Цени и инфлация в началото на 2004 г.

По данни на НСИ, обявени миналата седмица, потребителските цени през февруари нарастват с 0,3% спрямо януари, а общо от началото на годината – с 1,7%. Прегледът по продуктови групи показва следните по-важни тенденции от началото на годината:
- ефектът на новите акцизи върху цигарите и алкохолните напитки е около 2,6 процентни пункта; ако разгледаме кошница без тези стоки, то за двата месеца индексът отбелязва понижение от -0,9%;
- нехранителните стоки (без цигарите и алкохола) поевтиняват с 0,1%;
- цените на услугите (след изключване на административно-регулираните цени на вода, отопление и електричество) се повишават с около 0,4%.
Пазарът на дребно в България продължава да е изключително гъвкав в ценово отношение и да отразява почти незабавни всякакви външни шокове върху цените – както административно-регулативни, така и от международните пазари.

Потребителски цени и цени на производител
Продължава тенденцията цените на дребно да растат по-бързо от цените в промишлеността. За последните три години натрупата “инфлация” за потребителите е 16,4%, докато тази за купувачите на промишлени стоки (пряко от производител) е 12,6%. Това разкрива поне няколко стопански явления, които ще продължат и през 2004 г. На първо място, ребалансирането на тарифите в ютилити-сектора (ток, парно, вода), което се извършва по план от правителството, всъщност означава покачване на цените за крайните потребители, т.е. домакинствата. В същото време, цените, при които съответните предприятия-производители продават услугите си, се променят по-бавно, при това – на разходо-базиран принцип. За периода 2000-2003 г. например, цените на производител в ютилити-сектора нарастват с 20%, докато цените на съответните услуги за домакинствата нарастват с 34%. На второ място, част от кошницата на потребителските стоки и услуги включва нетъргуеми стоки и услуги (най-вече), които поскъпват по-бързо от международно-търгуемите стоки. Този ефект (известен като ефект “Баласа-Самуелсън”) отразява изпреварващото нарастване на производителността в местната икономика спрямо останалите икономики, с които се търгува. Повишеното вътрешно търсене вследствие на повишението на разполагаемия доход води до поскъпване на цените на услугите – например ресторанти, кина, и др. под. В същото време, промишлените предприятия трябва да продават продуктите си в условия на международна конкуренция, и следователно цените в България следват развитията на световните пазари.



Българската инфлация и развитията в световната икономика
Потребителските цени в еврозоната са нараснали с 1,6% на годишна основа до февруари 2004 г. За януари цените падат с 0,2% спрямо декември 2003 г. В България средногодишната инфлация до февруари е 3,3%.
Движенията на цените в България все още се разминават с тези в еврозоната, въпреки търговската и монетарна интеграция на българската икономика. Обясненията на това са няколко:
- Докато растежът на производителността (и оттам – на разполагаемия доход) в България е по-висок от този в еврозоната, цените на нетъргуемите стоки и услуги в България ще изпреварва растежът в еврозоната. Общата тенденция е за намаляване на различията във вътрешните цени, а това за България означава покачване на общото ценово равнище.
- Българският индекс на потребителски цени е “натоварен” с голям дял на храните – 42,8% от цялата кошница при 19,5% в еврозоната. Още повече, в България по-голям дял от хранителните продукти са с ниска степен на преработка, а техните цени непосредствено отразяват развитията на селското стопанство. Резултатът е в по-голяма цикличност на цените на храните, което естествено означава и обща цикличност на индекса.
- Българският ценови индекс включва услуги, които тепърва започват да се предоставят на пазарна основа. Такива са например здравеопазването и образованието, и в голяма степен – транспорта. Държавното управление на тези дейности е създало ценови дисбаланси, които при започващите структурни промени и дерегулация ще бъдат премахвани. Изкуствено поддържаните цени (с т.нар. “социални цели”) в градския транспорт, медицинското обслужване, детските гради, училищата и университите ще растат по-бързо от общата промяна на цените.
- Финансовото посредничество в България се преструктура динамично през последните две години, резултатът от което е бързо нарастване на кредита. Разширяването на кредита променя индивидуалните решения, като увеличава стимулите за потребление. Увеличеното търсене не може в кратки периоди (а те са именно кратки, заради скоростта на кредитната експанзия) да бъде посрещнато от увеличено предлагане на местно ниво, и следователно води до увеличен внос, а при нетъргуемите стоки и услуги – до покачване на цените. Типичен пример в това отношение е строителството и свързаните с него индустрии.


Динамика на количеството пари от началото на 2004 г.
Както стана въпрос по-горе, динамиката на паричното предлагане може да обясни в известна степен ценовата динамика.
От началото на 2004 г. широките пари в икономиката продължават трайно да нарастват в номинално изражение. Към началото на март паричното предлагане бележи номинален ръст от 2.4 % спрямо нивото от началото на януари. Поради наличието на стабилна връзка между номиналния и реалния ръст на паричното предлагаме, може да се очаква подобно нарастване и на реалното количество широки пари.
В същото време динамиката на паричната база показва значителни колебания на седмична основа, главно поради по-резките промени в банковите резерви (което при постоянно ниво на минималните задължителни резерви отразява динамиката на свръхрезервите на банките). От друга страна, за целия разглеждан период парите в обращение показват тренд към плавно намаляване, като към началото на март спадът е с около 3.4 % спрямо началото на януари.




Стабилното нарастване на паричното предлагане, независимо от колебливостта в динамиката на паричната база може да се обясни с трайното подобряване на финансовото посредничество, т.е. със значителната експанзия на банковото кредитиране. Възможните ефекти от по-лесния достъп до кредити върху стимулите за потребление и нивото на цените бяха споменати по-горе. Статистиката на БНБ показва, че ръстът на показателя депозити (което според методологията на централната банка включва репа, издадени дългови книжа и получените кредити) от началото на годината неутрализира регистрирания спад на паричната база и допринася за ръста на количеството на широките пари в икономиката.