Икономиката през 2005 г.

През изминалата година предложихме на читателите на в. "Дневник" поредица от седмични макроикономически анализи, чрез които се опитахме да представим алтернативен поглед към официалната стопанска статистика и да разкрием причинно-следствените връзки, обуславящи протичащите в икономиката процеси. Тази поредица на Industry Watch ще продължи и през настоящата година. В този първи брой за 2005 г. представяме накратко нашата прогноза за динамиката на стопанските индикатори през предстоящата година, които ще следим и анализираме в рамките на поредицата. Очаквайте седмичните ни икономически анализи всеки понеделник на страниците на в. "Дневник" .


Външната среда
Либерализацията на финансовите потоци от и към България през 2004 г. намери ясно проявление във все по-видимия внос на монетарна политика. Макар БНБ да не може да регулира директно паричното предлагане заради рамката на паричния съвет, евтиният паричен ресурс, създаван от меката парична политика на Федералния резерв и Европейската централна банка (ЕЦБ), достигна и до българската финансова система. Ниските лихви в глобален план насърчиха насочването на значими парични ресурси към българската икономика, където възвращаемостта все още е по-висока от тази в развитите западни икономики. Така и българските предприемачи получиха достъп до по-евтин кредит, при все рестриктивната вътрешна политика на централната банка, както нееднократно сме коментирали през годината. През 2005 г. ще станем свидетели на постепенно затягане на монетарната политика в световен мащаб – в САЩ вече това се случва, засега ЕЦБ изчаква. Интегрираността на българската финансова (най-вече – банкова) система веднага ще трансферира този ефект върху местния паричен пазар, като ефектът ще е в посока ограничаване (или оскъпяване) на достъпа до кредит.

Инвестиции и спестявания
Преди година прогнозирахме, че инвестициите в основен капитал ще надминат 20% като дял от БВП. Очаквахме от една страна увеличение на вътрешните спестявания, а от друга – поне запазване на притока на капитал от чужбина.
Според данните до септември инвестициите в основен капитал са 20.4% от БВП, а вътрешните спестявания надминават 15% от произведения доход (през 2003 г. този дял беше 13.4%).
Чуждестранният капитал все по-често избира банковата система за вход в икономиката без това да е за сметка на преките инвестиции от чужбина. Засега не считаме, че активните мерки на БНБ – така както бяха замислени през миналата година – биха могли съществено на попречат на този процес.
През следващата година очакваме инвестициите в основен капитал да бъдат около 9 млрд. лева. Вътрешните спестявания ще продължават да бъдат основен източник на финансиране на натрупването на капитал, като вероятно ще увеличат дела си в националния доход.
Финансово посредничество
През 2004 г. банковият сектор беше един от най-динамично развиващите се сектори в икономиката. Финансовото посредничество значително се разшири, като активите на банковата система вече почти доближават 60 % от БВП. Темповете на разширяване на банковия кредит бяха по-бързи от очакваните и експанзията се задържа на ниво около 50 % на годишна база. Този ръст до известна степен може да бъде отдаден на разширяването на депозитната база (с около 30 % годишно) и съответно трансформирането й в кредити, но решаваща роля изигра възползването от възможностите за преструктурирането на банковите баланси и лесния и евтин достъп до ресурс от чужбина, което оказа благоприятно влияние върху кредитния капацитет на банковата система и допълнително стимулира предлагането на кредити. Както прогнозирахме, най-сериозната динамика на кредитния пазар беше регистрирана в сегментите на потребителското и ипотечното кредитиране – с годишен ръст в порядъка съответно на 60 % и 130 %.
През 2005 г. финансовото посредничество ще продължи да се разширява, но с по-слаби темпове от регистрираните през предходните две години. Очакваме кредитната експанзия да се забави по-осезаемо още през първото тримесечие, като годишният ръст на банковия кредит вероятно ще се ограничи до около 30 %. Забавянето вероятно ще се почувства най-осезаемо при корпоративното кредитиране и частично при някои форми на потребителско кредитиране. Очакваме по-слаба промяна в динамиката на ипотечното кредитиране и известна експанзия в областта на предлагането на кредитни карти (вероятно за сметка на кешовите заеми). Подобни очаквания се основават както на административните мерки за ограничаване на кредитирането, така и на действието на чисто пазарни механизми.
Като цяло очакваме, че въпреки прогнозираното разширяване на дела на спестяванията в БВП, нарастването на депозитната база ще се забави. Сред факторите, които обуславят подобно очакване са все още високата склонност към потребление и засиленото инвестиционно търсене, очакваното забавяне на ръста на реалните доходите, негативните реални лихвени нива. Наред с това очакваме процеса на субституция на банковите депозити с алтернативни спестовни продукти (особено пенсионни продукти и пакети, предлагани от взаимни фондове), осигуряващи по-висока възвръещаемост, да намери по-активно проявление, особено сред по-младите и високодоходни спестители. В същото време по-нататъшното задълбочаване на тенденцията за плавно покачване на лихвените нива, налагана от Федералния резерв и евентуалното вдигане на лихвите в Еврозоната вероятно ще доведат до известен отлив на ресурс, депозиран от нерезиденти в българските банки и ще окажат влияние върху банковите стратегии за поддържане на външни активи. Подобни развития ще се отразят на кредитния капацитет на банките и евентуално ще имат известен ограничаващ ефект върху кредитната експанзия. Подобен ефект ще има и подобряването на достъпа на банките до надеждна информация за кредитната задлъжнялост на техните клиенти.
Силният конкурентен натиск в банковия сектор ще продължи да оказва влияние в посока на намаляване на лихвите и известно облекчаване на нелихвените условия по кредитите. Очакваме обаче известно забавяне на скоростта, с която ще се свиват лихвените маржове. Тази вероятност е обусловена от оскъпяването на привлечения ресурс вследствие на изтеглянето на ликвидност от банковата система и нарастването на значимостта на финансовия ресурс от чужбина, съчетано с повишаване на лихвените нива на международните пазари.


Бизнес циклите
За изминалата година постепенно се открои и тенденцията за създаване на вътрешен бизнес цикъл, зависим както от експанзията на кредита, така и от фискалната политика на правителството. Секторите, които са най-пряко свързани и облагодетелствани от растежа на кредита или определени публични разходни програми, растяха с изпреварващи темпове – например, търговията с определени стоки за бита се разрастваше паралелно с улесняването на достъпа до потребителски кредити; строителните фирми, заети в публични инфраструктурни проекти, също получиха възможност за бърз растеж. Специфичен случай е пазарът на недвижимите имоти, който се движеше от поне три фактора, различни от традиционно описваните в моделите на търсенето и предлагането. За нарастването на цените допринесоха разширяването на ипотечните кредити, търсенето на имоти от чужденци и спекулативните очаквания за продължаващо увеличение на цените. Високите цени на недвижимостите пък стимулираха инвестициите в строителството, което се превърна във високоцикличен сектор на икономиката. Общото за цикличните сектори е, че трудно може да се каже каква част от растежа им се дължи на подобряване на производителността, и каква – на циклични външни фактори с краткосрочен ефект. За 2005 г. обаче трябва да се следят с повишено внимание всички сектори, които пряко спечелиха от кредитната експанзия и високите цени на недвижимите имоти през 2004 г.

Външна търговия
През 2004 г. наблюдавахме значимо активизиране на външнотърговския оборот, който вече надхвърля с около 1/5 размера на БВП. В най-общи линии подобно развитие беше предопределено от глобалният подем в произвеждащите инвестиционни стоки индустрии и постепенното интегриране на българския бизнес в европейската икономика. Както многократно предвиждахме, световната конюнктура на меки пари и благоприятен пазар за капиталовите производства стимулира изкуствено тежките индустрии, което от своя страна се отрази върху динамиката на българския износ на суровини и незавършена продукция. Леките индустрии регистрираха по-слаб, но постоянен ръст. В основата на този ръст стои подобрената производителност и конкурентност, както и постепенно специализиране на икономиката в тези индустрии.

През 2005 г. не очакваме съществена промяна в динамиката на външнотърговските потоци. Очакваното забавяне на ръста на кредитирането вероятно ще повлияе до известна степен моделите на индивидуално потребление, но няма да окаже сериозно въздействие върху търсенето на вносни стоки и върху инвестиционните разходи на бизнеса. Продължаващото технологично обновление на икономиката и съответно увеличаването на инвестициите в основен капитал ще продължат да оказват влияние върху външната търговия от една страна чрез увеличаване на търсенето на вносни инвестиционни стоки, а от друга – посредством повишена енергийна ефективност на производството и съответно намаленото потребление (и внос) на енергийни ресурси.
Евентуалната промяна в световната конюнктура вследствие на предприетата от Федералния резерв политика на повишаване на лихвите и евентуалното затягане на паричната политика на ЕЦБ ще се отрази върху ценовите равнища и външното търсене на суровини. В тази връзка очакваме постепенно отслабване на динамиката на експорта на тежките индустрии още през следващата година. Риск за тежките индустрии, особено за енергоемките химическа и металургична, съществува и по линия на евентуално по-нататъшно увеличаване на цените на горивата.

Цени и инфлация
Българската икономика продължава да се развива в нискоинфлационна среда. Продължава – както през 2004 г., така и със сигурност през 2005 г. – процесът на изравняване на потребителските цени с икономиките от еврозоната. По-съществена от бизнес гледна точка е обаче динамиката на относителните цени – или относителното поскъпване или поевтиняване на определени стоки или услуги. Миналата година отбеляза рекордни цени на петрола и други базови суровини (най-вече – метали), и ниски цени на земеделски продукти. Както вече сме коментирали, високите цени на базовите суровини са в пряка зависимост от монетарната политика (в САЩ и еврозоната) и инвестиционното търсене в Китай – всяка промяна през 2005 г. ще оказва натиск за спад на тези цени.

Заетост и производителност
Прогнозата за пазара на труда в България продължава да е силно обвързана с държавните решения в областта на приватизацията. В началото на 2004 г. писахме, че при плахи стъпки в продажбата на държавни активи може да се очаква лек ръст на заетостта. По данни до септември заетостта в бизнес сектора на икономиката нарасна с около 3%. Частният сектор откри нови около 110,000 работни места, а около 30,000 съществуващи работни места бяха прехвърлени от държавата в частни ръце.
Както прогнозирахме, реалният ръст на производителността беше под 3%. Новите работни места обикновено са с по-ниска от средната производителност и затова средният ръст изглежда сравнително скромен.
Възможно е до края на мандата на сегашното правителство да бъдат прехвърлени в частни ръце още няколко десетки хиляди работни места. Съкращаването на част от заетостта в бившите държавни предприятие ще освободи ресурс на пазара на труда, а средната производителност ще регистрира по-значим растеж от този от миналата година. Възможно е следващото правителство да не бъде особено активно в сферата на приватизацията. В държавният бизнес ще продължат да работят поне 250,000 хиляди души. По-неясно е как ще се развива заетостта в бюджетната сфера, където в момента са заети малко под половин милион човека. Без значими реформи в сферата на образованието и здравеопазването няма изгледи за намаляване на бюджетната заетост. Но остава неяснотата за това доколко активно ще е следващото правителство в създаването на изкуствена заетост и разширяване на държавната администрация.