Икономиката през призмата на външнотърговската динамика

В макроикономическите анализи на Industry Watch специално място имат данните за външната търговия на България. Тези данни дават сравнително навременна и надеждна информация за динамиката на българските индустрии. Данните за износа разкриват промените в структурата на икономиката. Размерите на износа и вноса показват степента на отвореност (и съответно интегрираност) на българските производители в глобалната икономика.

Динамика на търговията и търговски дефицит
През 2004 г. наблюдавахме значимо активизиране на външнотърговския оборот, който вече надхвърля с близо 30% размера на БВП. Това означава, че значителна част от потреблението вътре в страната е продукт на “чужди икономики” и в същото време значителна част от българското производство се изнася. В най-общи линии подобно развитие беше предопределено от глобалният подем в произвеждащите инвестиционни стоки индустрии и постепенното интегриране на българския бизнес в европейската икономика. Както многократно предвиждахме, световната конюнктура на меки пари и благоприятен пазар за капиталовите производства стимулира изкуствено тежките индустрии, което от своя страна се отрази върху динамиката на българския износ на суровини и незавършена продукция.



През 2004 г., измереният в евро общ износ на стоки и услуги (тук включваме туризма, транспорта и др. услуги) регистрира номинално годишно увеличение с 20%, при годишен темп на нарастване през 2003 г. в рамките на около 11%. Над половината от износа се генерира от четири сектора – туризъм, шивашката и обувна промишленост, производството на метали и международния транспорт. Съизмеримо (около 20 %) е и годишното номинално нарастване на вноса на материални стоки и услуги, измерен в евро.

Трябва обаче да имаме предвид, че поради значителната обезценка на долара спрямо еврото (с над 9% за разглеждания период), измереният в евро външнотърговски оборот се характеризира с известни “изкривявания”. Сделките, които се сключват в долари, днес изглеждат по-малки в сравнение с преди година, когато ги преизчислим левове. Опитваме се да измерим реалната промяна на търговията, а не просто промяната в евро. Затова използваме техника за “изчистване” на ефекта на валутния курс, което доближава данните до реалните промени.


Както се вижда от таблицата, при прилагането на тази методология и износът, и вносът на материални стоки и услуги растат приблизително с около 18%. Забелязваме леко забавяне в ръста на вноса, както и ускоряване на ръста на износа. Основните фактори, които допринесоха за по-бързия ръст на износа, са значителният ръст на износа на туристически услуги (които се увеличиха с около 1/5), както и на няколко материални сектори (най-вече металите).

През цялата 2004 г. наблюдавахме тенденция към трайно разширяване на търговския дефицит, който в края на годината достигна 14.3% от БВП. За сравнение, реализирания година по-рано дефицит възлизаше на 12.5% от БВП. Подобно разширяване на дефицита отдваме основно на комбинираното влияние на два фактора:
-трайното нарастване на потребителско търсене на вносни стоки и услуги вътре в страната
-повишената инвестиционна активност както от страна на чуждестранните, така и на местните инвеститори, водеща до засилено инвестиционно търсене и съответно до нарастване на вноса на инвестиционни стоки.

Динамика на вноса в началото на 2004 г.
Ако разгледаме само вноса на материални стоки, неговото нарастване в рамките на годината е около 21%.



Тази динамика се предопределя от два фактора. От една страна, силно стимулиращ ефект върху вноса имат подобряващото се благосъстояние на населението и улеснения достъп до потребителско кредитиране. От друга страна, значим ефект оказват инвестиционната активност и темповете на технологично обновление на икономиката.

Първият фактор оказва влияние върху външнотърговските потоци по линия на увеличеното търсене на вносни потребителски стоки. През 2004 г. вносът на потребителски стоки се разширява с близо 419 млн.евро, което представлява годишен ръст от над 28 %. Този темп на нарастване изпреварва като растежа на материалния внос, така и на общия внос. Като цяло можем да твърдим, че подобен значим темп на растеж оказва сериозно влияние в посока на увеличаването на търговския дефицит. Както многократно обаче сме изтъквали, този дефицит не би трябвало да дава основания за притеснения относно макроикономическата стабилност поне дотогава, докато в неговата основа стои притока на капитали от чужбина, а не намаляване на вътрешните спестявания. В допълнение, трябва да се отчете и факта, че експанзията на вноса на потребителски стоки е значително по-скромна от експанзията на кредита (в рамките на 2004 г. годишния ръст на потребителските кредити се движеше в диапазона 60-80 % (с регистрирано забавяне в последните месеци), а общото нарастване на кредита за нефинансовия сектор е около 48%), което отразява както конкурентноспособността на местната индустрия при задоволяване на нарасналото потребителско търсене, така и факта, че освен стимулиране на потреблението, кредитите финансират и натрупване на капитал.

Като цяло относителната тежест на групата на потребителските стоки в структурата на търговията трайно нараства, като към края на годината вече надхвърля 16.3% от материалния внос и 13 % от общия внос на стоки и услуги. Данните за конкретните стоки, включени в тази група, показват, че индивидуалното потребление на населението е насочено предимно към т.нар. дълготрайни стоки за потребление. Рекордна динамика регистрира вноса на автомобили – годишното му увеличение е близо 58%. Значим ръст (35 %) се забелязва и при вноса на лекарства и козметика.

Продължаващото технологично обновление на икономиката и свързаното с този процес увеличаване на инвестициите в основен капитал оказват влияние върху външнотърговските потоци главно посредством активизираното търсене на вносни инвестиционни стоки от една страна, а от друга – по линия на повишена енергийна ефективност на производството и съответно намаленото потребление (и внос) на енергийни ресурси. Вносът на инвестиционни стоки е второто по значимост перо в структурата на материалния внос след този на суровините. Като илюстрация за значимостта на този внос бихме посочили обстоятелството, че обемът му е над 1.6 пъти по-голям от вноса на потребителски стоки.

Поради спецификата на българския износ, част от който предполага внос на суровини и материали, то активизирането на този износ предопредели до голяма степен регистрираното през годината разширяване на вноса на суровини и материали, особено значимо при черните метали (85% годишен ръст) и рудите (44% годишен ръст).

Износ
Динамиката на износа по отношение на отделните стоки и услуги на годишна база потвърждава твърдението ни от предходни анализи, че сред най-динамичните сектори в България все още са тези на услугите и на материални производства, характеризиращи се с трудоемкост и относително ниска добавена стойност. Като изключим ръста (87 %) в износа на тютюн поради незначителната му тежест в структурата на експорта, с най-бързи темпове нараства износът на петролни продукти (с близо 62%) и черни и цветни метали (съответно с по 49% и 40%). Тази динамика до голяма степен е предопределена от рекордното повишаване на цените на петролните продукти и от стимулиращото влияние, което оказаха меките парични политики в САЩ и Европа върху производството на суровини. В същото време туризмът отбеляза ръст от около 20%, а относителния му дял в общия износ на България надхвърля 15%.



В леките индустрии ръстът се запазва по-слаб (от този на суровините и енергийните ресурси), но за сметка на това остава постоянен. В основата на ръста на тези индустрии стои подобрената производителност и конкурентност, както и постепенно специализиране на икономиката в тях. Очакваме, че това ще е онази част от икономиката, която ще привлича дългосрочно ресурси, като ще предопределя мястото на българските индустрии в рамките на европейската икономика.

През настоящата година динамиката на външнотърговските потоци вероятно ще запази темповете си. Очакваното забавяне на ръста на кредитирането вероятно ще повлияе до известна степен върху моделите на индивидуално потребление, но няма да окаже сериозно въздействие върху търсенето на вносни стоки и върху инвестиционните разходи на бизнеса. Продължаващото технологично обновление на икономиката и съответно увеличаването на инвестициите в основен капитал ще продължат да оказват влияние посредством увеличеното търсене на вносни инвестиционни стоки и повишена енергийна ефективност на производството и съответно намаленото потребление на енергийни ресурси. Очакваната промяна в световната конюнктура вследствие на затягане на паричната политика в САЩ и евентуално подобно развитие в Еврозоната ще се отрази върху ценовите равнища и външното търсене на суровини. В тази връзка очакваме постепенно отслабване на динамиката на експорта на тежките индустрии.