Чуждите инвестиции и вътрешните спестявания

Данните за платежния баланс до средата на 2004 г. бяха рекордни по отношение на притока на капитали. За дванайсетте месеца до средата на годината нетния приток на капитали в икономиката беше над 4.4 млрд. лв. Тъй като от макроикономическа гледна точка ни вълнува колко бързо се формира капитал в икономиката, платежният баланс заема важно място в нашите анализи. Преместването на богатство от чужбина в България е процес, който се описва сравнително коректно от данните на БНБ за баланса на международните плащания. На базата на тези данни представяме някои макроикономически тенденции и коментираме опасенията на МВФ за бъдещи проблеми пред икономиката по линия на платежния баланс и кредитите.

Рекордният приток на капитали
Формирането на капитал в икономиката има два източника на финансиране: вътрешните спестявания и притока на капитали от чужбина. По принцип важното за икономическото развитие е общият резултат от действието на тези процеси, но за по-ясно представяне на динамиката на икономиката ги разглеждане поотделно. Последните данни за платежния баланс (до юни 2004 г.) показват, че за дванайсетте месеца до средата на тази година в българската икономика нетно са влезли 2.25 млрд. евро – значително повече от дванайсетте месеца до средата на миналата година, когато нетният приток на чужди капитали беше 1.65 млрд. евро. Това е развитието според “финансовата сметка” в платежния баланс.



Самото преместване на богатство от чужбина в България има различни форми и не винаги резултира в увеличаване на активите в икономиката. По-голямата част от притока на капитали от чужбина наистина са предизвикват (или идват по формата на) на внос на материални стоки- както потребителски, така и инвестиционни. Това естествено се регистрира като дефицит по плащанията за материални стоки. Но една значителна част от притока на чужди спестявания (или капитали) в България не се отнася до увеличаване на активите в икономиката. Най-очевидният пример са приходите на българското правителство по приватизационни сделки. Ако тези приходи не бъдат изразходвани за изплащане на външен дълг през същия отчетен период, те ще бъдат регистрирани като приток на капитал, което в този случай изобщо не означава формиране на капитал. Тогава общият баланс на плащанията излиза положителен, което означава, че не целият приток на спестявания от чужбина е използван за материален внос. Следователно не целият приток на капитали може да се нарече “инвестиции” в макроикономически смисъл, т.е. финансиране на създаване на активи в икономиката.

Подобна ситуация е възможна и по отношение на частни компании. Но разгледано в по-дългосрочен период, преместването на богатство от чужбина в България винаги е равно на формирането на допълнителен капитал в икономиката (в допълнение към вътрешните спестявания).



Нарастването на вътрешните спестявания
Според предварителна оценка на Industry Watch за първата половина на 2004 г. вътрешните спестявания нараснаха до 14.3% от БВП (от 13.4% от БВП през миналата година). Вътрешните спестявания са разликата между произведения доход в икономиката и потреблението. Изчисляваме ги по индиректен начин, като използваме данни за НСИ за образуването на капитал и данни на БНБ за дефицита по текущите плащания. Тъй като дефицитът по текущите плащания не е резултат от нов държавен външен дълг, го считаме за тъждествен с притока на чужди капитали в икономиката. Тези капитали финансират или преместването на активи в България, т.е. вносът на инвестиционни стоки, или създаването на активи в България (което пък стимулира вноса на потребителски стоки).

Дефицитът по текущите плащания за дванайсетте месеца до юни 2004 г. е малко под 3 млрд. лв. В същото време по последни данни на НСИ капиталообразуването в икономиката е около 8 млрд. лв. на 12-месечна база. Това означава, че вътрешните спестявания продължават да са основен източник на финансиране на инвестициите в стопанството (като финансират около 5/8 от общото формиране на капитал).


Притесненията на МВФ
На фона на тази макроикономическа динамика притесненията на МВФ за платежния баланс на България изглеждат неоснователни. Това е важно да се отбележи, защото именно на такава основа бяха аргументирани препоръките на МВФ към българската централна банка за по-осезаема намеса на банковия пазар. Явно анализите на фонда за българския платежен баланс са отчитали нарасналия внос на потребителски стоки като продукт на твърде “мека” парична политика в България. Затова препоръките бяха за съкращаване на възможностите на банките да кредитират.

Както вече сме писали, административното намаление на възможностите за кредитиране не може да промени връзката между притока на капитали и вноса в България. Докато има нетно преместване на спестявани от чужбина в България, вносът ще надвишава износа.

Друг е въпросът дали ограниченията на банковия пазар ще променят нивото на спестявания в България. Без това да е било официално обявявано от МВФ, вероятно става дума именно за притеснения по отношение на нивото на вътрешни спестявания. Ако това е така, трябва да се има предвид, че спестяванията започнаха да се увеличават още преди МВФ изобщо да е предложило рестрикции на кредитите.

Разбира се, има връзка между кредитната експанзия и преместването на спестявания от чужбина (или притока на чужди инвестиции, които резултират в дефицити по текущите плащания). Съществен канал за преместването на спестявания от чужбина в България е банковата система – това става чрез депозиране на средства на нерезиденти в български банки и връщане на средства на банките, депозирани в чужбина, обратно в България. (Виж повече в “Индикатор във фокус”.)

Следователно, ако разглеждаме българската банкова система като посредник в процеса на натрупване на капитал в икономиката, включително по линия на чуждите инвестиции, не звучи логично да бъдат ограничавана тяхната кредитна активност. От една страна, няма силни аргументи за подобна политическа мярка. От друга, очевидно опитът от лятото да бъде ограничено кредитирането имаше неясен успех. Но най-важното е, че нито текущите дефицити, нито кредитите създават макроикономически риск. Нашият фокус върху макро-рисковете остава на друго място – паричната политика в Америка и Европа, както и допълнителният риск от активна парична политика в България.