Рисковете на “безплатния обяд”

от Георги Стоев



Все още липсва оценка на възможните ефекти от т.н. “финансова рамка” – пари на европейските данъкоплатци, които ще бъдат похарчени от българското правителство. Ето възможна методологична рамка за такава оценка.

Първото, което трябва да се открои, е каква част от тези пари ще финансиват инвестиционни проекти и каква част ще бъдат просто раздадени от правителството. Икономическият растеж е резултат от натрупване на капитал, а не от правителствени разходи (въпреки че някои колеги твърдят, че държавните разходи стимулират потреблението, а то било благоприятно за растежа). Следователно, важно е първо да разберем каква част ще бъдат раздадени като субсидии, разходи за държавна администрация и други подобни, за да разберем колко ще останат евентуално за инвестиционни проекти.

Инвестиционните проекти на правителството биха имали смисъл, ако са оправдани от гледна точка на “възвръщаемостта”. Единственият начин това да бъде оценено е обвързване на държавните инвестции с частно участие, т.е. с интерес, който би ограничил безсмислените разходи. Затова инвестициите по т.н. структурни фондове биха имали положителен ефект за икономиката, ако са обвързани с реформа на услугите в държавния домейн, вкл. образование, здравопазване, железопътен транспорт, енергетика. Под реформа би следвало да се разбира премахване на държвната протекция за губещи начинания и заетите в тях.

Заедно с положителните ефекти от инвестициите би следвало да се оценят и възможните рискове за икономиката. Разглеждаме ги в четири групи: (1) промяната на структурата на инвестциите в резултат на “финансовата рамка”, (2) възможна промяна на предприемаческата среда в резултат на по-голямата административна зависимост на икономиката, (3) негативни ефекти за пазара на труда, (4) натиск за фискален дефицит.

Промяна в структурата на инвестициите

По оценки на различни изследователи парите от финнасовата рамка ще бъдат около 5-5.5% от БВП през 2008 г. (оценката на колегите от Агенциата за икономически анализи и прогнози е 5.1% от бъдещия БВП, оценката на Industry Watch e 5.5%). Това означава, че изразходвани равномерно през трите години между 2007 г. и 2009 г., те ще бъдат около 1.7-1.8% от БВП всяка година. Следователно знчителна част от стимулите за правене на бизнес в България ще бъдат повляни от този финансов приток.

Частните инвестиционни решнения ще бъдат повлияни от правителствените разходи, финансирани с тези пари. Различните инвестиционни проекти на правителството ще доведат да увеличаване на търсенето на определени бизнес услуги или инвестиционни стоки в България. Някои сектори, например строителният, може да видят значително увеличение на вътрешното търсене. Това, разбира се, е трудно да бъде разгранчиено от общата промяна на предпочитанията; следователно в някои сектори ще бъде инвестирано така, сякаш има нарастване на търсенето заради променени предпочитания (а не заради увеличени правителствени разходи). В крайна сметка обаче, когата държавните разходи намалеят или променят посоката си, някои сектори ще преминат през криза – за тяхната продукция няма да има такова търсене, каквото е успявало да им гарантира правителството. Мащабът на такава криза е рано да бъде прогнозиран, но трябва да се има предвид в оформянето на бизнес плановете и на правителството, и на частните играчи.

“Политическите” предприемачи

Това е теоретична концепция, която опитва да разграничи конкурентния бизнес от начинанията, които са успешни само заради държавната подкрепа. Конкурентните предприемачи печелят чрез отркиването на нови възможности за по-евтино и по-качествено задоволяване на потребилтески нужди – игра с положителна сума, от която в дългосрочен план всички участници печелят. Политическите предприемачи пък печелят, като получават държавна протекция за техните начинания; данъкоплатците финансират техните печалби.

Зависимостта на икономиката от администрацията променя бизнес средата, като създава стимули за развитие на политическото предприемачество (тъй като повече печалби са възможни чрез достъп до държавни пари). Едно от проявленията на финансирането на правителството с парите на европейските данъкоплатци е именно увеличаване на административната зависимост на икономиката – правителството ще увеличи разходите си и сделките, които сключва. В такава среда оцеляването за политическите предприемачи ще бъде улеснено, а част от конкурентният бизнес (който иначе би оцелял) ще трябва да бъде затворен.

Реакцията на пазара на труда

“Усвояването” на парите от ЕС би било невъзможно без администрация, която да провежда процедури, да оценява проекти, да контролира изпълнението им и т.н. Това не е задължително да е само държавна администрация; част от този капацитет ще бъде предложен от частния сектор (например НПО, банки, лицензирани оценители и други подобни). Това ще ограничи шансовете за създаване на заетост в дейости, които се занимават с добавяне на стойност и произвеждане на доход, а не с преразпределение на доход.

Разходите за труд на някои позиции ще бъдат увеличени заради увеличеното предлагане на работни места, свързани с “усвояването” на европейските пари. Това ще откаже някои работодатели от идеите им да създават по-производителни работни места. По- изгодно би било да се създадат работни места, които да увеличат административния капацитет.

Това ознчава, че доходите на значителна част от българите ще продължат да бъдат зависими не от тяхната производителност, а от производителността на данъкоплатците, които финансират техните заплати (в бюджетната сфера) и судбиидиите за тях (в частните сфери, протектирани от държавата).

Натиск върху бюджета

Парите от финансовата рамка ще бъдат 1.7-1.8% от БВП годишно. Това на практика означава допълнителен бюджетен дефицит в такъв размер – разлика между текущите приходи и харченето на правителството. Това е значително повече от регистрираните дефицити през последните шест години. Увеличението на бюджетния дефицит (въпреки че формално може да не се нарича “дефицит”) ще има натиск върху фискална стабилност. При хипотезата, че парите от ЕС намалеят по някакво административно усмотрение, българското правителство ще има трудни времена в опити да тушира социално недоволстово – заради намалени доходи или несбъднати очаквания.