни граждани може да бъде ограничено само от представителите на други. Българското конституционно устройство не е плод на обединението на принципи и ценности, споделяни от всички граждани (от всички, които желаят да са членове на обществото, наречено “България”).

Какво общо има всичко това с просперитета на едно общество?

Всяко обединение на хора има икономическа причина. Понякога то е целенасочено – като създаването на корпорация или сключването на сделка – но често обединенията не са продукт на целенасочен план – като възникването на един град, Интернет, парите или правилата за поведение в дискотека.

Стопанският характер на обединението per se предполага, че хората смятат, че е по-добре да са заедно отколкото разделени. В спонтанното обединение, наречено “свободно общество”, всеки приема, че е по-добре да участва в света на непрестанната конкуренция, отколкото да се изолира в свят без съперници. В състезанието се раждат правилата на пазарната икономика и те се споделят от всички участници. Те могат да се нарекат членове на свободното общество, участници в играта на пазарната икономика.

Така, съвсем естествено, политическият ред на проспериращото общество съвпада с политическия ред на доброволното и спонтанно обединение в свободното общество. Просперитетът е логичният резултат от обединение, зад което стои стопанска мотивация. Неговият път не съвпада с пътя на общество, което е обединено около нещо друго (като например обща омраза към евреите, единен социалистически план на производството или всеобщо споделян култ към харизматичен лидер).

Тъй като в България изглежда няма обществено съгласие около принципи, а по-скоро наблюдаваме политическа борба между групи в обществото, оставам песимист за просперитета на българското общество.

Но това, което истински ме притеснява, е подкрепата за т.н. “национална идея” – доктрина за обществено обединение под някакъв неясен, общ за всички българи знаменател. Това е диаметралната противоположност на конституцията на проспериращото общество. Това е политическият ред на крепостничеството и социализма.