Инвестиции и растеж през първото тримесечие

В края на трите години от управлението на това правителство имаме повод да анализираме последните тенденции на стопанския растеж. В този материал правим опит да върнем фокуса върху причините за растежа и факторите, които влияят на спестяванията и инвестициите – от които зависи просперитетът в бъдеще.

Икономиката през първото тримесечие в цифри
Националната статистика обяви миналата седмица основни данни за икономическата динамика през първото тримесечие на 2004 г. Според НСИ, спрямо първото тримесечие на 2003 г.:
- БВП расте с реални 5,3%;
- Брутната добавена стойност расте с 6%;
- Ръстът на инвестициите в основен капитал е 21,4%;
- Дефицитът по текущата сметка нараства с 23% до 11,7% от БВП
Реален ръст на БВП от 5,3 % изглеждаше неочакван, с оглед на известното забавяне на икономическата активност, което отбелязахме през 2003 г. В същото време, високият ръст може да се отдаде както на ревизираните данни за първото тримесечие на 2003 г., така и на относително големия дял на натрупаните запаси (незавършено производство).

Динамика и източници на растежа
През първото тримесечие отчитаме възстановяване на темповете на стопански растеж. След пет тримесечия (до третото на 2003 г.) на намаляващ ръст, след последното тримесечие на 2003 г. икономиката отново ускорява растежа (изчислено на годишна база).




Това оживление отчита няколко тенденции в българската икономика.
Растежът в частния сектор продължава стабилно да надвишава средния ръст на добавената стойност. За тримесечието той расте с реални 8,8%. Такъв темп (на годишна основа) не е отбелязван след 2000 г.
Добавената стойност в индустрията също отбелязва по-голям от общия растеж – 6,4%. Делът в брутната добавена стойност на промишленото производство леко нараства до 32,7% - най-висок дял за първо тримесечие след 2000 г. Динамиката на индустрията се дължи на два основни фактора, действащи едновременно – ускорено преструктуриране и повишаване на конкурентността в някои сектори и благоприятна международна конюнктура (повече търсене при по-високи цени) за други. Така отчетеният ръст в промишлените продажби от около 17% за тримесечието се “превръща” и в 6,4% ръст на добавената стойност. Самият факт на увеличение на запасите вероятно е предопределен от бизнес-очаквания за продължаващ ръст, както и от удължаване на производствения цикъл и свързаното с това разширение на междинното потребление. Вероятното повишаване на лихвите на международните пазари и последващите изменения в инвестиционното търсене в рамките на 2004-2005 г. обаче ще доведат до спад в циклично-зависимите сектори, така че като цяло индустриалният ръст ще възстанови темпове в рамките на 4-6%.
Износът на стоки и услуги расте с 8,4% за тримесечието (в сравнение с първото тримесечие на 2003 г.). На годишна база, тенденцията е към забавяне на темповете на растеж след второто тримесечие на 2002 г., до 9% през последното тримесечие.

Инвестициите

Тримесечието отбеляза продължение на започналото през 2003 г. възстановяване на темповете на инвестиционния ръст. На годишна основа капиталообразуването расте вече с над 15%, а само през първото тримесечие – с 21,4% спрямо същия период на 2003 г. По текущи цени инвестициите са около 1,5 млрд. лева. Преките чужди инвестиции са около 570 млн. лева, или малко над 1/3 от общите инвестиции. Трябва да отбележим, че преките чужди инвестиции растат с по-бавни темпове (13,1%) от общия ръст на капиталообразуването, при сравняване на тримесечна основа с 2003 г. Така че все още вътрешните спестявания са основен източник на капитал в икономиката. Те обаче бързо намаляват през последните две години, като през първото тримесечие достигат до 10,5% от БВП (при 12,9% за цялата 2003 г.). Основна причина са ниската доходност на различните спестовни инструменти, и едновременно с това – бързата експанзия на банковия кредит.




Все по-голямо значение добива кредитирането на български компании от чужбина. Достъпът до външен кредит има две форми: вътрешнофирмени заеми (българската компания ползва финансиране от чуждестранна компания-майка) и заеми на български компании от несвързани чужди фирми, банки или други финансови институции. Външното кредитиране за тримесечието е 368,2 млн. евро, като от тях 172 млн. са вътрешнофирмени заеми.
Притокът на капитал през банковата система обаче е най-бързо растящият източник на финансиране на инвестиции и потребление в България. Сред най-важните причини за експанзията на кредита през 2003 г. е намаляването на нетните чуждестранни активи на търговските банки с 1,4 млрд. лева. От една страна банките намалиха собствените си инвестиции в чужбина, а от друга, външни инвеститори депозираха средства в българските банки. В началото на 2004 г. обаче този процес изглежда се забавя. За тримесечието банките “внасят” едва около 130 млн. лв.

Потребление и внос
През последните години фокусът на анализа на стопанската динамика все по-често попада върху текущата сметка. Дефицитът по текущата сметка през първото тримесечие на 2004 г. достига 11,7% от отчетения БВП, при 10,5% за същия период на 2003 г. Общото тълкуване на тази промяна е увеличено текущо потребление. В действителност, крайното потребление нараства с 5,2 % (по-ниско от общия ръст на БВП, и значително по-ниско от ръста на инвестициите), като потреблението в частния сектор се увеличава дори по-бавно – с 4,9%. За цялата 2003 година индивидуалното потребление нараства с 6,8%. Можем да отчетем както известно забавяне на темповете на разширяване на потреблението в частния сектор, така и обезпокоителна тенденция публичния сектор да увеличава разходите си по-бързо от растежа на икономиката като цяло.
Част от обяснението е в това, че вносът (и съответно – дефицитът по текущата сметка) отразяват и нарасналите покупки на капиталови активи, които задоволяват местното инвестиционно търсене. Другата част донякъде следва от различен избор на индикатор за следене на потреблението. Така например, ако проследим промените в номиналните стойности на потребление и внос, ще отчетем, че промяната в общото потребление надвишава ръста на вносните стоки. Още по-коректно е да отчитаме само динамиката във вноса на потребителски стоки. Той нараства със 131 млн. лева спрямо тримесечието на предходната година, при близо 600 млн. лв. ръст в общото потребление. Това означава, че вътрешното търсене също се увеличава, което предполага разширени възможности за растеж на местната индустрия. Подобно развитие, между другото, се отчита и от значителния ръст на продажбите в индустрията като цяло.


Очаквания
Развитието на икономиката през последните месеци подкрепя очакваните в прогнозата на Industry Watch от април т.г. основни макропоказатели: ръст на БВП около 4,5% и ръст на инвестициите около 14% (виж повече на http://www.iwatchbulgaria.com). Предполагаме две съществени тенденции в рамките на 2004 г.:
1. Покачване на лихвите на международните пазари и свързаното с това намалено търсене на циклични стоки и суровини. Това ще засегне най-вече индустрията, като ръстът на добавената стойност ще се забави и ще остане в границите до 6%. Предполагаме също и забавяне на темповете на растеж в приходите от международни услуги (туризъм, транспорт и др.)
2. Инвестициите ще растат, но с умерени темпове. Нетните чуждестранни активи на търговските банки вече са намалели значително в сравнение с преди година, а задлъжнялостта на частния сектор ще ограничава възможностите за бързо увеличаване на частния дълг. В същото време вътрешните спестявания ще останат по-ниски от последните 3 години, т.е. потреблението ще продължи да расте.