Динамики в банковото посредничество

Една от основните функции на финансовата система е да позволи на спестяванията да бъдат инвестирани в потенциално рентабилни предприемачески начинания. При финансова система като българската, характеризираща се с преобладаваща роля на банковото финансиране, ефективността на банковото посредничество за осигуряването на инвестиционен ресурс е от решаващо значение. Нещо повече, при липсата на активна парична политика (каквато предполага наличието на валутен борд) ефективността на финансовото посредничество предопределя цялостната динамика на предлагането на пари в стопанството. С настоящия анализ се опитваме да представим по-детайлизирана картина на случващото се на депозитния и кредитния пазар и да очертаем тенденциите, които според нас ще определят бъдещите развитията.

Общата картина
През последните две години банковият сектор все повече се налага като един от най-динамично развиващите се сектори в българската икономика. В резултат на тази динамика финансовото посредничество регистрира значително разширяване. При това експанзията засяга, макар и непропорционално, всички аспекти на банкирането. Докато през 2002 г. активите на банковата система възлизаха на около 41 % от БВП, то в края на миналата година този дял вече доближава 67 %. Ако трябва да преведем тези цифри в номинални величини, то към декември активите на системата достигнаха 25 млрд. лв., отбелязвайки годишен ръст от над 40 %. Най-значими темповете на експанзия бяха регистрирани на кредитния пазар, като кредита за нефинансовия сектор достигна близо 36 % от БВП, при около 26 % от БВП година по-рано.


Сред факторите, които оказаха благоприятно влияние върху кредитния капацитет на банковата система и допълнително стимулираха предлагането на кредити на фона на предприетите през годината от централната банка серия от ограничителни мерки, бихме разграничили следните:
-разширяването на депозитната база – средно с около 30 % годишно, достигайки 52 % от БВП - и съответно възможностите за трансформирането й в кредити,
-активно преструктурирането на банковите баланси и нарастваща значимост на входящия поток на финансов ресурс от чужбина.

Някои детайли от експанзията на кредита
В рамките на 2004 г, нетните вземания на банките от нефинансовия сектор са се увеличили с 48 %. Този ръст на кредитния портфейл е близък до ръста (49 %), реализиран през 2003 г. Това, което обаче отличава последната година от предходните по отношение на промените в кредитната динамика, е впечатляващия ръст на кредитирането в сегмента на домакинствата. Както личи от графиката, от началото на годината динамиката на ипотечните заеми започна значително да превишава тази в сегментите на корпоративното и потребителското кредитиране, достигайки в края на годината ръст от близо 150 % на годишна база. Експанзията на ипотечното кредитиране се засили особено през последните няколко месеца, когато някои от основните играчи на банковия пазар стартираха нови кампании. През годината темпа на нарастване (пресметнат на годишна база) на потребителските кредити, които все още формират преобладаващата част от задълженията на домакинствата към банковата система, се движеше в диапазона 60-80 %, като след средата на годината тази динамика започна постепенно да отслабва. Динамиката на корпоративните кредити, които на практика формират 38 % от активите на банковата система, се запазва относително постоянна, като вследствие на по-агресивното развитие на кредитирането на дребно, техния дял в кредитния портфейл на системата започва постепенно да се свива – от 71 % в края на 2003 г. до 68 % през декември м.г.


Като цяло, динамиката в сегмента на потребителското и ипотечното кредитиране беше стимулирана от:
-Трайният растеж на икономиката, ръста на доходите, ниската инфлация и подобряването на структурата на заетостта, което като цяло създава по-добра предвидимост и по-голяма увереност на индивидуално ниво относно възможността да се поема и обслужва по-голяма задлъжнялост;
-Засилен апетит към потребление;
-Свиване на сивата икономика, вследствие на което все повече хора са в състояние да докажат своите доходи и да се класират за кредит.
-Трайното намаляване на лихвените равнища, което направи кредитирането по-достъпно за по-широк кръг потенциални длъжници;
-Очакванията за възходяща промяна в цените на недвижимите имоти и развитието на строителството;
-Ниската степен на проникване в този сегмент и съответно по-високия потенциал за развитие и печелене на пазарни дялове, който той предлага;
-Засилващият се конкурентен натиск на банковия пазар;
-Възможностите за реализиране на по-висока доходност в сравнение с корпоративното кредитиране;
-Развитието на вторичния ипотечен пазар.

Горните развития логично доведоха до нарастване на общата задлъжнялост на домакинствата – с близо 75 % спрямо предходната година – като към декември тази задлъжнялост надхвърли 4.3 млрд. лв. Така в относително изражение общата задлъжнялост на индивидите се разшири до 11.8 % от БВП. Над 61 % от нея се генерира по линия на потребителското кредитиране.

От макроикономическа гледна точка рисковете, свързани с подобно повишаване на задлъжнялостта в сектора на домакинствата могат да бъдат открити в постепенното засилване на чувствителността на домакинствата спрямо евентуални макроикономически шокове, рефлектиращи върху заетостта и доходите, както и по-голяма чувствителност спрямо шокове в лихвените нива. Предвид на очакваното стабилно развитие на икономиката и сегашното ниво на задлъжнялостта спрямо общите доходи на домакинствата, няма признаци, че в близките две години може да се появи реална заплаха от сериозен натиск върху обслужването на задълженията.

Като цяло може да се очаква, че основните развития на кредитния пазар през настоящата година ще са свързани с известно забавяне на скоростта на кредитната експанзия, като това забавяне вероятно ще се почувства най-осезаемо при корпоративното кредитиране и частично при някои форми на потребителско кредитиране. Очакваме запазване на динамиката при ипотечното кредитиране и известна експанзия в предлагането на кредитни карти (вероятно за сметка на кешовите заеми).

Тенденции на депозитния пазар
Депозитите формират основната част от привлечения от банките ресурс и засега предопределят почти изцяло техния кредитен капацитет. Ето защо експанзията на банковото кредитиране предопределя нарастващата значимост на динамиката на депозитната база. През последните години тази динамика се формира под влияние на разнопосочното действие на няколко фактора, по-съществените от които са:
-протичане на траен процес на възстановяване на доверието на вложителите в банковата система;
-промяна в моделите на платежно поведение и постепенно отслабване на значимостта на разплащанията в брой и увеличаване на популярността на електронните разплащания;
-постепенното “изсветляване” на част от икономиката;
-нарастваща значимост на международните трансфери;
-промените в заетостта и разполагаемия доход на населението;
-нарастващото желание за потребление;
-предпочитанията към ликвидност от страна на индивидуалните вложители;
-засиленото инвестиционно търсене и подобреното управление на ликвидността в бизнес сектора.

2004 г. беше забележителна и с това, че въпреки очакванията, разширяването на депозитната база се ускори съществено – през по-голямата част от годината поддържаше ръст от около 30 % на годишна основа. Както се вижда от графиката, експанзията на депозитната база се засилва особено през последното тримесечие на годината (към декември годишният ръст достигна близо 44 %), като ускореният ръст се запазва дори и след като неутрализираме влиянието на краткосрочния приток на ресурс, свързан с приватизацията на електроразпределителните дружества.

Близка до общата динамика е и динамиката на депозитите на домакинствата, които формират значителна част от депозитната база на банковата система. За банките тези депозити са от решаващо значение, защото на практика са най-стабилния и относително евтин източник на привлечен ресурс. През миналата година те нарастват с около 30 %, достигайки близо 9 млрд. лв. Независимо от експанзията на потребителски и ипотечни кредити, която доведе до нарастване на общата задлъжнялост на домакинствата, те все още са нетни кредитори на банковата система – към края на годината техните вложения са около 2 пъти повече от техните задлъжения към банките. Все пак това съотношение е подложено на сериозно свиване – само за сравнение, през 2000 г. общия обем на депозитите на граждани е превишавал близо 6 пъти обема на техните кредити.

Прогресивно през миналата година нарастваше и значимостта на депозитите на нерезиденти, чиито обем се разширява от около 1.6 млрд. лв. през февруари до около 4.8 млрд.лв. към декември 2004 г



През настоящата и следващата година очакваме забавяне на скоростта, с която нараства депозитната база. Сред факторите, които обуславят подобно очакване са високата склонност към потребление и засиленото инвестиционно търсене, очакваното забавяне на ръста на реалните доходите, поддържането на негативни реални лихвени нива, възможна частична субституция на банкови депозити с алтернативни спестовни продукти. В същото време реализирането на сценария, свързан с промяна в конюнктурата на международните финансови пазари, вероятно ще доведе до известен отлив на ресурс, депозиран от нерезиденти в българските банки, което ще окаже натиск върху конкуренцията за привличането на депозити от вътрешни източници, основно от населението. Възможно е обаче също така едно по-осезаемо забавяне на ръста на депозитната база на фона на динамичното развитие на кредитния пазар да провокира по-активното търсене на нови, потенциално по-малко стабилни и по-скъпи източници на привлечен ресурс.