Цените: след спада на долара и скока на петрол

Промените в цените са най-бързият сигнал за случващите се промени в икономиката – както в българската, така и в световната. В този анализ проследяваме динамиката на цените за месеците след последният ни анализ от юни.

Динамика на потребителските цени
Миналата седмица НСИ обяви данни за индекса на потребителските цени през ноември. За този месец той е нараснал с 0,6%, като натрупаният от началото на годината ръст на цените е 2,7%. През октомври цените нараснаха с 0,2%. След спадът на цените на хранителни стоки през октомври с 0,5%, за ноември те отново поскъпват с 1,5%. Поевтиняването на горивата след средата на ноември се отрази в понижаване на цените на транспортните услуги с 0,9%, след поскъпването им с 2,8% само за октомри. При цените на услугите промените са минимални през тези месеци – 0,3% и 0,4% съответно. Повишаването на цените на комуналните услуги (регулирани от правителството) през лятото обаче задържа цените на услугите с над 11% по-високо от средното ниво за 2003 г.

През октомври и ноември световната икономика трябваше да реагира на резки промени както на валутните курсове, така и на цените на петрола. Щатският долар загуби близо 8% от стойността си спрямо еврото – от нива 1,26-1,27 дол./евро в края на септември до ниво от под 1,34 дол./евро в началото на декември. В същото време петролът поскъпна до рекордни нива от 54-55 долара за барел, след което през втората половина на ноември и началото на декември спадна обратно до под 40 дол. за барел. Обезценката на долара донякъде неутрализира ефекта от по-скъпия петрол през октомври за икономиките, използващи за основна парична единица еврото (каквато е и България заради фиксирания курс). Независимо от това обаче, в страните от еврозоната средногодишният ръст на цените на енергоизточниците достигна 9,8% през октомври (след 6,4% през септември), при нива от 3% за 2003 г. Като цяло обаче ценовият индекс на годишна основа в еврозоната леко спадна до 2,2% през ноември, при ниво от 2,4% през октомври. Цените на непреработените храни (земеделски продукти) продължават да спадат. Стоките и услугите, свързани с развлекателния бизнес, също отчитат спад в цените през октомври. Според Европейската централна банка, до този момент високите енергийни цени все още не са довели до общо нарастване на цените на несвързаните пряко с използване на горива продукти и цената на труда.
Поради отвореността на българската икономика външните фактори (вкл. цените на петрола, който се внася) оказват сериозно влияние върху вътрешната ценова динамика. Увеличаването на цените на петрола влияе върху цените на местния пазар по два канала - директно чрез увеличаването на цените на горивата, които са един от елементите на потребителската кошница и индиректно чрез нарастване на разходите за производство на местни потребителски стоки, а оттам и чрез нарастване на общите потребителски разходи. Въпреки, че през октомври течните горива поскъпнаха с между 8% и 10%, това се отрази само в еднократно поскъпване на цените в транспорта с 2,8%, без значим ефект върху общия ценови индекс. Подобно развитие частично се обяснява с факта, че за разлика от страните от ЕС-15, в България преобладаващ дял в структурата на потребителската кошница имат хранителните стоки (42,8% спрямо 19,5% за Еврозоната). Ефектът от промените в цените на базовите храни се усеща много по-силно в ценовия индекс в България, отколкото промените в цените на петрола. Скокът на цените на зърнените храни през 2003 г. например даде значително отражение върху общия индекс на цените, докато скъпите горива засега ограничават ефекта си върху цените на транспортните услуги и някои комунални услуги. Тази година наблюдаваме както сезонното спадане на вътрешните цени на някои продукти, така и обща тенденция за поевтиняване на храните в световен мащаб. В България от началото на годината храните в потребителската кошница поевтиняват с 2,5%.

Друга причина за ниската инфлация през последните месеци може да бъде открита по линия на трудовия пазар и по-специално на начина на определяне на трудовите възнаграждения. Въпреки че по принцип пазарът на труда в България все още е значително по-негъвкав от този в ЕС (което може да се разглежда като проинфлационна предпоставка), стабилността в равнището на заплатите от последните месеци рефлектира в по-слаб натиск върху вътрешните цени.

Процесът на ценова и инфлационна конвергенция продължава да определя значително по-високия средногодишен ръст на инфлация в България. Разбира се, краткосрочните промени на вътрешния български пазар (като покачването на цените на зърнените продукти и хляба в края на 2003 г.) също предопределяха относително високия средногодишен темп на промяна на цените до средата на 2004 г. През последните два месеца обаче ръстът на цените на годишна база намалява до 5,8% и 4,5%.



Тази разлика в средногодишните инфлационни темпове (т.е. изчистени от сезонни влияния) може да се обясни предимно с протичащия траен процес на постепенно сближаване на ценовите равнища в България с тези в страните от ЕС, който оказва влияние както върху темповете на инфлация, така и върху скоростта на преструктуриране на относителните цени. Може да се очаква, че този процес ще продължи да оказва натиск върху индекса на потребителските цени и през следващите няколко години. Подобно влияние оказва и ще оказва дерегулирането на някои контролирани цени (напр. електроенергия, комуникации, градски транспорт и т.н.) и паралелното спиране или намаляване на публичните субсидии за тези дейности.

Въпреки че като цяло в българската икономика не се наблюдават дългосрочни монетарни източници на инфлация, в определени периоди е възможна проява на парично генерирана инфлация, която се свързва главно с временни дисбаланси между търсенето и предлагането на пари в икономиката. През последната година в България беше регистрирана значителна кредитна експанзия. Това генерира натиск върху ръста на вътрешното търсене, което пък от своя страна рефлектира върху средногодишния ръст на цените на потребителските стоки.

Цени на производител и потребителски цени
Средносрочната тенденция в българската икономика за последните 4 години е потребителските цени да нарастват по-бързо от цените на производител; след март 2004 обаче ситуацията се променя, до голяма степен заради рязкото повишаване на цените на базови суровини, горива и индустриалните стоки като цяло, повлияно от световната конюнктура. Затова след март 2004 г. виждаме (вж. графиката) как потребителските цени изостават от цените на производител. След трикратното покачване на лихвите в САЩ през юни, септември и декември до 2,25% се очаква известно намаление на парично-стимулираната експанзия на доларовите икономики. Така високите цени на суровините (и донякъде – горивата) ще зависят от инвестиционният климат в Китай и останалите азиатски икономики.
Доколкото базовите индустриални продукти вече нямат голяма тежест в потребителската кошница на българските домакинства, ръстът на цените на производител не рефлектира в по-висок индекс на потребителските цени. Трябва да отбележим обаче, че българската индустрия става все по-малко зависима от вътрешното търсене – иначе бихме очаквали по-високите цени на производител да водят до покачване и на потребителските цени. Все по-голяма част от потребителската кошница са услугите и вносните материални стоки, докато българската индустрия се специализира в нишови пазари, независещи от вътрешното инвестиционно или потребителско търсене.