Индустрията на цигарите и тютюна: икономически поглед към приватизацията на Булгартабак

Политическият риск в цигарената индустрия в България произтича от традицията преразпределението на доход за тютюнопроизводителните да е свързано с търговската дейност на местните заводи за цигари и тютюн. Този риск се прехвърли върху процеса на приватизация на най-големите фабрики на Булгартабак. В макроикономически смисъл, цената на социалните разходи за производителни на тютюн би била по-ниска, ако не е обвързана с цигарения бизнес. При наличие на политическа воля за приватизация на Булгартабак, това трябва да се главният урок от провалената сделка с БАТ. Създадената чрез лицензионен режим монополна позиция на местните производители може да изглежда на пръв поглед значителна, но оценката и от инвеститорите показва, че става въпрос за незначително предимство. Споровете по този въпрос следователно не би следвало да са основна пречка пред приватизацията.

Макроикономическото значение на цигарената индустрия
За разлика от смисъла на сектора за политиката в България, значението му за икономиката е относително малко. През последните дванайсет месеца, за които има данни, износът на цигари и тютюн е малко над 1% от общия износ на материални стоки от България. За сравнение, индустрията на дрехите и обувките изнася повече от това само за един месец.

В четирите най-големи заводи на Булгартабак работят около 3,400 човека. Това е около седем пъти по-малко от заетите в БТК, която беше приватизирана – макар не леко – то поне с необходимия политически консенсус, че такава голяма компания може спокойно да премине в частни ръце.

Няма точна оценка на заетите с производство на тютюн (изобщо статистиката за заетите в земеделието не е достатъчно надеждна). Все пак, дори да вземем най-смелите допускания са за около 200,000 души заети с тази дейност, вероятно става въпрос за около 5-7% от заетите в икономиката, включително нерегистрираната. Тази цифра би била още по-малка, ако заетите с гледане на тютюн не бяха подпомагани от публичния бюджет и от държавния производител на цигари.

Конкуренцията на местния пазар
Аргументът за замяна на държавен монопол в производството на цигари с частен такъв е, от една страна, най-значим от гледната точка на бизнес средата в България, но e най-слаб като форма на критика срещу сделката. Ограничаването на достъпа до пазара от сегашния лицензионен режим е въведено със съгласието на ДПС. Съществуващото положение (независимо кой е собственик на цигарените фабрики) гарантира по-голям пазарен дял за българските цигари, а оттам и повече нужда от изкупуване на местни тютюни. И двете следствия са желани и търсени от ДПС, както и от всички, които очакват продажбата на Булгартабак да “запази” цигарения сектор. И накрая, колкото по-рано и при сегашната регулация на пазара се приватизира, толкова по-висока е продажната цена – тоест всяко забавяне логично води до понижаване на цената, а това също бе атака срещу сегашната сделка.

Към момента Булгартабак има фактически монопол, но не и законодателен. Лицензът да се произвеждат цигари може да дават някакъв де факто монопол на местния пазар до влизането в ЕС; след това изравняването на условията за местни и чужди производители ще обезсмисли лиценза за производство като право на монополна рента. В същото време обаче трябва да отбележим, че вносът е свободен, макар утежнен с протекционистични налози. В момента няколко големи международни компании не продават цигари на българския пазар, но не защото са ограничавани от правителството, а защото са преценили това за най-добра стратегия при текущите условия на пазара. Нищо не пречи обаче те да променят решението си и да започнат дистрибуция на собствени марки в България – още по-малко това е ограничено от предвижданите условия по сделката с БАТ.

Оценка на “монополната рента”
Конкретните детайли според меморандума не предвиждат задължителен ангажимент на българската държава за съхраняване на лицензионния режим за производство на цигари в сегашната му форма. Това и следващото българско правителство могат да избират каква политика ще водят до 2006 г. – дали ще съхранят сегашното законодателство (вече прието от българския парламент), или ще премахнат (или изменят) лицензионния режим, като във втория случай ще трябва да върнат 30 млн. евро, т.е. 15% от общата цена.

Това изглежда е оценката за “монополната рента”, която в момента е осигурена от регулациите на пазара за предприятия от Булгартабак. Подобно условие е предвидено и в случай, че някой започне да произвежда и продава цигари “нелегално”, т.е. в нарушение на изискванията на закона. В крайна сметка не може да говорим за прехвърляне на гарантиран монопол, а за условие за запазване на действащата нормативна рамка. Съвсем логично е при различни правила на пазара, особено в силно регулирания и облагания с данъци цигарен сектор, възможностите за печалба да се променят – като единствената “защита” на инвеститора според меморандума са въпросните 30 млн. евро, държани до 1 януари 2007 г. в доверителна сметка.

Преструктурирането на сектора
Държавата опита да започне преструктурирането на индустрията, още докато тя беше изцяло държавен домейн. Производството на цигари в четири завода (виж таблицата) беше спряно чрез административния режим за дейността. Това изглежда за държавата беше по-лесният вариант отколкото спиране на дейността от мениджмънта, макар и той да е назначен от държавата. Това дава някаква идея за шансовете на заводите “сами да се преструктурират”. Успоредно добрия мениджмънт са необходими и нови инвестиции. Нито едно от двете няма да може да бъде осъществено по време на държавната собственост.

Допускаме, че е по-вероятно преценката на потенциалния инвеститор за бъдещото развитие на цигарените фабрики да е по-коректна от централното административно планиране на развитието на тази индустрия. БАТ направиха такава оценка в качеството си на кандидат по същество на цигарения сектор в България. Предложенията на кандидата, залегнали в проекта на меморандум с правителството, предполагаха, че преструктурирането на сектора е необходимо условие за изпълнение на инвестиционната програма на кандидат-купувача и следователно за запазване на шансовете му за оцеляване.

Според меморандума БАТ биха имали свободата да затворят един от заводите – в София или в Благоевград – след няколко години. Тази евентуална консолидацията на бизнеса не непременно означава свиване. Възможно е окрупняването на производството в основния завод да разкрие достатъчно работни места, които да абсорбират значима част от освободената заетост от други заводи. Общата заетост в двата завода е под 2000 човека, така че едва ли става дума за някакво драматично съкращаване на персонал.

Най-важното послание от тези условия в меморандума е необходимостта от преструктуриране на индустрията, което не е по силите на държавния холдинг. Оцеляването на сектора зависи от привличането на инвестиции, които явно биха се насочили в по-мащабни проекти.