Реалности и перспективи при кредитирането на дребно

Кредитната динамика от последните две години, особено тази при кредитирането на домакинствата, все повече започва да притеснява монетарните власти. С настоящия анализ се опитваме да представим по-детайлизирана картина на случващото се в ритейл сегмента на кредитния пазар и да очертаем тенденциите, които ще определят бъдещите развитията.

Експанзията на кредита
Притесненията на властите идват от две посоки. От една страна, експанзията на потребителското кредитиране стимулира търсенето на вносни потребителски стоки, което пък провокира разширяване на дефицита по текущата сметка, превръщайки се в евентуална заплаха за макроикономическата стабилност. От друга страна притесненията са свързани с вероятността значителното разширяване на кредитните портфейли на банките в областта на кредитирането на дребно да провокира натрупване на проблемна задлъжнялост, която да заплаши стабилността на системата. Засега обаче няма видими признаци за реализиране на подобни негативни сценарии.

За десетте месеца от началото на годината съвкупните вземания на банките от граждани и домакинства нарастват с около 59 %. Пресметнат на годишна база, ръстът е около 75 %. Подобна динамика беше регистрирана и през миналата година, когато този тип кредити отбеляза годишен номинален ръст от 75 %. Въпреки експанзията обаче, този тип кредитиране все още формира около 30 % от кредитния портфейл на банковата система.

Потребителските кредити: безспорният хит
Потребителското кредитиране безспорно е най-динамично развиващия се сегмент от кредитния пазар през последните две години. То формира и основната част (малко над 63 %) от кредитирането на дребно. Като цяло, към края на октомври годишният ръст на потребителските кредити е в порядъка на 60 %. От началото на годината разширяването на кредитните портфейли на банките в този сегмент е малко над 50 %. Забелязва се обаче известно забавяне на ръста в сравнение с миналата година.



Факторите, които влияят върху тази динамика са относително лесно разграничими – както от гледна точка на търсенето, така и на предлагането. Макроикономическата стабилност и трайния стопански растеж, повишаването на доходите и по-добрите възможности за осигуряване на заетост засилват склонността към потребление на индивидуално ниво, като в същото време позволяват на индивидите да планират по-добре както своите разходи като потребители, така и задлъжнялостта си. Апетитът към потребление се влияе и от процеса на постепенна конвергенция на жизнения стандарт към този в страните от ЕС. Все още съществуващата огромна разлика в този стандарт предопределя и ще продължи да предопределя стремежа на българските потребители да подобряват жизнените си условията и скоростта, с която задоволяват желанията си за консумация на стоки и услуги. С постепенното “изсветляване” на част от сенчестия бизнес все повече хора са в състояние да докажат своите доходи и да се “класират” за кредит. Все повече се разширява кръгът на заможните предприемачи. На българския пазар навлязоха големи мултинационални компании, които чрез политиката си на заетост и заплащане, допринесоха допълнително за оформянето на определена категория платежоспособни кредитоискатели, които от една страна се стремят да си осигурят висок стандарт на живот, а от друга се чувстват относително комфортно да вземат назаем по-големи суми. В същото време трайното намаляване на лихвените равнища прави този вид кредит по-достъпен за по-широк кръг потенциални длъжници. Поради облекчените процедури при отпускането на потребителски кредити в сравнение с корпоративнотото кредитиране, много дребни предприемачи прибягват до индивидуалното кредитиране за набавяне на оборотен и/или инвестиционен капитал, давайки допълнителен тласък на търсенето.

Засиленото предлагане на потребителски кредити е обослувено от една страна от ниската степен на насищане на този пазар и съответно от потенциала за печелене на пазарни дялове, а от друга – от възможностите за реализиране на по-висока доходност в сравнение с корпоративното кредитиране при относително ограничен риск.

Тенденциите в ипотечното кредитиране
След относително дълга фаза на слаб интерес към жилищното кредитиране, все повече банки (и то не само най-големите) се ориентират към експанзия в този сегмент. Темпът на тази експанзия придоби внушителни измерения през миналата и особено през настоящата година. Към октомври годишното разширяване на банковите вземания по ипотечни кредити, отпуснати на домакинства, надхвърли 130 %. Само от началото на годината ръстът е над 105 %. Въпреки значително по-бързия прираст на ипотечните кредити в сравнение с този на потребителските, то техният дял в общите ритейл кредити все още е доста по-скромен (виж графиката по-горе).



Трайно падат лихвите по ипотечните кредити (които по принцип са по-ниски от тези при потребителските заеми) - лихвената статистика на БНБ показва намаляване от средно 15-16% в края на 2001 г. до средно 11-12 % към октомври 2004 г. Почти 95 % от кредитите са със срок над 5 години.

Частично динамиката на ипотечното кредитиране се обяснява със същите фактори като по-горе изброените. Допълнително влияние от гледна точка на търсенето обаче оказват очакванията за възходяща промяна в цените на недвижимите имоти и развитието на строителството. Предлагането от своя страна получи допълнителен стимул с развитието на вторичния ипотечен пазар, което от една страна увеличава възможностите за ограничаване на рисковете, свързани с вземанията по ипотечни кредити, а от друга създава определени стандарти и процедури за оценка на кредитите и на обезпеченията, увеличавайки ефективността.

Заплахите и възможностите
Поради естеството на жизнения цикъл на кредитите, може да се очаква, че ефектите от текущата експанзия на потребителското и частично на жилищното кредитиране върху качествотото на кредитните портфейли на банките ще започне да се проявява по-ясно до две-три години. Въпреки че вероятността за поява на евентуални затруднения в обслужването на кредитите и за известно повишаване на дела на проблемните кредити при отделни банки не може да бъде изключена, като цяло няма основания да се очаква криза на ритейл-пазара. Преди всичко трябва да се има предвид, че акумулирането на задлъжнялост не е пропорционално: по данни на БНБ най-бързо задлъжняват домакинствата в най-високодоходния сегмент (към тях е насочена около половината от потребителските кредити), а много домакинства изобщо нямат задължения към банковата система. Това е логично, предвид на изискванията на банките по отношение на доходите и на съотношението размер на заема към стойността на ипотекирания имот. Това означава известно концентриране на задлъжнялостта сред по-малко уязвими групи, защото вероятността по-високодоходните кредитополучатели да изпаднат в затруднения при обслужването на кредитите е по-малка. В България обаче все още е трудно да се оцени действителното бреме на индивидуалния дълг. Това е така, защото на българските банки все още им липсва това, което ритейл-банките в страните с развити финансови пазари разглеждат като неизменна част от процеса на вземане на кредитни решения - добре изградена и ефективно функционираща инфраструктура за споделяне на кредитна информация. Подобна инфраструктура позволява както преценка на общата задлъжнялост на кредитоискателя и/или неговия поръчител, така и разграничаването на поведенчески модели при обслужването на тази задлъжнялост. Важна стъпка в тази насока беше направена с разширяването на централния кредитен регистър, в който вече се събира информация и за по-малките кредити. Възможностите се допълват и от предстоящия ефективен старт на работата на частно кредитно бюро, което евентуално ще съчетава информация за банкова и небанкова задлъжнялост. Именно в тази насока е едно от големите предизвикателства пред развитието на ритейл пазара в близките няколко години. Очакваните ефекти върху динамиката на кредитирането на дребно са най-общо в следните посоки: първо, по-добрата възможност на банките да преценяват способността за обслужване на кредита намалява риска при кредитирането на дребно, което се отразява както върху качеството на кредитния портфейл, така и върху провизирането и върху лихвените нива. Намалява се времето и разходите за вземане на кредитно решение, като същевременно се избягва обратната селекция, т.е. вероятността поради липса на достатъчно надеждна информация добри кредитоискатели да не получават достъп до кредитен ресурс и обратното. Наред с това много банки успяха да подобрят системите си за мониторинг и управление на риска. Благоприятно влияние върху оптимизиране на процеса на вземане на кредитни решения се очаква да окаже и предстоящото въвеждане на новия регламент за оценка на риска, известен като Базел II.

Най-общо, очакваните развития, свързани с кредитирането на дребно са в следните насоки:
1/ Поради обстоятелството, че този сегмент засега е най-рентабилен и крие най-сериозен потенциал за развитие, експанзията ще продължи и през следващите няколко години, но вероятно с по-бавни темпове, съответстващи на очакваното забавяне на общата кредитна активност. По-бавните темпове ще се предопределят както от известното насищане на потребителския сегмент, така и от ограниченията пред ръста на кредитния ресурс на банките. Още през следващата година се очаква известно забавяне на нарастването на депозитната база и постепенна субституция на традиционните банкови депозити с алтернативни спестовни продукти, осигуряващи по-висока доходност, съществува вероятност за отлив на външен капитал при повишаване на лихвените нива на международните пазари. Известно влияние ще окажат евентуално и прилаганите административни мерки за изтегляне на ликвидност. Забавянето вероятно ще се почувства най-осезаемо при потребителското кредитиране. Очакваме по-слаба промяна в динамиката на ипотечното кредитиране и известна експанзия в областта на предлагането на кредитни карти (вероятно за сметка на кешовите заеми) и кредитите за покупка на автомобили (особено след прилагането на евентуални регулативни ограничения пред вноса на стари автомобили);
2/ Съществува вероятност за известно забавяне на скоростта, с която се понижават лихвите по кредитите. Тази вероятност е обусловена от оскъпяването на привлечения ресурс вследствие на повишаването на минималните задължителни резерви (съответно изтеглянето на ликвидност от банковата система) и нарастването на значимостта на финансовия ресурс от чужбина като средство за подобряване на кредитния капацитет на банките. Силната конкуренция в сектора обаче ще продължи да оказва натиск към свиване на лихвения диференциал. Това ще е и факторът, който ще окаже въздействие в посока на известно облекчаване на нелихвените условия по кредитите.
3/ Може да се очаква продължаване на тенденцията към разширяване на клоновата мрежа на банките. Въпреки че поддържането на клонова мрежа е един от най-скъпите начини за дистрибуция на банковите услуги, при слабото използване на новите технологии от домакинствата, клоновете си остават основен канал за обслужване на индивидуалните клиенти.
4/ В условията на задълбочаваща се конкуренция на ритейл пазара и във връзка необходимостта за извършване на значими инвестиции по прилагането на стандарта Базел II, може да се очаква, че банките все повече ще се стремят да постигнат едновременно увеличаване на пазарните си дялове и намаляване на съотношението на разходите спрямо дохода. Един от начините за постигане на това е те да се възползват от консолидационните възможности - както по отношение на окрупняването между банки, така и по линия на функционалното интегриране с други небанкови институции (обединяване на банки със застрахователни компании, пенсионно-осигурителни дружества, взаимни фондове, лизингови компании, инвестиционни дружества). Подобен подход дава възможност за реализиране на по-добра възвръщаемост чрез постигане на значителни икономии от мащаба (предлагане на съвместни продукти при използване на обща инфраструктура, съкращаване на необходимия персонал, обединяване на отделни звена) при увеличаващ се потенциал за привличане на нови клиенти.