Растеж и натрупване на капитал в икономиката

Икономическият растеж в България продължи да се ускорява според данните на официалната статистика до средата на 2004 г. За трето поредно тримесечие икономиката увеличава скоростта, с която расте. В същото време инвестициите в основен капитал – главната предпоставка за бъдещия ръст на икономиката – леко забавиха темпа си на растеж. Продължаваме да твърдим, че българската икономика се намира под влиянието на “меката” парична политика, която определя световната конюнктура през последните две години. Затова не смятаме, че нивата на растеж над 5% ще се задържат до края на годината.

БВП нарасна с 5.1% за дванайсетте месеца до юни 2004 г.
Използваме малко по-различен начин да опишем икономическия растеж от популярния - сравняваме БВП за дванайсетте месеца към края на всяко тримесечие с предходните дванайсет месеца (това позволяват данните на официалната статистика). Последните данни – за второто тримесечие на тази година – показаха икономически растеж от 5.1% сравнен с предходните 12 месеца (от юли 2002 г. до юни 2003 г.)

Въпреки че икономическия растеж остава относително умерен, отчитаме значително засилваме спрямо преди година, когато икономиката растеше в под 4%. Историята от последните няколко години показва, че икономиката не може да достигне нива на растеж над 5.4%. Очевидно това умереното нарастване не е временно явление (виж графиката) – за по-бързо икономическо развитие ще са необходими решителни промени в бизнес средата.




Въпреки че след 2000 г. БВП расте със сравнително постоянни темпове между 4% и 5%, възможно е по-значимо забавяне на растежа. Това знаем както от историята (дори по време на макроикономическа стабилност през 1999 г. растежът се колебаеше между 0.2% и 2.3% на годишна база), така и от зависимостта на българската индустрия от изкуствено стимулираната индустрия в Европа. Знаем, че изкуствените стимули (чрез парична политика) за производителите на дълготрайни материални стоки в Европа няма да трае вечно, а пък паричната политика в САЩ вече е в процес на затягане. Променената световна конюнктура ще съкрати част от пазарите на българската промишленост (най-вече на базови суровини), като за преливането на ресурси в други сектори ще е необходимо време. Затова смятаме, че сегашните нива няма на растеж няма да се задържат, ако не настъпят някакви драстични промени на икономическия климат в България.




Капитализирането на икономиката забавя растежа си
Въпреки че няма съществени колебания в ръста на БВП след 2000 г., на два пъти имаше забавяне на растежа от над 5% до под 4%. И в двата случая забавянето беше предхождано от забавяне в инвестиционната динамика или “бруто капиталообразуването в основен капитал”. По принцип натрупването на капитал е основаната предпоставка за бърз растеж на декапитализираната българска икономика. Инвестициите растат значително по-бързо от ръста на БВП, като техния растеж има много по-големи колебания общия икономически растеж. През последните три години инвестициите са нараствали със скорост, която се променя между 7% и 23%.

Според последните данни за растежа инвестициите леко забавят растежа си – от 15.7% през първото тримесечие до 13.6% до средата на годината (изчислен на 12-месечна основа). Все пак това не е значително забавяне на фона на колебанията на ръста на инвестициите. Този ръст почти съвпада със средните очаквания на икономистите, които дават мнения в прогнозите на Industry Watch (виж таблицата).

Финансирането на инвестициите е продукт на вътрешните спестявания и на преместване на капитали от чужбина. Последните данни за платежния баланс показаха, че е по-двете линии има положителни развития – спестяванията възстановиха дела си в БВП от около 15%, а чуждите инвестиции осезаемо нараснаха. Според финансовата сметка на платежния баланс до средата на годината нетния приток на капитали е 2.25 млрд. евро, което над с над 1/3 повече от предходните 12 месеца. Въпреки че не целия от този прилив на капитали отразява натрупване на капитал, това ясно показва динамиката на чуждите инвестиции през последните дванайсет месеца.

Делът на инвестициите (включително изменението на запасите) достигна 23.4% от БВП за дванайсетте месеца до юни 2004 г.Това продължи тенденцията на нарастване на инвестициите като дял от произведения продукт в икономиката, който беше под 18% през 1999 г.



Увеличаването на търговския дефицит отразява нарастването на чуждите инвестиции.
Търговският дефицит достигна почти 11% от БВП, което е израз на нарасналия приток на чужди инвестиции. Увеличението на чуждите инвестиции доведе до увеличаване на вноса на инвестиционни стоки до средата на годината с над 335 млн. евро, а на суровините и материалите за производство – с над 616 млн. евро.

Търговският дефицит не е резултат от намаляване на спестяванията и следователно не е оснавание за опасения. В момента търговскят дефицит на България има дава положителни индикации – ръст на чуждите инвестиции. Дефицитът (и съответно чуждите инвестиции) се увеличиха като дял от БВП – от 5.4% през 2000 г. до 10.7% за дванайсетте месеца до средата на 2004 г.

В същото време БВП номинално растеше номинално с около 10% на година през последните четири години. Чуждите инвестиции номинално нараснаха около два пъти от 2000 г. досега.

Промяната на цените на основния капитал (или по-точно на активите, които попадат в тази категория на официалната статистика) е по-бавна от промяната на останалите цели (виж повече в индикатор във фокус). С други думи, относителната цена на капитала постепенно намалява, което е резултат от капитализирането на икономиката. Паралелен процес на всичко това е кредитната експанзия на търговските банки, която – продължаваме да твърдим – е положителен сигнал за икономическата динамика в България.