Анализ:Кои индустрии интегрират България в Европа?

По традиция избягваме да използваме термина “българска икономика”, тъй като считаме, че българските компании зависят повече от световната икономика отколкото от развитията вътре в България. Средно погледнато, износът и вносът на услуги в и от България е по-голям с 1/5 от БВП. Това означава, че българският бизнес е интегрирана част в международната верига на добавяне на стойност и неговото развитие е силно обвързано с други икономики. Другото последствие от това е постепенната специализация и относително силно развитие на някои сектори за сметка на други, предопределено от предимствата на България спрямо други икономики. Анализът на индустриите през призмата на външната търговия разкрива относително по-динамичните сектори в икономиката и има за цел да направи ясни следните послания:

1) Част от динамиката в някои индустрии е за сметка на други. Някои индустрии привличат ресурс по-успешно от други и затова значителният растеж за едни ще бъде за сметка на свиване на други. В България това е предопределено от размера на икономиката – толкова малка икономика може да участва в международното разделение на труда, като специализира само в някои отрасли. Лидерството на някои сектори може да трае кратко, но засега износът на най-големите индустрии – туризмът и облеклото – е повече от 1/6 от цялата икономика на България.

2) Динамиката на водещите индустрии предопределя не само обемите на износа, но и количеството и структурата на вноса в България. Първо, водещо присъствие запазва вноса на инвестиционни стоки. Второ, ръста на вноса на суровини е резултат от ръста на износа в сектори като металите и облеклото (водещите материални индустрии в износа). Трето – вносът на крайни потребителски стоки е съществен за икономиката, заради специализация в малко сектори. Той ще продължава да е по-голям от износа, докато в България нетно влизат инвестиции.

Динамика на външната търговия
Измерен в евро, износът на стоки и услуги от България се увеличи с 14.4% за дванайсетте месеца до август 2004 г. (спрямо предходните дванайсет месеца). Това е номинално измерване, т.е. показва промяната на количеството пари, които са влезли в България в резултат на външна търговия. Но значителен статистически ефект върху тези номинални данни оказва обезценката на долара, тъй като част от износа се извършва в щатски долари.

Промяната на валутния курс на долара спрямо еврото за този период прави някои сделки в долари да изглеждат по-малки, измерени в евро. За същия период доларът се обезцени с над 11% спрямо еврото. Затова използваме техника, с която “изчистваме” ефекта на валутния курс, което доближава данните до реалните промени. (Виж таблица 1.)

Така изчислени, износът расте със 17.7%, а вносът – с 19.4%. Това включва като износът на материални стоки, така износът и на услуги (основно туризъм и транспорт). Тези цифри – въпреки че са изчислени по различна методология – обикновено се доближават до данните на НСИ за реалното нарастване на износа и вноса, което официалната статистика отчита в т.н. “национални сметка”. За този период обаче все още няма актуални данни, затова предлагаме тази сметка като изпреварващ показател за реалната промяна на търговията.

Ускорява се ръста на вноса – миналата година реалният ръст на вноса беше 14.8%, а за първото полугодие на 2004 г. той беше 14.2% (по данни на НСИ). В същото време обаче забелязваме още по-значително ускоряване на ръста на износа – миналата година той беше 9.6%. За тази динамика основните фактори бяха значителният ръст на износа и вноса на туристически услуги (нараснали с около 23%), както и на няколко материални сектори (най-вече металите).


Водещото място на туризма
Четири сектора формират над половината от българския износ на стоки и услуги. Това са туристическата индустрия, производството на облекло и обувки, производството на метали и транспортните услуги. Тази концентрация вероятно ще се задълбочава, като очакваме намаляване на ролята на тежките индустрии. Това ще бъде процес на пренасочване на ресурси и тежките и най-често зависимо от държавата сектори към по-конкуренти отрасли като туризма, транспорта и някои леки индустрии (облекло и храни).

Туризмът продължава да увеличава дела си в износа на България – от около 15% преди година на 16.1% за последните дванайсет месеца до август включително. В същото време стимулирани от бизнес цикъла в световен план металите увеличиха дела си за сметка на леките материални индустрии, но това ще е само временно явление. Услугите като цяло запазват около 30% от износа.



Общия брой чужденци, посетили България за месеците юни, юли и август , е 15% повече от лятото на 2003 г. След оценка на т.нар. “куфарни търговци” по методология на Industry Watch, ръстът изглежда дори по-нисък – 12.5%. За целия период от началото на годината ръстът на туристите е 18.4%, което означава че летният сезон не е единствен източник на разрастването на туристическия пазар. Ски-туризмът и “не-ваканционните” посещения през останалата част от годината дори растат по-бързо.

На западноевропейския пазар ясно се открояват две тенденции – бърз ръст на продажбите във Великобритания и скандинавските страни, и стагнация във всички останали, включително най-големия пазар – германския. В същото време, туристите от централноевропейските страни се увеличават значително – от Полша с 67%, от Чехия с 33%, от Унгария – с 40%, от Словакия – с 19%.



Най-бързорастящите материални сектори
За по-доброто разбиране на процесите в българските материални индустрии разделяме бързорастящите отрасли на две основни групи:
- индустрии, които растат заради увеличаване на производителността, подобрена конкурентност и постепенно специализиране на икономиката в тях - в тази група попадат леки индустрии като храните, облеклото и мебелите.
- индустрии, които са зависими от бизнес цикъла в Европа и Америка – това са секторите, които доставят суровини на производствата на дълготрайни материални стоки – най-вече металите, но малки сектори като “резервни части и оборудване например”.

Графика 2 показва индустриите, чиито износ е нараснал с над 10% за дванайсетте месеца до август 2004 г. Този период все още съвпада с онази част от световния бизнес цикъл, която е благоприятна за дълготрайните потребителски стоки. Това в случая на България означава, че благоприятно са повлияни тежките индустрии, които произвеждат суровини. Скоро тенденцията ще се обърне и износа на метали най-вероятно ще започне да регистрира свиване. Това естествено водеше след себе си и нараснал внос на Най-бързо растеше вноса на суровините в България – драстично нарасна вноса на руди и черни метали например.

В леките индустрии се запазва по-слаб ръст (от този на метали), но за сметка на това постоянен дори по време на парична политика в света, която не е благоприятна за тези сектори. Секторите на облеклото, храните, мебелите и текстила нарастваха с добри темпове между 10% и 20% за разглеждания период. Това е онази част от икономиката, която ще привлича дългосрочно ресурси, като ще предопределя мястото на българските индустрии в Европейската икономика.