Фискалната политика: между протестите на синдикатите, идващите избори и кредитната експанзия

Традиционната рамка на обсъждане на държавния бюджет предполага фокус върху различните приходни и разходни пера – като структура и динамика. В този брой предлагаме малко по-различен подход, който има за цел разкриване на връзките между фискалните решения и ефектите върху основни макро индикатори.

Излишъкът в бюджета
За деветте месеца на 2004 г. натрупаният излишък в консолидирания бюджет е 1.3 млрд. лв. Сравнен с миналогодишния излишък за същия период от 858 млн. лв., това представлява увеличение с 443 млн. лв., или 52%. Той ще бъде изхарчен през последното тримесечие, като общите публични разходи за този период вероятно ще достигнат около 5 млрд. лв. Подобна бе картината през 2003 г., и няма вероятност в предизборна година правителството да предприеме друго.
Конкретни разходи тази година ще се окажат различни от предходната, но като цяло правителството харчи излишъка в три основни сфери: заплати, социално подпомагане и публични инвестиции. За миналата година, увеличените разходите през последните месеци в тези области са приблизително 47% за инвестиции, 32% за социално подпомагане и 21% за заплати. Най-много различия по тримесечия има при капиталовите разходи, като 48% от общите за 2003 г. са направени само за едно тримесечие (четвъртото). Вероятно това разпределение ще се запази и през тази година.



Синдикалните протести и бюджетните приоритети
Колкото и объркани да бяха основанията за проведените синдикални протести, все пак можем да откроим едно общо основание: недоволство от политиката на доходите на правителството. Ако разгледаме промените в харченето на парите на данъкоплатците ще видим, че всъщност трансферите на доход през бюджета рязко се увеличават през 2004 г. Социалните разходи са 36.8% от общите в консолидирания бюджет през 2003 г. и 39.4% за деветмесечието на 2004 г. Над 53% от всички публични разходи за 2004 г. са за заплати и социално подпомагане. Правителството гарантира трансфер на доход в размер на около 5.5 млрд. лева за деветте месеца. От макроикономическа гледна точка, позицията на синдикатите противоречи на реалните промени в приоритетите на публичните финанси през последните месеци.



Фискалната политика и ефектите за икономиката
1. Търговският дефицит. Изхарчването на излишъка за едно тримесечие ще се отрази пряко на дефицита – в посока увеличение. През 2003 г. дефицитът за четвъртото тримесечие е с около 75% по-висок в сравнение със средните му стойности за първите девет месеца. Номиналната разлика е около 340 млн. евро. Част от това увеличение няма пряка връзка с фискалната политика, а е свързано с традиционното увеличение на потреблението преди коледните празници. Но увеличението на публичните разходи допринася за този ефект в значителна степен. Нарасналия разполагаем доход у населението означава повече потребление, ако склонността към спестяване не се променя. Част от това ново търсене се задоволява от местни производители, но за определени стокови групи предлагането е само от внос.



2. Ръст в цените. Това се отнася най-вече до цените на тези услуги, които правителството иска да купи в по-големи количества през последното тримесечие, харчейки излишъка. Желанието да “се усвоят” средствата в рамките на годината означава нараснало търсене на въпросните услуги, а за много от тях предлагането не е толкова гъвкаво. Типичен пример е строителството, което трябва да “усвои” голяма част от допълнителните капиталови разходи. За да се запази равновесието на пазара, увеличените поръчки от бюджетни организации се посрещат с по-високи цени. Така в такива сектори правителството “изтласква” (crowd-out) частните клиенти чрез по-високите цени, и така по веригата на добавената стойност се намаляват ресурсите на разположение в частния сектор за сметка на публичния.

3. Цикъл в реалния сектор. Неравномерното харчене предизвиква бизнес цикъл в реалния сектор, като най-засегнати са дейностите, директно получаващи държавни поръчки, или продаващи на хора, чиито основен източник на доход е бюджета. Тази цикличност по веригата на добавената стойност се предава и в други икономически дейности, като много от стопанските играчи не разполагат с достатъчно информация за действията на правителството; за тях цикличните промени са “изненада” на външната среда, докато всъщност те са предизвикани от неравномерното публично потребление. От друга страна, нарастването на търсенето за част от бизнеса може да е знак за трайно увеличаване на благосъстоянието, и в резултат се взимат неоптимални решения – за инвестиции и наемане на хора. Допълнително, нарасналото инвестиционно търсене се превръща и в по-високо търсене на кредит, което пък е стимул за банковата система да разширява кредита.

4. Монетарни ефекти. На тях традиционно отделяме най-много внимание, заради значението им за натрупването на капитал в икономиката и структурата на стимулите на пазара. От тази гледна точка, очакваното харчене на излишъка носи противоположен ефект на действията на централната банка за ограничаване на кредитната експанзия. Получава се така, че фискалната политика действа в обратна посока на монетарната, и в резултат не може да се постигнат макроикономическите цели, залегнали зад решенията на БНБ от тази година. С новите мерки например БНБ се надява да изтегли ликвидност в размер на около 225 млн. лв.; в същото време правителството за три месеца ще увеличи паричните наличности (в брой и в банковата система) с около 1,3 млрд. лв. Вероятно тази монетарна “инжекция” ще остане почти изцяло в банките, и така ще даде възможност за допълнително разширяване на кредита. Желанието за притежание на пари в брой не се променя толкова бързо. Получаващите пенсии и социални помощи, макар временно да получат повече банкноти, бързо ще похарчат увеличения доход, и така парите ще попаднат в пазарни субекти, ползващи банкови сметки. В повечето държавни служби заплатите се плащат също по банков път. Плащанията за външни услуги (най-вече за капиталови разходи) също означават нараснали наличности по банковите сметки.
Улесняването на кредитната експанзия е дори по-голямо, отколкото би създало едно нарастване на депозитите. Тъй като повечето средства ще останат по разплащателни сметки или дебитни карти, за тях банките плащат много по-ниска лихва, отколкото по депозитите. Така правителството обезпечава евтина ликвидност за банките, която впоследствие централната банка трябва да свива с административни мерки.
Нарастването на кредита се стимулира и от увеличеното търсене. От една страна, по-високите доходи (включително 13-ти заплати, добавки, премии и др. под.) директно увеличават кредитоспособността на тази част от населението. По-високите продажби на потребителски стоки от своя страна дават сигнал на търговци и производители за увеличено благосъстояние, което стимулира започване на повече нови бизнес проекти, част от които се финансират с банков кредит. От друга страна, фирмите, които продават пряко на правителството – най-вече за реализация на големи инвестиционни проекти – увеличават приходите си. По-големите продажби, станали възможни заради изхарчването на излишъка в края на годината, могат да се превърнат в основание за разширяване на дейността, като това отново води до по-голямо търсене на банков кредит. Увеличеното търсене на кредит от своя страна прави този бизнес по-доходен за банките, които имат допълнителен стимул за привличане на ресурси (включително на международните пазари) и превръщането им във вътрешен кредит.

5. Резерв и дълг. Нарастването на фискалния резерв през последните години отчасти “стерилизира” монетарния ефект на влизащия в страната външен капитал. Това, че правителството не харчи всички текущи касови постъпления, а ги държи по сметка в БНБ, означава, че тези средства не участват в паричното предлагане в България. Така паричният ресурс на разположение в банковата система е по-малък от възможния. Очевидно е обаче, че тази политика не носи желания от правителството и централната банка ефект (ако изобщо това е целенасочено действие с монетарна цел). Политиката по дълга, макар да не се коментира много от този ъгъл, на практика има рестриктивен към кредита характер. За деветте месеца на 2004 г. правителството е изплатило главници по външен дълг в размер на 1 787 млн. лв., а е получило нови заеми за 732 млн. лв. В същото време, вътрешният дълг нараства от 2 257 млн. в края на 2003 г. до 2 569 млн. лв. в края на септември. Така бюджетът от една страна изтегля около 1 млрд. лв. за плащане към външни кредитори, и допълнително около 300 млн. от местните банки, продавайки им държавен дълг. Страничният ефект от това ограничаване на свободния финансов ресурс обаче е, че правителството взима заеми и плаща лихви при бюджетен излишък и натрупан рекорден фискален резерв. А това е разхищение на парите на данъкоплатците.

Министър на финансите вместо Централна Банка?
Все повече основание има в притесненията, че в условията на валутен борд министърът на финансите ще провежда активна монетарна политика чрез бюджета и дълга. Административните мерки на БНБ имат ограничени параметри, докато фискалните решения могат да заместят инструментите на една традиционна централна банка. Затова анализът на бизнес цикъла, кредита и лихвите все повече ще трябва да започват от поглед върху начина на управление на публичните финанси.