Динамика и тенденции на пенсионния пазар

Динамичното развитие на пенсионната индустрия е един от основните фактори за постепенното разширяване на финансовото посредничество през институционалните инвеститори и се отразява върху финансовото богатство на населението. Това развитие зависи от множество фактори, най-съществените от които са общото стопанско развитие, демографската динамика, правителствената (вкл. данъчна) политика, моделите на заетост, индивидуалните предпочитания към потребление и спестяване, развитието на фондовия пазар и т.н. В този анализ разглеждаме последните динамики на пазара за допълнително пенсионно осигуряване и на отделните негови сегменти.

Динамика на спестяванията и капитализация на пенсионните компании
Пенсионната индустрия се налага като един от най-динамично развиващите се сегменти от финансовата индустрия в България и има основен принос за регистрираното разширяване на посредничеството през институционалните инвеститори. Към края на първото тримесечие на 2005 г. нетните активи на осемте опериращи на пазара пенсионни компании по трите сегмента възлизат на 860.4 млн.лв. За сравнение, през първото тримесечие на 2004 г. нетните активи на фондовете бяха 567.2 млн.лв, а в края на м.г. достигнаха 787.4 млн. лв. Коефициентът на проникване (измерен посредством съотношението на нетните активи на пенсионните компании към БВП) трайно се разширява – до 2.3 % през март, спрямо нивото от 1.6 %, регистрирано през същия период на м.г. Обемът на акумулираните в пенсионната индустрия активи представлява около 5.5 % от общото финансово богатство на населението.
Измерен на годишна база, ръстът на капитализацията на фондовете през първото тримесечие е 51.7 %, отбелязвайки слаб спад спрямо края на 2004 г., когато беше регистриран годишен ръст от 54.2%. По-високият темп на нарастване през м.г. обясняваме до известна степен с ефекта от увеличаването на вноската за допълнителното задължително осигуряване от 2% на 3% в началото на 2004 г. През настоящата година размерът на тази вноска се запази непроменен.



Най-сериозна експанзия се наблюдава в сегмента на универсалните фондове. През миналата година техните нетни активи се разшириха с близо 129 %, а през първото тримесечие на 2005 г. е регистриран годишен темп от около 115 %. В останалите два сегмента годишният прираст на капитализацията е значително по-скромен – около 37 % при професионалните фондове и 27.5 % при доброволните фондове. В резултат на горните динамики се забелязва постепенна промяна в структурата на пенсионната индустрия. Делът на активите на фондовете за доброволно пенсионно осигуряване в общите активи продължава да е най-голям, но с тенденция към трайно свиване (от 47.6 % през март 2004 г. до 40 % през март 2005 г.) за сметка на разширяване на дела на активите на универсалните фондове (от 24.6 % през март м.г. до 34.9 % през първото тримесечие на 2005 г.). Постепенно (но слабо) се свива и делът на професионалните фондове в общите активи на индустрията. Освен с нарастване на броя на осигурените лица горната тенденция до голяма степен се обяснява със споменатото вече увеличаване на вноската за допълнителното задължително осигуряване, вследствие на което средният размер на натрупаните средства на едно осигурено лице в универсален пенсионен фонд отбелязва значителен ръст.



Структура на инвестициите
Развитието на пенсионната индустрия се предопределя от наличието на строги регулаторни изисквания, включително по линия на възможностите за инвестиции и за структуриране на портфейлите на фондовете. Наличните ограничения силно стесняват възможностите за преструктуриране на активите с оглед максимизиране на доходността.
Въпреки че се забелязва тенденция към постепенно разнообразяване на структурата на инвестиционните портфейли на пенсионните фондове, като цяло тяхната инвестиционна стратегия остава консервативна. И в трите сегмента основното инвестиционно перо остават държавните ценни книжа. Подобна структура е обусловена от законовото изискване минимум половината от активите на пенсионните фондове по втория стълб и 30 % от активите на доброволните фондове да се държат под формата на ДЦК. Както се вижда от таблицата, на практика и трите вида фондове поддържат относително високи дялове на инвестициите в ДЦК, но с тенденция към слабо свиване (в момента до около 50-56 %). Подобна относително голяма експозиция е свързана с риск от влошаване на доходността на инвестиционните портфейли вследствие на спад в цените на правителствените книжа.



Въпреки значителната експанзия на българския фондов пазар през последната година, все още инвестиционните инструменти, които предлага този пазар изглежда не позволяват съществена диверсификация на портфолиото на пенсионните фондове в съответствие с регулативните изисквания. Вероятно на това се дължи слабото насочване на средства към инвестиране в акции, като в крайна сметка средната стойност на това инвестиционно перо се поддържа под нормативно разрешените 10 %. При значителния ръст на цените на акциите през последната година, подобна консервативна инвестиционна политика неминуемо се отразява върху доходността на фондовете.

През последните няколко тримесечия ясно проличава засилваща се склонност на фондовете да инвестират в ипотечни облигации и инвестиционни имоти. Това е обусловено до голяма степен от развитието на вторичния ипотечен пазар, т.е. от нарастващия брой емисии на подобни облигации и повишаването на тяхната ликвидност. Появата на акции на дружества със специална инвестиционна цел предоставя допълнителна възможност за подобряване на доходността на портфейла при определено ниво на риск. Все още делът на инвестициите в чуждестранни ценни книжа е незначителен, но в средносрочен план очакваме все по-активно възползване от тази възможност.

Перспективите за развитие на пенсионната индустрия
Действащият пенсионно-осигурителен модел оказва сериозно влияние върху капитализацията на пенсионните фондове. Високата относителна тежест на задължителното държавно осигуряване значително намалява разполагаемия доход, лимитира възможностите за спестяване и канализиране на средства към пенсионните фондове. В крайна сметка това изкривява сериозно пазарната среда и ограничава перспективите за растеж на частния пенсионно-осигурителен сектор.
Развитието на пенсионния пазар се предопределя в значителна степен и от струкурата на заетостта, динамиката на реалните доходи и склонността към спестяване от страна на осигуряващите се. В момента броят на осигуряващите се в трите сегмента е 2.8 млн. Трябва да се има предвид, че част от тези хора се осигуряват едновременно и в универсален, и в доброволен фонд (а някои – и в трите) което означава, че реалният брой на осигуряващите се е по-нисък. Динамиката на пенсионния пазар зависи в значителна степен от динамиката на доходите на осигуряващите, от това дали те насочват тези доходи към текущо потребление, респективно доколко проявяват склонност към спестяване и към какви спестовни продукти са насочени предпочитанията им. Независимо от засиленото потребление, от известно време се забелязва относително стабилна склонност към спестяване от страна на населението, при това с постепенно изместване на фокуса от традиционните банкови депозити (т.е. от нискорискови продукти с висока ликвидност) към алтернативни форми на вложения. Динамиката на вътрешните спестявания показва тенденция към трайно нарастване. Очакваме запазване на темповете на растеж на спестяванията и в близките няколко години като въздействие върху този темп ще оказват както вътрешни фактори (използване на лостовете на парична политика от страна на БНБ, евентуално забавяне на темповете на банково кредитиране, очакваната динамика на разполагаемите доходи), така и външни фактори (по-нататъшно затягане на паричната политика в САЩ и забавянето на ръста на парите в еврозоната). Процесът на индивидуална интеграция на много българи на чуждестранните трудови пазари и свързаното с това увеличаване на текущите трансфери от чужбина също оказва и ще оказва все по-голямо влияние върху размера на вътрешните спестявания. Всичко това ще се отрази благоприятно върху динамиката на пенсионния пазар и върху капитализацията на пенсионните компании, особено при доброволното осигуряване. Позитивно въздействие оказва и подобряваща се ефективност на пенсионните фондове, отразяваща се върху реализираната от тях доходност.
Очакваме постепенно повишаване на търсенето на по-дългосрочни форми за инвестиране, осигуряващи по-висока възвръщаемост при ниско ниво на риска. Планираното стъпаловидно повишаване на вноската за допълнителното задължително осигуряване (до 4% през 2006 г. и до 5% през 2007 г.) ще даде допълнителен тласък върху ръста на нетните активи на универсалните фондове. Всичко това ще допринесе за чувствителното разширяване на дела на богатството, насочено към пенсионната индустрия.
Очакваме, че структурата на портфейлите на пенсионните фондове ще се повлияе от предстоящото либерализиране на инвестиционния режим, което би довело до по-балансирано и гъвкаво управление на инвестициите. Това ще се отрази позитивно върху ефективната доходност на пенсионните фондове. По-големите възможности за диверсифициране на активите вероятно ще доведат до засилване на конкуренцията при доброволните фондове, където очакваме допълнително сегментиране на пазара според степента на риска. Инвестициионната политика на фондовете през тази и следващата година вероятно ще се повлияе до голяма степен и от динамиката на търговията и ценовите нива на фондовата борса.
От друга страна, наблюдаваното от известно време насам активизиране на прехвърлянето на осигурените лица от един в друг фонд, ще оказва все по-голям натиск върху преразпределението на пазарните дялове и върху конкуренцията между пенсионните фондове, особено в универсалния сегмент.
Известен негативен ефект върху темпа на разширяването на активите на пенсионната индустрия, по-специално в доброволния сегмент, можем да очакваме, ако бъдат приети предлаганите данъчни промени, ограничаващи данъчните преференции за вноските в доброволни фондове.