Има ли връзка между активната политика на пазара на труда и забавянето на ръста на производителността?

В макроикономическите анализи на Industry Watch редовно отделяме внимание на това доколко гладко функционира пазарът на труда и съответно как се развиват производителнсотта и заетостта в България. През последните месеци две неща задържат нашия фокус върху пазара на труда – първо, продължаващите и дори ускоряващите се мерки на правителството в изкуственото създаване на заетост, и второ, предложенията за увеличение на минималната работна заплата. Инвестиционните решения са силно обвързани със състоянието на пазара на труда. Правителствените решения, които де факто ограничават предлагането на труд на частния и конкурентен пазар (каквито са програмите за изкуствена заетост) или които ограничават търсенето на труд (каквато би била политиката на увеличаване на МРЗ), считаме, че представляват риск за инвестиционните решения. Разбира се, трябва да се има предвид, че в България все още няма надеждна статистика за промените на пазара на труда и подобни анализи трябва да се използват в комбинация с други макроикономически анализи.

Правителството като активен работодател
Активните мерки и програми формират съществена част от политиката, насочена към пазара на труда и заемат основно място в посредническата дейност на трудовите бюра. Тези мерки и програми са насочени основно към осигуряване на субсидирана заетост, насърчаване на младежката заетост, насърчаване на заетостта на хора в неравностойно положение, стимулиране на предприемачеството и осигуряване на професионална квалификация и преквалификация.

Последната статистика за търсенето и предлагането на трудовия пазар показва, че действащите активни мерки и програми на пазара на труда продължават да се налагат като един от основните източници за осигуряване на заетост, включително и сезонна заетост. От началото на 2004 г. в резултат на стартирането на серия от нови проекти се оформи трайна (засега) тенденция към бързо нарастване на този средномесечната заетост по тази линията. Трябва да се отчете обаче обстоятелството, че при действащи в момента около 36 проекти и програми, 82% от тази месечна заетост се осигурява от една програма – “От социални помощи към осигуряване на заетост” (вж. графиката). По същество тази програма генерира и най-голямо търсене на труд – през юли (последните налични данни) тя формира 77% от търсенето на работна сила по активни програми.

Извън преките ефекти на активната политика върху заетостта през последните месеци, ясно се оформят няколко тенденции. Първо, интересът от страна на работодателите към подобни програми може да бъде квалифициран като умерен – от началото на годината търсенето по подобни програми формира средно около 25-30% от общото търсене на труд, а през юли този процент спада на 18%. Наскоро изследване на “Алфа Рисърч” сред 7200 работодатели показа, че болшинството (73%) от тях не са се възползвали от предвидените по активни мерки и програми преференции. Наред с това се забелязва известно засилване на акцента върху програмите за квалификация и обучение (и вероятно като последица от сегашното състояние на търсенето, тъй като икономическата логика подсказва, че изгодата от и съответно интересът на работодателите към квалифицирана работна сила би трябвало да са по-големи). В същото време като целева група на активна политика трайно се налагат младежите до 29 г. – средномесечно те формират около 30% от постъпващите на работа посредством бюрата по труда.



Забавянето на ръста на производителността на труда
Данните за първата половина от 2004 г. показват, че има значително забавяне на ръста на производителността. От 3.3% през миналата година ръстът на производителността падна до 0.6% през първото тримесечие на тази година, а последните данни показват запазване на тази тенденция (за последните дванайсет месеца до юни на базата на дванайсетте месеца на 2003 г. производителността са нараснали с половин процент.)

Това са изчисления, които се базират на данните на официалната статистика за БВП и пазара на труда. В тази връзка са важни две неща:
1) това са данни за регистрираната част на икономиката; съществува вероятност забавянето да е резултат от увеличен дял на сивата икономика;
2) Industry Watch оценява икономическата динамика, като я “изчиства” от данните за бюджетните сектори. Затова сметките за производителността се отнасят до т.н. “неаграрен бизнес сектор”, който не включва бюджетните организации както и земеделието (за което няма достатъчно надеждна статистика).

Производителността на труда изчисляваме като продукция, произведен от един зает през последните дванайсет месеца (13,217 лв. до юни 2004 г., виж графиката). Това означава, че номинално един българин, който е заето с произвеждане на доход (а не с преразпределение), е с 3% процента по производителен отколкото през миналата година. Но важният индикатор за икономическите условия е реалният ръст на производителността, който се запазва символичен.
Важните изводи от тези данни се отнасят за правителството:
1) Забавянето на ръста на регистрираната (не-сивата) производителност съвпада с ускорените действия на администрацията по създаване на изкуствена заетост. Това според нас попречи на създаването на по-производителни места в реалния сектор.
2) Без реформи в държавно-доминираните индустрии, единственият източник на ръст на производителността ще остава промяната на вече съществуващата заетост в частния сектор.



Заетост в частния сектор
През първото полугодие на 2004 г. заетостта в частния сектор нарастна с 5.7% спрямо същото тримесечие на миналата година. Това е четвърто тримесечие, в което заетостта увеличава своя ръст. За да избегнем сезонните влияния в тези изчисления, правим оценка на ръста на 12-месечна база (виж графиката за заетостта). Така измерен, растежът на заетостта до март е 3.8%. Постепенно трудовият пазара се адаптира към политиката, въведена в началото на 2003 г. (Нека припомним, че след новото регулиране на трудовия пазар миналата година заетостта регистрира забележително нисък растеж – 2.4% за миналата година.)

Част от този ръст обясняваме и с приватизация на държавни активи – заетите в държавни предприятия намаляха с 3.6% за периода. Но успоредно с това заетите в бюджетната сфера се увеличиха, което ограничи предлагането на труд и възможностите за създаване на реална заетост. Структурата на заетостта в момента, според оценките на работната сила на НСИ, е следната: общият брой на заетите е малко под три милиона човека; от тях едва около 63% са заети в неаграрния частен сектор, а останалите са разпределени между земеделието, бюджетната сфера и държавните предприятия.

Идеята за по-висока минимална работна заплата, ако се превърне в поредната мярка на трудовия пазар, ще затрудни процеса на създаване на нова заетост. От това ще резултира и допълнително ограничаване на ръста на производителността (която е обвързана с оборота на работни места).