Вътрешни спестявания и банкови депозити в сравнителен аспект

Генерирането устойчив стопански растеж в дългосрочен план е в пряка зависимост от натрупването на капитал в икономиката. От една страна, засега вътрешните спестявания остават основен източник за финансиране на инвестициите. От друга страна се забелязва относително стабилна склонност към спестяване от страна на населението, с тенденция към постепенно изместване на фокуса от традиционните банкови депозити към алтернативни форми на вложения. Все още обаче банките запазват доминиращата си роля във финансовото посредничество. С този анализ предлагаме сравнително проследяване на динамиката на вътрешните спестявания и на депозитите, привлечени от банковата система.

Акумулирането на спестявания

Вътрешните спестявания финансират около 2/3 от инвестициите в българската икономика. Тяхната динамика показва тенденция към трайно възстановяване, компенсирайки спада (до 11.9 % от БВП), регистриран през 2003 г. Този спад се дължеше на намалените стимули за спестяване и увеличената склонност към потребление в резултат както на облекчения достъп до кредитен ресурс, така и на меката парична политика, провеждана от централните банки на САЩ и ЕС.

Вътрешните спестявания изчисляваме по индиректен начин като разлика между произведения доход в икономиката и потреблението, вземайки предвид и дефицита по текущата сметка. (Използваният от нас метод за изчисляване е обяснен в “Индикатор във фокус”). През първото полугодие на 2004 г. делът на брутните вътрешни спестявания в БВП се разшири до 12.6 % , а в абсолютно изражение тяхната стойност достигна 5.4 млрд. лв. за дванадесетте месеца до юни. На практика тази абслолютна стойност възлиза на 15% от БВП и на 64% от инвестициите за разглеждания дванадесетмесечен период..




Очакваме темпа на растеж на спестяванията да се запази до края на тази година и през 2005 г. като въздействие върху този темп ще оказват както вътрешни фактори (практическото активизиране на паричната политика на БНБ и очакваното забавяне на кредитната експанзия, очакваната динамика на разполагаемите доходи), така и външни фактори (главно по линия на преориентирането на политиката на Федералния резерв към стъпаловидно повишаване на лихвените нива и забавянето на ръста на парите в еврозоната).


Динамика на депозитната база

Депозитите все още представляват основната част от привлечения от банките ресурс и предопределят почти изцяло техния кредитен капацитет. Поради това експанзията на банковото кредитиране (което, както вече отбелязахме, оказва съществено влияние върху нивото на вътрешните спестявания) е в пряка зависимост от динамиката на депозитната база.

При наличието на валутен борд (т.е. при предполагаема липса на парична политика) динамиката на парите в икономиката се обуславя от ефективността на финансовото посредничество. В последните години тази ефективност трайно се подобрява, сигнал за което е както разширяването на дела на общите банкови активи в брутния вътрешен продукт (достигайки към края на август 55 % от БВП), така и на дела на кредитите и на депозитите. Както се вижда от долната графика, след 1999 г. темпа на нарастване на дела на банковите депозити в БВП изпреварва темпа, с който се разширява дела на брутните вътрешни спестявания. Така през първото полугодие на 2004 г. депозитите досигнаха 43 % от БВП.



От баланса на банковата система става ясно, че към края на август депозитната база възлиза на 77 % от пасивите на сектора, като тенденцията от началото на годината е този дял бавно да се свива (за сравнение, към края на 2003 г. този дял беше 78.5 %).
Използването на депозитите като източник за привличане на средства и съответно за финансиране на активни операции е по-ясно изразено при 10-те най-големи банки, включени в първа група. При тези банки депозитната база формира около 79 % от всички пасиви. По-малките банки запазват склонността си по-активно да привличат финансиране по различни програми (най-вече дългосрочни кредитни линии по програми за финансиране на малки и средни предприятия) и в резултат делът на такива дългосрочно привлечени средства при банките от втора група е значително по-висок – около 9 %. При тези банки депозитната база представлява около 67 % от общите пасиви.

Запазва се доминиращата позиция на вложенията на граждани и фирми при структурирането на депозитния портфейл на банковата система (виж таблицата). Поддържаните относително високи равнища на тези депозити при регистрираните отрицателни реални лихви са сигнал за относително стабилна склонност към спестяване и ниска склонност към риска, особено от гледна точка на индивидуалните спестители.

Над половината от индивидуалните и фирмените депозити са деноминирани в чужда валута. При сегашните относително по-ниски лихвени равнища по валутните депозити вследствие на ниските лихви на международните пазари, подобен висок дял на валутните депозити обясняваме както с формирани поведенчески модели при избор на валутна структура (особено от гледна точка на домакинствата) така и с нарастващата значимост на международните трансфери. Очакваме, че поради наличието на тясна обвързаност на вътрешните лихви по валутните депозити с международните лихви, върху по-нататъшната динамика на тези депозити определено влияние ще окажат промените в лихвените нива вследствие на затягането на паричната политика в САЩ и евентуално в Еврозоната.

По-внимателният поглед върху структурата на депозитите показва, че вследствие на предприетото изтегляне на правителствения депозит от банковата система след второто тримесечие нараства значително ролята на междубанковия депозитен пазар като източник на привлечен ресурс за търговските банки. Очакваме тази тенденция да намери още по-ясно проявление до края на годината.

Засилва се ролята на външния сектор като източник на ресурс за банковата система. От началото на годината се наблюдава процес на интензивно депозиране на средства от нерезиденти в българската банкова система – за първата половина на годината привлечените от нерезиденти средства са нарастнали с близо 852 млн. лв. Подобно насочване на ресурс към вътрешния финансов пазар се дължи на по-атрактивната възвръщаемост на капитала в България вследствие на съществуващия положителен лихвен диференциал. Поради очакваното покачване на международните лихви обаче този източник не може да се смята за устойчив в по-дългосрочен аспект.



Като цяло ръстът на депозитната база значително изостава от ръста на кредитния портфейл на банките. За осемте месеца този ръст е 18.7 %. Подобна тенденция предполага постепенно отслабване на ролята на депозитите и нарастване на ролята на привлечения заемен ресурс за банковото рефинансиране. От друга страна, в един по-дългосрочен план може да се очаква, че задълбочаването на тази тенденция в условията на непрекъснато засилваща се конкуренция в банковия сектор ще доведе да подобряване на маркетинговите стратегии на банките при привличането на клиенти, до разнообразяване на продуктовата структура и до известно по-нататъшно свиване на лихвения марж.

Очакваната динамика

Като цяло очакваме, че въпреки прогнозираното разширяване на дела на спестяванията в БВП, нарастването на депозитната база ще се забави. Подобни признаци вече са налице. През последните месеци наблюдаваме известно забавяне на темпа на нарастване на депозитите на граждани и фирми – при регистриран годишен ръст от около 27 % към юли, този растеж се забавя до 23 % към края на август. Очакваме тази тенденция да се задълбочава през оставащите месеци на т.г. и особено през предстоящата година. Факторите, които според нас ще окажат най-сериозно влияние върху темпа на нарастване на депозитите на населението и фирмите, са:
1/ все още високата склонност към потребление,
2/ очакваното забавяне на ръста на реалните доходите,
3/ негативните реални лихви,
4/ подобреното управление на корпоративната ликвидност
5/ засиленото инвестиционно търсене.

Едновременно с това с голяма доза увереност можем да твърдим, че все повече ще се увеличава атрактивността на алтернативните форми на вложения (като например взаимни фондове и пенсионни фондове), особено сред по-високодоходния сегмент от вложителите. По тази линия можем да очакваме както известна субституция на банкови депозити с алтернативни спестовни продукти, така и насочване на нови средства към подобни вложения.