Банковата система през 2003 г.

Банковата статистика за първите два месеца на 2004 г. показва продължаваща експанзия както на активите на банковата система, така и на кредитирането. Към края на февруари 2004 г. банковите активи са нарастнали с близо 4 % спрямо края на 2003 г.
В основата на тази експанзия стои конкурентния натиск, който все по-осезаемо започна да се усеща от участниците на банковия пазар. Въпреки че банковата система все още запазва сегментирания си характер (т.е. трите най-големи банки държат над 40 % от общите активи и около 35 % от всички кредити), концентрацията на банковия пазар трайно намалява.
В същото време, независимо от ръста на кредитирането и от неизбежно свързаните с това рискове, банковата система като цяло демонстрира стабилност. Качеството на банковите активи може да бъде определено като добро, предвид на факта, че 92 % от кредитните портфейли на банките са класифицирани като редовни. Това означава, че опасността от системен риск не стои на дневен ред. Наред с това банките продължават да поддържат високи нива на капиталова адекватност и ликвидност (почти два пъти по-високи от нормативно изискваните), което показва наличие на потенциал за бъдещ ръст на банковия сектор, включително на кредитирането.
Структурата на активите
За първите два месеца на годината кредитният портфейл на 35-те банки, опериращи в България, се е увеличил с 5.3 %
През 2003 г. банките се ориентираха към трайно преструктуриране на активите си. Основните причини за предприемането на подобна промяна в инвестиционните стратегии могат да се открият в няколко насоки.
1. Продължаващата макроикономическа стабилност дава възможност на стопанските субекти и домакинствата да планират дейностите, доходите и съответно задлъжнялостта си в рамките на по-дълъг времеви хоризонт. В резултат на това търсенето на кредит получи допълнителен тласък, а от гледна точка на банките рискът от кредитирането на реалния сектор намаля.
2. Конкуренцията в банковия сектор непрекъснато нараства, което накара банките да предприемат по-агресивна политика с цел печелене на пазарни дялове и повишаване на рентабилността.
3. Много от банките успяха да подобрят системите си за мониторинг и управление на риска, което оказва благоприятно влияние върху вземането на кредитни решения.
4. Трайното намаляване на лихвите на международните пазари доведе до намаляване на рентабилността от инвестирането на ресурси в чужди банки и съответно до търсенето на нови възможности за по-изгодно влагане на тези ресурси.
Просоките, в които протича преструктурирането на активите на системата, дават ясен сигнал, че банките преориентират инвестиционните си стратегии към търсенето на по-голяма рентабилност за сметка на поемането на малко по-висок риск. Тези посоки са следните:
1. Намаляване на дела на активите, инвестирани в чужбина. Този дял намаля от 39 % през 2000 г. до около 18 % към края на 2003 г. Поради обстоятелството, че голяма част от инвестираните в чужбина активи бяха под формата на депозити в чужди банки, в баланса на банковата система този процес намери отражение в намаляване на вземанията от банки и други финансови институции. В същото време голяма част от освободените ресурси бяха насочени към вътрешния кредитен пазар.
2. Значително увеличаване на кредитния портфейл на банките. Към края на 2003 г. вземанията от нефинансови предприятия и граждани достигнаха 52 % от общите активи на банковата система. За сравнение, в края на 2002 г. тоди дял беше 41.4 %.
Продължава тенденцията към трайно нарастване на кредита за частния сектор. През 2003 г. има видимо нарастване на дела на потребителските кредити в структурата на кредитния портфейл за сметка на намаляване на дела на търговските кредити. Въпреки че вземанията от частни компании нарастват в номинално изражение с около 45 % спрямо края на 2002 г, техния дял в общите кредити намалява от 76 % на 71 %. В същото време кредитите за граждани и домакинства бележат годишен номинален ръст от 75 %, а делът им в кредитния портфейл нараства на 22.6 % .



Основен принос за нарастването на кредитите за граждани и домакинства имат първите 10 най-големи банки, включени от БНБ в т.нар. първа група. В рамките на тази група делът на потребителските кредити е около 25 % от всички кредити, а ипотечните кредити за граждани са около 6 %. По-малките банки, включени във втора група продължават да залагат предимно на корпоративното банкиране, като в рамките на групата 90 % от всички отпуснати кредити са търговски.
3. Нарастване на инвестиционния портфейл на банките (годишен ръст от 54 %) и успоредно с това намаляване на оборотния портфейл (годишен спад от 19 %). В резултат дела на инвестиционния портфейл в общите активи на банковата система достига почти 10 %, а делът на оборотния портфейл намалява от 12 % на 8 % от всички активи.
4. Интересен факт е намаляването на дела на инвестираните от банките средства в сгради и дълготрайни материални активи, въпреки видимата експанзия на офиси и клонове. На практика дела сградния фонд в общите активи е намалял от 4.2 % през 2002 на 3.5 % към края на 2003 г.

Привлечените средства
Основен и най-евтин източник за привличане на средства за банковата система остават депозитите. Към края на 2003 г. депозитната база представлява 78.5 % от всички привлечени средства. Използването на депозитите като източник за привличане на средства и съответно за финансиране на активни операции е по-ясно изразено при 10-те най-големи банки, включени в първа група. При тези банки депозитната база формира над 80 % всички пасиви. По-малките банки залагат повече на финансиране по различни програми (най-вече дългосрочни кредитни линии по програми за финансиране на малки и средни предприятия) и в резултат делът на такива дългосрочно привлечени средства при банките от втора група е значително по-висок – около 10 %. При тези банки депозитната база представлява около 70 % от общите пасиви.
В същото време 89 % от всички депозити в банковата система са от граждани и фирми, чиито годишен номинален ръст е около 21 %. Около 47 % от тези депозити са срочни. Тенденцията, която се откроява през 2003 г. по отношение на структурата на депозитите, е трайно нарастване на безсрочните депозити на граждани и фирми. Частично тази тенденция може да се обясни с по-интензивното използване на банкови карти и съпроводеното с това откриване на картови сметки.
Ръстът на депозитната база обаче значително изостава от ръста на кредитния портфейл на банките. Към края на 2003 г. съотношeнието между кредитите за нефинансови предприятия и граждани и депозитната база е около 66 %. Ако тази тенденция продължи, банките вероятно ще трябва да приосмислят политиката си за привличане на депозити, което евентуално би довело до подобряване на маркетинговите им стратегии и до повишаване на лихвите по депозитите.

Рентабилността
Залагането на по-високо доходни инвестиции през последните 2-3 години естествено рефлектира върху повишаване на рентабилността на банковата система. За 2003 г. банковата система отчита печалба от близо 379.8 млн. лв. Трябва да се има предвид обаче, че разпределението на печалбата вътре в системата е доста неравномерно и почти половината от отчетената през годината печалба се дължи на финансовите резултати на трите най-големи банки (Булбанк, ДСК и ОББ).
Около 79 % от лихвените приходи, реализирани от банковата система, са от лихви по кредити. В същото време около 58 % от лихвените разходи представляват плащания за лихви по депозити на граждани и фирми. Най-съществените източници за генериране на нелихвени приходи за банките остават таксите и комисионите и таксите за обслужване на депозити. Около 38 % от нелихвените разходи, направени от банковата система през 2003 г. са за заплати и осигуровки.
Показателят възвръщаемост на активите, който показва как активите на банките се трансформират в нетен доход, т.е. служи като индикатор за ефективността на управление на банките, отбелязва значителен ръст през 2003 г., но все още е под нивото от 2000 г. Нараства и другият показател за ефективност - нетния лихвен маржин, който разкрива доколко банките успяват да поддържат доходоносни активи с възможно най-евтини източници на финансиране.



Трябва да се отчете също и факта, че добрите финансови резултати на банковата система през 2003 г. се дължат в известна степен и на еднократния счетоводен ефект от прилагането на международните счетоводни стандарти, което няма нищо общо с подобрената ефективност на банките.