По-високата МРЗ ще забави създаването на нова заетост

Правителството не поиска да отстъпи от предизборните си намерения да увеличи минималната работна заплата. Противниците на идеята в България не бяха особено много, нито добре организирани. Опозицията в лицето на МВФ също не беше особено силна. В последна сметка позицията на фонда традиционно се свързва и почти се изчерпва с аргументите за балансиран бюджет. Затова аргументите срещу рестрикциите на трудовия пазар не бяха чути и това беше очаквано.

Има ли значение нивото на МРЗ?
Ефектите от тези административни промени се отнасят пряко до заетостта на позиции с ниска производителност – пропуснатите ползи са както за работниците, така и за работодателите. Нерегистрираната заетост най-често е заетост, която се отчита частично – работниците получават формално МРЗ, а разходите за труд се утежняват с дължимите върху нея осигурителни плащания. Увеличаването на МРЗ ще направи някои работни места невъзможни в дори в сивия сектор на стопанството.

Фискалните ефекти от регулацията не са толкова значими. Дори да продължи с програмите за изкуствена заетост, правителството ще похарчи няколко десетки милиона лева повече за преместването на хора “от социални помощи към заетост”. Бюджетът на Националният осигурителен институт е вероятно да получи най-значимият фискален плюс заради очакваното увеличение на основата, върху която се плащат осигуровки. По оценки на МТСП този ефект ще е около 68 млн. лв.

Един лош аргумент за по-висока МРЗ
Направени на основата на официалната статистика в България, оценката на Industry Watch за ръста на производителността през изминалата година е под 2%. Регистрираната заетост в неаграрния бизнес сектор нарасна с 3.6%, докато ръстът на икономиката едва ли е бил повече от малко над 5% (все още няма данни до края на миналата година).

В ръста на производителността не може да бъде намерена добра подкрепа за политика на ограничаване на трудовия пазар. Някои работни места се променят по-бавно от други. Някои позиции остават сравнително нископроизводителни и следователно увеличаването на МРЗ ще има пряк ефект върху тях независимо какъв е средният ръст на производителността.

Може би още по-важното е, че значителна част от новата заетост се създава, средно погледнато, с ниска производителност. Увеличението на МРЗ ще попречи на част от тази заетост да възникне. И това са икономически връзки, които с нищо не се променят от ръста на производителността.

Защо средната производителност расте толкова бавно?
Бавният ръст на производителността в България през последните две години върви ръка за ръка с ускорен ръст на заетостта в икономиката. Това означава, че новите работни места са най-често с по-ниска производителност от средната. Тогава, въпреки вероятния значим растеж на производителността в съществуващите позиции, средният ръст изглежда бавен.

Бавните темпове на подобряване на средната производителност не са тревожен сигнал. По-скоро те са индикация за възстановяване на нивата на заетост от времето на държавно-доминираната икономика. Пренасочването на ресурсите от бившите държавни дейности към нови конкурентни начинания отнема време. Преструктурирането засегна работници и работни позиции с относително ниска производителност. Тяхното абсорбиране от частния сектор няма как да стане на много по-високи нива на производителност. Поне това не може да стане веднага.

Административни бариера пред конкуренцията
Налагането на административен под на цената на труда пречи на този процеса на преливане на ресурси от по-ниско продуктивни в други, по-динамични и конкурентни начинания. Конкурентният натиск се изразява е непрестанни опити да се разшири дадено начинание. Това става чрез увеличаване на заетостта, но не най-производителната част от нея. Често става дума за увеличаване на нископроизводителната заетост в дадената фирма. Вземете например индустрия като строителството или ресторантите. Там е по-вероятни разрастването да означава назначаване на повече, но средно погледнато по-ниско производителни, работници.

Пречките пред създаването на нова заетост са следователно пречки пред конкуренцията. Вероятно някои пазари ще са много по-засегнати от други. Важното е, че това няма да е добра услуга за участниците в дадената индустрия. Според различни емпирични данни по-слабият конкурентен натиск ще доведе до по-бавно подобряване на производителността в сравнение с други сектори на икономиката.

По-високата МРЗ ще забави темповете, с които частният сектор създава нова заетост.
Увеличаването на МРЗ ще има ефект именно в сегмента на нископроизводителни работни места. Следователно ще попречи на основната част от създаването на нова заетост в икономиката.

На базата окончателни официални данни за миналата година изчисляваме, че заетостта в частния сектор (без земеделието, за което статистиката все още не е достатъчно надеждна) нараства със 6.3%. Работните позиции в частния сектор са се увеличили средногодишно със 112 хиляди.

От края на 2003 г. досега растежът на заетостта в частния сектор непрекъснато се ускорява – от 2.4% до 6.3%, изчислен на 12-месечна основа. Като работни места частният сектор растеше три пъти по-бързо през миналата година, отколкото през 2003.
Част от това нарастване се дължи на приватизация на държавни предприятия – най-вече на преминаването на БТК в частни ръце. Въпреки това нарастването на заетостта в частния сектор, което се дължи на прехвърляне на активи от държавата, е поне около 84,000 работни позиции.

Това ускоряване ограничено от рязката промяна на МРЗ (увеличение с ¼). Средната производителност през последната година наистина нарасна с около 8%. Това означава, че със сигурност ще има работни места, които ще бъдат повлияни негативно от увеличението на МРЗ. Част от тях ще трябва да преминат в сивата икономика, други ще се наложи да бъдат закрити. Но няма как да очакваме, че работодателите ще наемат легално някой, чиято пределна производителност е по-ниска от МРЗ плюс дължимите върху нея осигуровки.


Цената на труда през 2004 г.
Измерена в левове по текущи цени, средната заплата в частния сектор скочи с около 12%. В същото време номиналното нарастване на производителността беше по-малко – около 8.5%. Това е по данни на официалната статистика, и следователно не отчита “сивата” заетост и допълнителните необложени с осигуровки и данъци плащания към работниците. Разликата между растежа на производителността и растежа на заплатите вероятно се дължи на засилването на мерките за контрол по отношение на сивата заетост.

В тежките индустрии и строителството цената на труда растеше най-бързо. В добивната промишленост заплатите скочиха с 14.5%, най-вече в резултат на благоприятна международна среда за продукцията на тези производства. В строителството растежът на заплатите беше подобен. В секторите, в които има относително повече труд (в сравнение с капитал), като ресторантите и търговията например, заплатите нарастваха с около 7%.

Цените в сферата на услугите сравнително точно отразяват цената на човешкия труд. Поскъпването на услугите (респективно на труда) е резултат основно от подобряване на производителността в материалните сектори, в които натрупването на капитал е достатъчно динамично. Но някои видове услуги поскъпват и заради отварянето им към международния пазар. Увеличеното потребителско търсене от чужденци с по-високи доходи от средните за България оказва натиск върху цените на услугите. В обратната посока на цената на труда влияе по-високата склонност към миграция между различните региони на България, което е основен фактор за подобряване на гъвкавостта на пазара.