Пазарът на труда и програмата “От социални помощи към заетост”

В макроикономическите анализи на Industry Watch редовно отделяме внимание на това доколко гладко функционира пазарът на труда и съответно как се развиват производителността и заетостта в България. Преди възникването на проблемите по програмата “От социални помощи към заетост” бяхме единствените, които се опитваха да анализират ефектите от активната политика на трудовия пазар. Сега предлагаме кратък анализ на макроикономическите ефекти на тази правителствена програма на фона на динамиката на заетостта и производителността на труда в България.

През последната година активните мерки и програми на пазара на труда постепенно се наложиха като един от основните източници за осигуряване на заетост, включително и сезонна заетост. От началото на 2004 г. в резултат на стартирането на серия от нови проекти се оформи тенденция към бързо нарастване на средномесечната заетост по тази линия. Последната налична статистика за октомври показва, че по активните мерки и програми е осигурена заетост на около 28% от започналите през този месец работа. Преобладаващата част от тези мерки и програми са насочени към осигуряване на субсидирана заетост, насърчаване на младежката заетост и на заетостта на хора в неравностойно положение, стимулиране на предприемачеството и осигуряване на професионална квалификация и преквалификация.

Колко бързо частният сектор създава нова заетост?
На базата на последните официални данни до септември миналата година изчисляваме, че заетостта в частния сектор (без земеделието, за което статистиката все още не е достатъчно надеждна) нараства с 5.2%. Работните позиции в частния сектор са се увеличили средногодишно с 92,300.

Част от това нарастване се дължи на приватизация на държавни предприятия – най-вече на преминаването на БТК в частни ръце. Съкращаването на заетостта в държавния бизнес е около 27,900 работни позиции за същия период. Ако допуснем, че всички тези работни места са станали частни чрез приватизация, то нарастването на заетостта в частния сектор, което не е продукт на прехвърляне на активи от държавата, е около 64,400.

Това е скоростта, с която частният сектор успява да абсорбира заетостта, освободена след приватизацията от 1997 – 1999 г. Няколко неща са важни в макроикономически смисъл:

1) Преструктурирането на икономиката отнема време. Освобождаването на ресурс от нископроизводителни държавни начинания може да стане сравнително бързо, но създаването на нови работни позиции за освободения ресурс не може да стане веднага. Вече трета година заетостта България се възстановява и това ще продължи още поне толкова преди заетостта да достигне нивата по време на държавно-доминираната икономика преди 1997 г.

2) Разкриват се нови работни позиции, които най-често са с по-ниска производителност от средната. Нарастването на заетостта върви ръка за ръка със забавяне на ръста на средната производителност на труда (виж повече в “Индикатор във фокус”). Въпреки това, докато има сравнително голям процент хора, които не са заети в частния сектор, работодателите рядко ще търсят хора от списъка на дългосрочно безработните.

Може ли програмата “От социални помощи към заетост” да помогне на този процес?
Около 81% от месечната заетост по активни мерки и програми се осигурява от програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” (виж графика 1), макар че след юли се наблюдава слаба редукция на броя на работещите по нея вследствие на приключване на част от проектите. По същество тази програма генерира и значима част от търсенето на труд, въпреки че след средата на 2004 г. се наблюдава тенденция към постепенно намаляване на нейната тежест – докато през юли програмата формира 77% от търсенето на работна сила по активни програми, през октомври този дял намалява до 55%. Предвид на планираното редуциране на програмата през 2005 г. очакваме нейното влияние върху динамиката на заетостта постепенно да отслабва, но при всички положения то ще остане значително.

Интересът от страна на работодателите към подобни програми може да бъде квалифициран като умерен – от началото на годината търсенето по програмите за заетост и обучение формира средно около 25-30% от общото търсене на труд, а през октомври те допринасят за около 13% от всички обявени работни места. Това до известна степен изглежда логично, предвид на факта, че тези програми са насочени предимно към участници с възможно най-ниска квалификация и съответно ниска производителност.

В началото на 2005 г. социалното министерство отчита известно засилване на интереса на частни предприемачи към осигуряване на заетост в рамките на програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”. Въпреки това заетостта, създадена от частни работодатели в рамките на програмата, остава относително малка. От общо 94,000 заети средногодишно по програмата през 2004 г. едва 12,000 са били заетите от частни работодатели.

Би било твърде амбициозно, ако хората от МТСП очакваха всички 94,000 работни места да бъдат осигурени от частния сектор при положение, че той расте с около 64,000 през миналата година. Въпреки това трябва да се отбележи, че тези 12,000 работни места са около 1/5 от новите работни места в частния сектор, което може да се тълкува като успех на администрацията.

Средногодишна заетост през 2004 г. по програмата “От социални помощи към заетост” по видове работодатели
Частни работодатели 12,000
Общини 57,000
Други държавни звена 25,000
Общо 94,000
Източник: МТСП.

Негативни ефекти от програмата
Трябва да се има предвид обстоятелството, че независимо от усилията и ресурсите, вложени в програмите, тяхното действително влияние върху трудовия пазар остава неясно. Все още няма официална методика за оценка на въздействието на активната политика върху пазара на труда. Макар и формално да се подобрява статистиката за заетостта, трябва да се отчете възможността част от тези мерки и програми да не се отразяват върху действителното ниво на безработица. От една страна, част от участниците в схемите за субсидирана заетост, които формално не се отчитат като безработни, реално се възприемат като такива и продължават да си търсят работа. От друга страна, участието в подобна програма може да обезкуражи търсенето на постоянна работа. Трябва да се отчете и възможността част от работните места, създадени в рамките на дадена програма да заменят работни места за други категории работници, както и че част от заетостта би била реализирана и без наличието на субсидирана схема.

Най-голяма част от заетостта по програмата е създадена от общините в ролята им на работодатели. За създадената допълнителна заетост в частния сектор може да приемем, че създава някаква добавена стойност и увеличава шансовете за дългосрочна заетост на заетите по програмата. За заетостта в общините обаче считаме, че става въпрос на временна формална заетост, която изпълнява функции единствено на преразпределение на доход.

За заетостта, създадена по програмата от общините, знаем със сигурност следното:
1) независимо от нивото на производителност, поддържането на тази заетост дългосрочно е зависимо от допълнителна субсидия от централното правителство.
2) общината като работодател не е известно да управлява ресурсите оптимално, т.е. поне част от създадените работни места – дори краткосрочно погледнато – са без икономически смисъл.
3) общината може да създаде само такива работни места, които не изискват допълнителни разходи (освен заплати плюс осигуровки), т.е. изключително и само нископроизводителна заетост.

Негативните ефекти от програмата за пазара на труда могат да бъдат сведени до следното:
-краткосрочно ограничаване на предлагането на труд вследствие на изкуствената заетост в общините (това е особено релевантно за сезонното търсене на нискоквалифицирана работна сила).
-увеличаване на зависимостта на част от нискоквалифицирания труд от правителствените решения и следователно ограничаване на дългосрочните шансове за интегрирането на тези хора в пазара на труда.
-създаване на потенциално социално напрежение от концентрирането на значителни социални функции в ръцете на местните власти.