Анализ:Има ли такова нещо като “българска икономика”?

В макроикономическите анализи на Industry Watch по традиция специално място имат данните за външната търговия на България. Това е сравнително навременна и надеждан индормация за динамиката на българските индустрии. Данните за износа разкриват промените в структирата икономиката. Размерите на износа и вноса показват степента на отвореност (и съотвенто интегрираност) на българските производителни в глобалната икономика. “Българска икномика” вече няма особен смисъл като макроикономическо понятие, тъй като българските индустрии вече са по-скоро част то икономиката на Европа.

Динамика на външната търговия
Измерен в евро (или лева), за дванайсетте месеца до май 2004 г. износът на стоки и услуги от България се увеличеи с 9.6% спрямо предходните дванайсет месеца. Това е номинално измерване, т.е. показва промяната на количеството пари, които са влезли в България в резултат на външна търговия. Но това не показва реалната промяна на износа. Според нас значителен статистически ефект върху тези номинални данни оказва обезценката на долара. За същия период доларът се обезцени с над 13% спрямо еврото. Затова използваме техника, с която “изчистваме” ефекта на валутния курс, което доближава данните до реалните промени. (Единственото което остава да бъде премахнато е инфлацията на еврото, за да получим реални стойности. Виж “Индикатор във фокус”.)

Така изчислени, износът расте с около 9%, а вносът – с около 19%. Това включва износът и на материални стоки, и на услуги (основно туризъм и транспорт). Тези цифри – въпреки че са изчислени по различна методология – се доближават до данните на НСИ за реалното нарастване на износа и вноса за първото тримесечие на 2004 г. – съотвевтно 8% и 18%. Но данните представени тук се отнасят за по-актуален период.

Структурата на вноса и износа
Четири сектора формират над половината от българския износ на стоки и услуги. Това са туристическата индустрия, производството на облекло и обувки, производството на метали и транспортните услуги. Тази относителна концентрация на бълграрсия износ е показателна за мястото на страната в европейското разделение на труда. Вероятно концентрацията ще се запази и вбъдеще, но очакваме делът на тежките индустрии (металите) да намалее.

Графиката показва идустриите, чиито износ е нарастнал с над 10% за дванайсетте месеца до май 2004 г. Запазва се доминиращият дял на суровините и материалите в структурата на износа, но динамично се развиват производства на крайна продукция като дрехите, храните и мебелите. Този период съвпада с онази част от световния бизнес цикъл, която е благоприятна за дълготрайните потребителски стоки. Това в случая на България означава, че благоприятно са повлияни тежките индустрии, които произвеждат суровини. Това има краткосрочен резултат върху износа на метали, които бяха най-динамичния материален сектор за периода.

В същото време туристическата индустрия отбелязва сериозен ръст от ¼. Това включва зимните месеци на 2004 г. и летните месеци на 2003 г. Все още използваме тази статистика с предпазливост поради стара методология в събирането на официални данни.

Най-бързо растеше вноса в матертиалните индустрии, които са свързани в производството на метали: рудите – с 19%, а черните метали – със 75%. Това беше логично последица от стумулираното производство в сектора от меките парични политики в САЩ и Европа. В същото време продължиха да нарастват инвестиционните стоки (с около 15%), като вноса на маниши и оборудване запази един от водещите дялове във вноса.

Вносът на крайни потребителски стоки нарастваше по-бързо от общия внос. Това събуди притеснения за нарастващия търговски дефицит. Но позицията на Industry Watch остава непроменена: търговските дефиците на България са продукт на прилива на прилива на капитали от чужбина, а не на намалени спестявания. Следователно, не съществува риск пред макроикономическата стабилност.



Индустри с най-голям дял във вноса и износа на България (в % от общия износ на стоки и услуги). Изчисление за периода юни 2003 г. – май 2004 г.


Макроикономическите политики
Когато говорим за нарстнало вносно потребление (с около 23% за изследвания период), трябва да отдадем дължимото на публчните разходи. Фискалната политика има пряк ефект върху спестяванията: публичните разходи ограничават възможностите за частни спестявания, докато стимулират крайното потребление. Вероятно има някакво забавяне на ефекта на фиска върху вноса. Но за последните две години нелихвените разходи на бюджета растат (до около 39% от БВП през 2003 г.) и това има своя принос нарастването на вноса. Така например делът на инвестиционните стоки в общия внос не нарастна през 2003 г., което е показателно за негативното влияние на фискалната политика в България върху капитализирането в икономиката.

В същото време нарасналото потребление и търговският дефицит се използват като аргумент за друга политика – монетарната. Въпреки ограничените възможности на БНБ, такава политика все пак е възможна. Очакваните ефекти върху кредитирането ще засегнат не само потреблението, но и инвестцииите. Това е възможно да ограничи търговския дефицит, но това ще стане за сметка на ограничено натрупване на капитал в икономиката.

Има ли такова нещо като “българска икономика”?
Макроикономическият анализ по приницп е скучно четиво и това някои се опитват да компенсират, като вкарат в него национален елемент. Националните политики имат значение за местния бизнес. Но това не е достатъчно условие една национална съвкупност от производители да придобие макроикономически смисъл.

Привържени сме на тезата, че България в макроикономически смисъл е много повече просто част от световната икономика, отколкото икономическа система само по себе си. Подкрепяме това убеждение с няколко примера от данните за външната търговия:

-Външотърговският оборот на България е с 25% повече от икономиката, измерена чрез БВП. Казано по-разбираемо, това означвава, че значителна част от потреблението на българите е продукт на “чужди икономики” и значителна част от продукта на българските производители се изнася.

-Износът на най-големите индустрии – туризма и облеклото – е повече от 1/6 от цялата икономика на българия. Износът на България е концентриран само в няколко индустрии, което показва, че толкова малка нация може да участва в международното разделение на труда, като специализира само в някои индустрии (сред които сякаш няма начин да попадне автомобилостроенето например).

-Тази специализация в международното разделение на труда определя и тенденциите във вноса. От една страна има значително присъствие на суровините за производство на метали и облекло (там основните материални сектори в износа). От друга – вносът на крайни потребилтески стоки и услуги е разнообразен и съществен за мащабите на икономиката (около 13%).