Туризмът между зимен и летен сезон 2004

През това лято две събития повишават атрактивността на Европа като туристическа дестинация – току-що завършилото Европейско първенство по футбол в Португалия и предстоящите през август Олимпийски игри в Гърция. И докато поради обективни причини първото събитие почти не оказа влияние върху българския туризъм (освен вероятно по линия на организираните пътувания на българи, но поради липсата на актуална статистика за момента трудно можем да оценим този ефект), то се очаква олимпиадата да има съществено отражение поради географската близост до страната-домакин. Преди време Министерството на икономиката обяви очакванията си за 5 % допълнителен ръст на туристите вследствие на олимпийските игри, което заедно с очакванията за силен летен сезон би трябвало да доведе до 18-20 % годишен ръст на броя на чуждестранните туристи, посетили България.
С този анализ се опитваме да очертаем ситуацията в туризтическия сектор след края на зимния сезон и непосредствено преди началото на активния летен сезон и олимпийските игри.

България като туристическа дестинация
За първите пет месеца на 2004 г. България е посетена от малко над 1 млн. чуждестранни туристи, като регистрираният ръст спрямо същия период на миналата година е около 25.4 %. Този ръст се дължи предимно на успешното пласиране на т.нар. “зимен туристически продукт”- основно планински и ски ваканции и по-малко увеселителен туризъм. Поради фактът, че пазарите на този продукт са малко по-различни от тези на традиционните пакети- морски и селски туризъм- то през тези първи месеци се забелязват няколко тенденции, които се отклоняват от годишната “картина”:
-За периода януари-май 2004 г. като основен пазар се очертава регионалният. Около 73 % от чуждестранните туристи, посетили България през този период са туристи от съседните страни. Това вероятно се дължи на по-слабото използване на “пакетните продажби” в ски-ваканциите в сравнение с летните почивки. Ски-туризмът е подходящ и изглежда се използва по-интензивно за кратки неорганизирани посещения през почивните дни.
-Продължава регистрираното още през миналата година значителнo повишаване на атрактивността на България за туристите от Гърция, особено през зимните месеци. На практика през разглеждания период гръцките туристи са около ¼ от всички чуждестранни туристи, като броят им нараства с над 56% спрямо петте месеца на миналата година..
-Великобритания продължава да бъде един от най-бързорастящите пазари както за летен, така и за зимен туризъм. Ръстът за първите пет месеца надхвърля 73%. През 2003 г. ръстът на британските туристи също беше един от най-високите- 43%. Това разкрива активен маркетинг на туроператорите на този пазар, тъй като голяма част от тези пътуванията са организирани.
-Няма значима промяна в продажбите в Германия (която на годишна база е основният пазар за български туристически пакети), САЩ и Италия. В същото време се забелязва значителен ръст на продажбите в Израел, Русия и Чехия (над 50%).



Най-значимите пазари за български туристически продукти за периода януари-май 2004 г.
Страна Туристи в България за периода януари-май 2004 Промяна спрямо същия период на 2003 г.
Гърция 287 320 56.34 %
Македония 232 529 4.29 %
Сърбия и Черна гора 180 449 11.23 %
Германия 74 267 17.68 %
Великобритания 57 517 73.09 %
Румъния 29 521 8.15 %
Израел 17 919 53.73 %
Турция 13 297 17.60 %
Франция 11 235 29.35 %
Швеция 10 975 28.94 %
Източник: Министерство на икономиката


Приходите от туризъм

На годишна база българският туризъм генерира около 0.3 % от реализираните приходи в световен мащаб и около 0.5 % от приходите, генерирани на европейския туристически пазар.
За периода януари-април 2004 г. (припокриващ почти изцяло зимния сезон) реализираните приходи от продажби от международен туризъм възлизат на 262.7 млн. евро, което означава ръст от около 30 % спрямо същия период на 2004 г., а на 12-месечна база до април нарастването е 24.2 %. Така темповете на нарастване на приходите от международен туризъм започнаха да изпреварват темповете, с които се увеличава износа на материални стоки. Например, за първите четири месеца на т.г. спрямо същия период на м.г. ръстът на общия износ в евро е 6.6 %. За същия период 30 процентният ръст на приходите от международен туризъм в евро значително надвишава този на износа на потребителските стоки (7 %), суровини и материали (8.3 %) и инвестиционни стоки (3.1 %). Така туризмът се налага като един от най-динамично развиващите се отрасли в българската икономика.

Приходи от международен туризъм (в млн. евро)
май 2002 – април 2003 1224.4
май 2003 – април 2004 1521
Промяна (на 12-месечна основа) 24.2 %
Източник: БНБ

Трябва да се има предвид също така и ефекта на валутния курс, тъй като по-евтиният долар (особено през първите два месеца на годината) направи потреблението на един турист, измерено в евро, да изглежда номинално по-малко. Затова и ръстът в приходите от продажби, измерени в долари, е значително по-висок – за периода януари-април 2004 г. този ръст е близо 50 %.

Място и значение на туризма за икономиката
Увеличените продажби на туристически продукти започнаха да оказват отчетливо влияние върху местните икономики, които в голяма част от случаите са концентрирани около туризма и обслужващите го дейности. Това се отнася както за зимния, така и за летния туризъм.
Туризмът е един от отраслите, в които се регистрира сериозно търсене на труд. Според данните на НСИ, средногодишната заетост в частни хотели и ресторанти е около 62 000 души (по данни за м.г.), като поради сезонния характер на дейността тази заетост варира между 55 и 70 хиляди в различните месеци. През последните три години се регистрира траен ръст на заетите в този отрасъл. По наша оценка през летният сезон в него се създават около 15 хиляди нови работни места. В същото време се наблюдава тенденция към трансформиране на част от сезонната заетост в постоянна. Това може да отразява няколко промени от последната година. Възможно е част от обяснението да идва оттам, че заетостта в отрасъла започва да “излиза на светло”, т.е. повече хора се наемат с официален трудов договор. От друга страна, това може да отразява развитието на зимния туризъм, който до миналата година почти не създаваше сезонна заетост.
През последните две-три години развитието на туризма рефлектира в съществени нови инвестиции в хотели и други обекти. През миналата година чуждестранните инвестиции в туризма като дял от общия приток на преки чужди инвестиции достигнаха 1.4 %. През първото тримесечие на 2004 г. се забелязва повишаване на инвестиционната активност по линия на чуждите инвестиции спрямо същите периоди на предходните две години. Трябва да се има предвид, че много от чуждите инвеститори работят чрез регистрирани в България фирми и вероятно инвестиционната активност по тази линия е значително по-висока.



Инвестиционната активност в туризма води до повишаване на търсенето на недвижими имоти-сгради и парцели- особено в морските курорти. Наред с това стопанското оживление в туристическите региони увеличава инвестиционно търсене и от компании в други сектори, което пък означава допълнително търсене на нови офиси, складове и индустриални имоти. При относително негъвкаво предлагане на подобен род недвижими имоти засиленото търсене рефлектира в по-високи цени на стопанските имоти. Непосредственият резултат от това е тенденция към нарастване на цените на имотите по Черноморието, като този ценови ръст значително изпреварва средния за страната.
В период на активно инвестиране в туризма най-видимо оживление има в строителството и производството на обзавеждане. В тези сектори ефектите са толкова значими, че се открояват на национално ниво. Друг сектор, който е пряко свързан с туризма, е хранителната индустрия. Повече туристи означават повече търсене на хранителни продукти. По-голямото търсене отново се отразява на национално ниво – както в ръст на местната индустрия, така и в увеличен внос. Но дистрибуцията, складирането, местния транспорт на храни в туристическите комплекси до голяма степен е регионален бизнес, който създава локална добавена стойност. Редица маркетингови проучвания вече отчитат значителна сезонност в търговията с базови потребителски стоки в курортните центрове. Разширяването на търговията води до нови инвестиции в складове и магазини. Местният транспорт също следва увеличаването на туристите.

Очаквани развития
Погледнато в перспектива, регионалното развитие на туристическите райони ще следва няколко закономерности. Първо, много вероятно е поради засищане на пазара и консумиране на възможностите застрояването в основните туристически комплекси да забави растежа си, което ще намали търсенето на строителни услуги и съответно ще се отрази върху заетостта. От друга страна, след като вече са направени значителни капиталови разходи в местни строителни компании, можем да очакваме по-ниски цени на новото строителство за жилищни имоти.
Наред с това можем да очакваме известна промяна в туристическия продукт. През последните години ръстът беше най-вече екстензивен - повече на брой туристи и повече приходи. Вероятно обаче през следващите години може да очакваме по-бавен ръст на броя на туристите, но при по-високи приходи средно на турист заради по-високо качество и повече разнообразие в предлаганите услуги. Тази промяна от своя страна ще ограничи растежа на тези свързани индустрии, които разчитат на увеличен брой посетители – продажбата на храни и транспорта. От своя страна, такава тенденция ще разкрие нови шансове пред инвеститорите в допълнителни туристически услуги – атракции, развлечения, музикални събития и др. под. дейности, които обслужват туристи с по-високи изисквания.
Също така очакваме изпреварващ ръст на цените на нетъргуемите стоки (най-вече – услугите) в туристическите райони спрямо средния за страната. Това предполага увеличаване на разходите за издръжка на местните жители и в този смисъл туристическите населени места ще стават все по-неизгодни за живеене за тези граждани, чиито доходи не изпреварват ръста в туристическия бизнес.
Накрая, вероятно ще настъпят структурни промени в регионалните икономики. Туризмът ще започне да “изтласква”, или да “гони” други дейности от съответните региони. Това ще става както чрез по-високи цени на недвижимите имоти, така и чрез по-високи разходи на труд, тъй като туризмът ще повиши средното ниво на заплащане в региона. Така в дългосрочен план ще се обособят стопански региони, които все повече ще зависят от успешното развитие на туристическия сектор.