Новите цени на електричеството

Държавната комисия за енергийно регулиране предлага увеличение на цените на електрическата енергия за битово потребление oт 1 юли 2004 г.. Нарастването на цените ще е средно с 10%. Предложението за решение е част от тригодишната програма-график за т.нар. “ребалансиране на тарифите”, която трябва да съобрази цените с разходите по електроразпределение до домашните абонати. Комисията обяви публично обсъждане на проекта за нови тарифи. В този материал предлагаме няколко възможни икономически подхода към анализа на решението за промяна на цените, както и по-общ поглед върху ролята на електроенергията за българския бизнес и домакинства.

Цените на електроенергията: тенденция и международни сравнения
Целта на повишението на цените за битово потребление е ясна на повечето икономисти: те трябва да превърнат дистрибуцията (снабдяването) на електроенергия в печеливш бизнес. За да стане това, цените трябва да надхвърлят разходите за поддържане на мрежата и обслужването на абонатите.
Терминът “ребалансиране” означава единствено, че в миналото цените за домакинствата бяха изкуствено занижени за сметка на цените за бизнеса. Това е така, защото разходите за поддържане на мрежа, която да доставя електричество по всяко време до всеки дом, са по-високи на единица енергия, отколкото разходите по доставка за голям индустриален потребител. На практика се прилагаше кръстосано субсидиране – домакинствата ползваха по-евтин ток за сметка на по-високи цени за бизнеса.
Новите тарифи водят до следното:
- Средната промяна е около 10%, което ще доведе до средна продажна цена на 1 мвтч. от 102 лв. (при покупка от НЕК при средно около 54 лв./мвтч). Това ще повиши приходите на електроразпределителните дружества с около 40 млн. лева.
- Цената за битова употреба от средно домакинство (потребление от 500-600 квтч. на месец) вече ще надхвърля дневната тарифа за бизнеса, ползващ мрежата от ниско напрежение.
- Новата тарифа обаче задълбочава прогресивността на цените, като запазва т.нар. “социални” цени за първите 75 и 50 квтч. съответно на дневна и нощна тарифа. Разходите по електроснабдяване са частично фискирани, което предполага точно обратната ценова политика – т.е. при малко потребление цената на единица потребена енергия да е най-висока.


Ако се опитаме да направим международно сравнение, ще забележим, че българите потребяват най-евтиното електричество. Цените са сравними може би единствено с тези в Гърция. Като цяло обаче тенденцията е за регресивно ценообразуване, т.е. колкото повече потребяваш, толкова по-малко плащаш на киловат. Тази тенденция отразява както дерегулацията на обществените доставчици на енергия, така и навлизането на частни инвеститори в преноса и разпределението на ток. Най-голяма разлика в единичните цени при различно потребление има в Ирландия и Великобритания, които са и най-напреднали в либерализацията на енергийния пазар. Сходна на България ценова политика със “социална” цел има в Италия и частично в Гърция.



В същото време, българският бизнес плаща относително високи цени за електричество. Докато домакинствата плащат над 2 пъти по-евтино от средното за страните от ЕС, то токът за стопански цели в България е приблизително на същата цена като тази за конкурентите от ЕС. В страни като Великобритания, Франция и Германия цените са по-ниски от тези в България. Очакваното либерализиране на пазара в България вероятно ще доведе до конкурентен натиск за намаляване на цените за големи индустриални потребители. Това от своя страна дългосрочно ще премахне възможността за кръстосано субсидиране на домакинствата чрез “социални тарифи”; следователно общото ни очакване е разликата между цени за домакинствата и цени за бизнеса да се увеличава, като постепенно и тарифата за битово потребление ще стане регресивна.


Ролята на електроенергията
Статистиката показва намаляващ тренд както по отношение на производствените обеми, така и при продажбите на електроенергия, газообразни горива и топлинна енергия. При това темповете на намаляване на продажбите значително изпреварват тези на производството. Например, през април 2004 г. отчитаният от НСИ индекс на продажбите при производството и разпределението на електро- и топлоенергия и газообразни горива показва спад с 5,4 % спрямо същия месец на миналата година (т.е. изчистено от сезонни фактори), докато индексът на производството за същите периоди показва намаление с 2,1 %. Това вероятно отразява както износа на електричество, така и обстоятелството, че в енергетиката (включително и поради големи фиксирани разходи), в много от случаите няма голяма гъвкавост при съобразяването на предлагането с реалното търсене. Освен това за енергетиката са характерни определени загуби при преноса и разпределението на енергия, което също води до известно разминаване между произведени и потребени количества.
След рязкото свиване на износа на елекроенергия през второто тримесечие на миналата година (главно вследствие на намаления пренос на ток за Турция), обемът на този износ постепенно започна да се стабилизира. Към края на март делът на групата “други енергийни ресурси”, в която влиза и електроенергията, в общия износ е около 3 %.



Енергийните разходи на домакинствата възлизат общо на около 4 % от брутния вътрешен продукт (за 2003 г). През последните 3 години този дял непрекъснато намалява като резултат от свиването на номиналните енергийни разходи на домакинствата (с около 29 % за периода 2001-2003) и едновременното бързо номинално нарастване на БВП.



В структурата на енергийните разходи на домакинствата все още доминиращ е делът на тези за електроенергия (около 65 %). Високото ниво на потребление на електрическа енергия, особено за битово отопление, може да бъде обяснено както с ограничени алтернативни възможности (главно заради забавянето на газификацията), така и с изкривени ценови сигнали вследствие на субсидирането на цената на елекрическата енергия за населението.
За последните три години обаче разходите за електроенергия намаляват най-бързо, което вероятно отразява преориентирането на домакинствата към използване на по-евтини енергийни източници (газ, въглища и дърва). За такова преориентиране говори и динамиката на относителните дялове на енергийните разходи в общите разходи на домакинствата, отчитани чрез потребителската кошница на НСИ. Въпреки номиналното намаляване на тези разходи, техните дялове в общите домакински разходи нарастват, като най-бавен е ръстът на дела на разходите за електроенергия.



Може да се очаква, че значението на електричеството като енергиен източник за домакинствата ще продължава да намалява като пряка последица от битовото газифициране на повече населени места. Признаци за подобно развитие вече са налице-данните за 2003 г. показват, че темпът на нарастване на потреблението на природен газ (7 % среден годишен ръст) значително изпреварва този на увеличаване на потреблението на електричество (около 3 % среден годишен ръст).
В същото време се забелязват и признаци за постепенно повишаване на енергийната ефективност на битово ниво вследствие на инвестициите в енергоспестяващи уреди и по-добра изолация на отопляваните с електричество помещения. Твърде вероятно е с поетапното поскъпване на електрическата енергия все повече домакинства да оценяват икономическата изгода от подобни инвестиции, което от своя страна да доведе до намаляване на относителното енергопотребление.