Макрорамка и макрорискове: поглед откъм платежния баланс

В настоящия момент интересът на икономисти и политически наблюдатели към платежния баланс е изключително висок. Това само частично може да се обясни с разпространените данни от БНБ през миналата седмица. Същинските причини се крият в монетарните мерки, предприети до голяма степен като реакция на определени индикатори в платежния баланс, в обсъждания национален план за развитие, който отразява политически и експертен поглед върху макрорисковете за България и в очакваната макрорамка за държавния бюджет през 2005 г. В този брой Industry Watch предлага структуриран поглед върху причините и следствията на тези макроикономически показатели, които са във фокуса на анализаторите на риска и инвеститорите.

Защо анализът започва с капиталовите потоци?
За българската икономика, с характерен недостиг на местен капитал (т.е. спестявания), голяма част от стопанските решения са резултат от инвестиционните намерения на външни спестители. Въпросът за анализаторите според нас не е доколко притокът на чужд капитал “финансира” определено ниво на дефицит по текущата сметка, а обратно – какви са инвестиционните потоци към България, и в резултат, какви промени в цялата икономика и външната търговията може да се очакват. В този смисъл, промените в капиталовите потоци водят до промяна на структурата на икономиката, следователно – на производството, износа и вноса.

Притокът на капитал през първото тримесечие на 2004 г.
Най-съществените форми на навлизане на външен капитал в България са следните:
1. Преки чужди инвестиции. Те са най-непосредственият показател за очакванията на външните инвеститори към възможностите за правене на бизнес в страната. За първото тримесечие на 2004 г. те са 294 млн. евро, или с 13,1% повече от същия период на 2003 г. За цялата 2003 г. общите преки инвестиции са 1 254 млн. евро.

2. Външен кредит на бизнес сектора. Този показател често се пренебрегва при анализа на бизнес климата, но той индикира развитието на вече установени на българския пазар компании. Достъпът до външен кредит има две форми: вътрешнофирмени заеми (българската компания ползва финансиране от чуждестранна компания-майка) и заеми на български компании от несвързани чужди фирми, банки или други финансови институции. Общо потокът от външно кредитиране за тримесечието е 368,2 млн. евро, като от тях 172 млн. са вътрешнофирмени заеми, 172 млн. са други заеми, а 25 млн. са търговските кредити. Част от тези заеми обаче не представляват реален паричен трансфер към България, както отчита и платежния баланс. Общата външна задлъжнялост на реалния сектор към март достига 2 883 млн. евро.

3. Приток на капитал през банковата система. Сред най-важните причини за експанзията на кредита през 2003 г. е намаляването на нетните чуждестранни активи на търговските банки. От една страна банките намалиха собствените си инвестиции в чужбина, а от друга, външни инвеститори депозираха средства в българските банки. В началото на 2004 г. обаче този процес изглежда се забавя. За тримесечието банките “изнасят” около 39 млн. евро собствени активи, а същевременно привличат под формата на заеми и депозити общо около 106 млн. евро. Нетният ефект е приток на капитал от 67 млн. евро.

Общият приток на капитал, поне доколкото е отчетен коректно от статистиката на платежния баланс, е 432 млн. евро за тримесечието. През 2003 г. средният размер на капиталовите потоци на тримесечие е малко под 400 млн. евро, така че вероятно 2004 г. ще отчете ръст от 8-10%.

Трансферите
Паралелно с политическата интеграция на България към ЕС, много българи вече участват активно в европейската икономика. Ефектът е в бавно, но трайно, нарастване на трансферите на доход към живеещи в България – роднини, близки, приятели. Размерът на трансферите за тримесечието е 213 млн. евро, при 158 млн. за първото тримесечие на 2003 г. Този финансов поток няма временен характер, дори напротив – очакванията са за ръст след разширяване на достъпа на българи до трудовия пазар в европейските страни.


Използване на капитала
Тези, които насочват капитали към България, правят това за да печелят. Това е възможно, когато капиталът е инвестиран в дейности, които създават повече добавена стойност. Най-общо казано, това предполага създаване на конкурентни бизнес предприятия. Къде виждаме проявлението на този процес:
1. Туризъм. Ежегодният ръст на чуждестранните туристи през последните 4 години не се случва от само себе си, а е резултат от значителни нови инвестиции – част от които външни. Приходите от туризъм за тримесечието са 200 млн. евро – с 29% повече от същия период на 2003 г. Тези данни отразяват силния зимен сезон, който пък стана възможен заради активното инвестиране в ски съоръжения и нови хотели.
2. Експортни конкурентни сектори. Износът на потребителски стоки трайно расте – както за последните 5 години, така и в рамките на първото тримесечие на 2004 г. Голяма част от това развитие се дължи на чуждите инвестиции – както преки, така и под формата на заеми към български предприемачи. Показателно е, че въпреки благоприятната международна конюнктура за тежките индустрии, износът на потребителски стоки расте с 10,6% до 633 млн. евро, а на суровини и материали – едва с 6%. Илюстрация на ефектите от увеличените инвестиции са хранителната промишленост – ръст на износа от 32,4 % за тримесечието, производството на мебели и обзавеждане – 14% ръст и, традиционно, производството на облекла и обувки – ръст от 10,9%.
3. Нов кредит. Експанзията на банковото кредитиране е един от начините за вливане на чужд капитал в българската икономика. Противно на всеобщата заблуда, по-голямата част от ръста на кредита се насочва към бизнес сектора, а не към домакинствата с потребителска цел. За 2003 г. кредитите към реалния сектор нарастват с 1 940 млн. лв., докато потребителските – със 794 млн. лв.



Вносът и търговския дефицит
Както става ясно от подредбата на анализа, разглеждаме вноса като резултат от всички фактори, споменати по-горе. Тази разлика с конвенционалния подход към международната търговия е съществена. Докато в традиционните анализи основен въпрос е доколко притокът на чужд капитал ще финансира дефицита по текущата сметка, т.е. потреблението, ние търсим отговор на друг въпрос – къде се насочва капитала и какви промени във външната търговия настъпват вследствие на инвестиционните решения на бизнеса. Разглеждайки структурата и промените в търговията, открояваме следните зависимости:
1. Износът на повечето стоки и услуги предполага внос. Тази закономерност е вярна и по принцип, и конкретно за последните развития в България. Така например, износът на метали расте с 63,4 млн. евро (23%), и съответно вносът на руди расте с 16 млн. евро (20,4%). Повишената активност на хранителната индустрия (както на вътрешния пазар, така и за износ) води до ръст на вноса на суровини със 180%, или 77 млн. евро повече за тримесечието. Повече чужди туристи изискват повече храни, напитки и други потребителски стоки, част от които се внасят. Като цяло, вносът на суровини и материали нараства с 24,1 %, или с 203 млн. евро в сравнение с първото тримесечие на 2003 г.
2. Новите инвестиции предполагат внос на машини. В много случаи платежния баланс отчита две огледални операции – инвестицията в нова машина се отразява като “внос” и като “пряка чужда инвестиция”. Инвестиционният внос обаче обхваща и инвестициите на български компании. От своя страна, част от увеличеното инвестиционно търсене на българските компании е резултат и от увеличен достъп до банков кредит, който пък става възможен заради притока на капитал в банковата система. За тримесечието вносът на инвестиционни стоки расте с 22,8 % и достига 589 млн. евро. Това е увеличение от 110 млн. евро спрямо същия период на 2003 г. Вносът на инвестиционни стоки е над 50% по-голям от вноса на потребителски стоки. Оживлението в строителството също косвено води до увеличаване на вноса – както на инвестиционни стоки като транспортни средства например (ръст от 37%), така и на материали като метали, пластмаси, дървен материал и др. под.
3. Потребителските стоки. Вносът на потребителски стоки беше индикатор за проблем, който предизвика толкова спорните и дискутирани монетарни мерки. А всъщност нарастването му е със 73 млн. евро, като общия размер е 386 млн. евро за тримесечието. Това може да отдадем както на повишаване на благосъстоянието, така и на увеличения кредит. Трябва обаче да отбележим, че увеличението на вноса е значително по-малко от експанзията на кредита (с около 300 млн. за тримесечието), което индикира, че местната индустрия е конкурентна и отговаря на повишеното търсене.


Какво да очакваме до края на годината?
Общата тенденция на нетен приток на капитал ще се запази. В същото време очакваме някои нови развития, сред които:
- риск от провали в туристическия сезон, което може да ограничи ръста на приходите от международен туризъм;
- евентуална промяна в паричната политика на Федералния резерв и ЕЦБ ще донесат по-неблагоприятни цени и търсене за “тежките” индустрии, които имат дял от 29% в износа;
- повишаването на лихвите на международните пазари и монетарните мерки в българския банков сектор ще ограничат притока на капитал през банките, което в най-значима степен ще намали кредитирането на бизнес сектора.
Що се отнася до планирането на бюджета и т.нар. “рискове в макрорамката”, то докато България е добро място за доходни инвестиции, текущата сметка винаги ще бъде отрицателна, и това не предполага притеснение. Всеки опит за намеса и промяна по-скоро пречи на рационалните решения на частния сектор да насочва капитала там, където употребата му създава най-много добавена стойност.