Ефектите от въвеждането на еврото

Българското правителство и централна банка вече разполагат с конкретен официален план за членство на страната в Европейския валутен съюз (ЕВС), за въвеждането на еврото като платежно средство и за обменния курс, при който ще се осъществи замяната на националната парична единица. Декларираната политика е към запазване на режима на валутен борд до пълноправното членство в ЕВС (евентуално през 2009 г.) и замяна на лева с еврото при сегашния фиксиран курс.
Безспорната полза от приемането на подобна стратегия е в създаването на достатъчно ясна рамка за дисциплинираност на правителствената политика. Това ограничава възможностите за възникване на макроикономически рискове, създава предвидимост на стопанската среда в България и повишава доверието на инвеститорите (вътрешни и външни).
Ползите от самото възприемане на еврото като платежно средство многократно са били подлагани на обсъждане в общественото пространство. Едно от най-видните предимства е елиминирането на валутния риск. Това от една страна ограничава рисковете от възникване на финансови кризи. От друга страна, липсата на валутен риск води до намаляване на рисковата премия при изчисляване на лихвените проценти и съответно до намаляване на общите лихвени нива. Наред с това се намаляват разходите по сделките (транзакционните разходи) и се постига значително по-голяма прозрачност на цените. Лимитира се политическия риск, защото се ограничават възможностите за провеждане и оправдаване на неразумна стопанска политика.
От страната на потенциалните негативи от присъединяването към Еврозоната обикновено се посочват ограничените възможности за реакция на асиметрични шокове поради липсата на самостоятелна парична политика. Страните, включени във валутен съюз, трябва да провеждат еднаква монетарна политика, дефинирана от Европейската централна банка и тази политика може да не е най-оптималната за определена страна, реагираща по по-различен начин на определен икономически шок. Поради режима на валутен борд обаче България и в момента разполага с ограничени възможности за провеждане на активна парична политика (формално такава не трябва да се провежда), така че съществуват определени механизми за реакция на външни шокове посредством фискалната политика и гъвкавостта на заплатите и цените. Наред с това поради приемането на еврото като резервна валута, монетарната политика на ЕЦБ и сега оказва влияние върху стопанската динамика в България.
Независимо обаче от конкретните измерения на дебата относно ползите и разходите от членството в Еврозоната и въвеждането на еврото, този дебат трябва да има едно основно, много важно послание. А то е, че не могат да се очакват чудеса. Подобно членство не означава автоматично повишаване на благосъстоянието и просперитета. Възможно е в дългосрочен план то да доведе до по-голям стопански ръст и ефективност поради по-голямата степен на интегрираност на българската икономика с европейската. Възможно е гореизброените ползи да стимулират външнотърговските обороти и инвестиционните потоци и да се отразят благоприятно върху платежния баланс и върху процеса на натрупване на капитал. Те обаче не означават автоматично подобрена конкурентноспособност на българските стопански субекти и по-високи доходи, защото не влияят директно върху ефективността на използване на капитала и производителността на труда. Наистина, членството в ЕВС и използването на общата валута в крайна сметка водят до макроикономическа стабилност в дългосрочен план, но върху тези фактори, генериращи богатство, съществено влияние оказват свободата на пазара и на стопанската инициатива, защитата на собствеността, ефективното прилагане на договорите, равнището на транзакционните разходи, данъчноосигурителната тежест. А те до голяма степен зависят от вътрешната политическа воля.