Социалистите: хора, които не могат да смятат

от Георги Стоев



Популярно е днес гражданите да използват партии за своето политическо представителство. Партиите отразяват разбиранията на хората за принципите на обществените отношения – идеологиите, около които има обединение на хора в група, но в същото време отделят групата от останалите в обществото. Поради някакви маркетингови причини днес имената на партиите (и основните им отличителни белези) едва ли отразяват точно съответната идеология.

Това обяснение е нужно, защото под “социалисти” разбирам не само хората, които се асоциират със социалистическите партии. Това са хората, за които е оправдано ограничението на личната свобода в името на абстракцията “общество”, което според тях само по себе си има живот, смисъл и цели. Така например това включва поне (с конкретни примери от обществените отношения в България ):

-социалистите от министерство на енергетиката, които обещаха, че държавата ще строи нова атомна електроцентрала, каквото и да струва това на данъкоплатците;

-социалистите от асоциацията на хлебопроизводителите, които продължиха да настояват за по-ниски цени на суровините, които използват техните членове;

-социалистите от министерство на земеделието, които обявиха, че ще продължат да се намесват на пазара на зърно без да им е ясно какви ще бъдат ефектите от това;

-социалистите от министерство на финансите, които явно ще поддържат нивото на изземване на доход от произвеждащата част от българите;

-социалистите от социалистическата партия, които се обявиха срещу приватизирането на останалите в държавни ръце стопански ресурси;

-социалистите от синдикатите, които поискаха увеличение на работните заплати на всички работници в България без да им е ясно дали това изобщо е възможно при сегашната средна производителност на труда.

Всички тези хора споделят виждане за обществените отношения, които не са част от реалността. Именно затова те са особено опасни за хората, които започват да симпатизират на иначе благородните им цели – благоденствие и просперитет за всички. Целта е ясна, само че нещата не стават точно така. Ето къде е фундаменталният проблем на хората със социалистически схващания.

Те не умеят да смятат.

Човешкото усилие най-общо може да бъде използвано за три неща: (1) да произвежда стойност и следователно доход, като се влага труд и после плодовете му стават обект на доброволна размяна; (2) да се завзема дохода и богатството на другите, което не създава нова стойност за разлика от първият вид човешко усилие; (3) да се пази произведения доход и богатство за този, които го е произвел – което също не е производство на нова стойност и богатство, макар и да е легитимно за разлика от втория вид действие.

Когато социалистите обещават (под формата на партийни програми) просперитет чрез ограничение на свободата да произвеждаш и търгуваш, те явно не са пресметнали добре колко просперитет ще убият с държавна намеса. Има и друга възможност: те просто обещават печалба за едни с ясното съзнание, че това ще е загуба за други. Това, което наистина не могат да пресметнат, е, че техните политики в крайна сметка носят загуба на всички.

Когато социалистите се борят (под формата на синдикални протести) за повече доход, те вероятно знаят, че при същата производителност на труда, те просто трябва да вземат дохода на някой друг. Това важи за профсъюзите, които искат повече работни места и по-високи заплати; за фермерите, които искат по-високи цени; за хлебопроизводителите, които искат по-ниски цени, и т.н. Това, което не могат да пресметнат, е, че дори да има краткосрочната печалба за сметка на някой друг, в последна сметка дългосрочните шансове за просперитет намаляват.

За да е пределно ясно, ето кратък пример: Представете си, че синдикатите успеят да издействат минимална заплата за всички наемни работници в размер, например, на 300 лв. Това означава, че работодателите просто няма да могат да назначат легално работник, който произвежда под 400 лв. (това включва всички разходи за труд). Тогава всички легални работници с такава производителност ще загубят работата си. Продуктът, който са произвеждали ще излезе от пазара. Това ще го почувстват потребителите вероятно в по-високи цени, вероятно в по-малко разнообразие. В крайна сметка губещи ще са почти всички.

Едва ли някой може да откаже социалистите от техния странен подход към анализиране и моделиране на обществото. Това, което ми се струва възможно, е да им се помогне в смятането на ефектите от техните действия.