Левът е все по-предпочитан от домакинствата за съхраняване на спестяванията

В периодичните си анализи редовно се фокусираме върху развитието на банковото посредничество. От една страна, в българската финансова система посредничеството посредством банките има водеща роля при превръщането на спестяванията в инвестиционен ресурс. В условията на валутен борд и при липсата на активна парична политика ефективността на финансовото посредничество предопределя цялостната динамика на предлагането на пари в стопанството. През последната година отчитаме съществено повишаване на традиционния индикатор за нивото на банково посредничество – общи активи на сектора спрямо брутен вътрешен продукт. От гледна точка на капацитета за повишаване на ефективността на банковото посредничество все по-активна роля играят домакинствата – както в качеството им на вложители, така и като длъжници. С настоящия анализ се опитваме да представим по-детайлизирана картина на случващото се в сегмента на банкирането на дребно и да очертаем тенденциите, които според нас ще определят бъдещите развития.

Динамика на банковите влогове

Фокусираме вниманието си върху динамиката на депозитите в сегмента на домакинствата поради обстоятелството, че значителна част от ресурса на банковата система идва именно по тази линия. Нещо повече, поради ниската склонност към риска, която демонстрират българските домакинства, техните вложения в банковата система за момента проявяват слаба чувствителност към промените в реалните лихви и в доходността на алтернативните форми на натрупване на спестявания, т.е. осигуряват относително стабилна база.

Постепенното възстановяване на доверието в банковата система съвсем естествено се отрази върху темпа на нарастване на индивидуалните вложения. Върху този темп съществено влияние оказа и подобряването на структурата на заетостта, скоростта, с която нарастваше разполагаемия доход на населението, склонността към потребление, търсенето на ликвидност, неколкократното повишаване на размера на покритие на влоговете. Напоследък все по-отчетливо влияние оказва и нарастващата популярност на електронните карти, както и обстоятелството, че поради засилващата се конкуренция за привличане на ресурс, банките постепенно започнаха да предлагат по-атрактивни условия по депозитите (и то не само лихвени). Като цяло след 2000 г. се забелязва трайно разширяване на домакинските депозити. Годишният темп на нарастване на тези депозити се ускори съществено през 2004 г., когато беше регистриран ръст от около 30 %, при малко над 19 % през 2003 г. Последната банкова статистика показва, че през април 2005 г. общите депозити на населението се разширяват с 29.8 % на годишна база, достигайки 9.9 млрд.лв. Вследствие на това, коефициентът на проникване нараства до около 26% от БВП.



През първите четири месеца левовите депозити са най-бързо растящия компонент– през април техният годишен ръст достига 42.2%. Този ръст е близък до темпа на разширяване от миналата година, когато левовите депозити се увеличиха с близо 41%. В резултат на това делът на тези влогове трайно се разширява – към края на април те вече формират близо 46% от всички вложения на граждани в банковата система.

Регистрираният през април годишен темп на нарастване на валутните депозити е близо 21%, като скоростта на нарастване се забавя спрямо края на миналата година и първото тримесечие (годишен ръст съответно 22 % и 22.3%). Все още високият относителен дял на валутните депозити при относително по-ниските лихви обясняваме с ниската склонност към риска и с нарастващата значимост на международните трансфери. От началото на годината еврото продължава да се налага като предпочитана от домакинствата валута (различна от лева) за съхраняване на спестяванията. Към края на април делът на домакинските депозити в евро достига 54% от всички депозити, деноминирани в чуждестранна валута. Подобно развитие се обяснява както с трайната обезценка на американската валута през последните две години, така и с по-ниските лихви по доларовите депозити, предлагани от българските банки. Засега няма признаци, че последните тенденции на валутния пазар, свързани с известно поскъпване на долара и плавното покачване на лихвите, предприето от Федералния резерв, ще се отразят съществено на валутната структура на домакинските депозити. В тази връзка очакваме по-нататъшно засилване на склонността на домакинствата да спестяват в лева както поради относително ниския валутен риск, така и заради политиката на българските банки да предлагат по-изгодни лихвени условия по левовите депозити.



От гледна точка на падежната структура, срочните влогове трайно се наложиха като предпочитан инструмент – към края на април те формират близо 61% от депозитите на граждани. Предпочитанията към тази форма се предопределят както от лихвените нива, така и от тяхната относително висока ликвидност предвид на приемливите “наказателни” разходи, които се понасят при предсрочно изтегляне на средствата. Най-ускорени темпове на нарастване регистрираме при дългосрочните депозити (с падеж над 2 г.) – през април при тях отчитаме 75.3% ръст на годишна база. Делът на тези депозити обаче е незначителен – те формират едва 3% от общите влогове на домакинствата. Очакваме, че тенденцията към удължаване на матуритетната структура на домакинските депозити ще има траен характер. Факторите, които очакваме да влияят благоприятно в тази насока са от една страна активизиращата се конкуренция между банките за привличане на дългосрочен ресурс, водеща до предлагането на по-атрактивни лихвени условия, а от друга - на увеличаването на покритието на влоговете от 15 000 лв. на 25 000 лв., което е в сила от април.

Генерирането на задлъжнялост
Динамиката на кредитирането в сегмента на домакинствата демонстрира трайно възходящ характер. Този сегмент от кредитния пазар е и единственият, който през април продължава да демонстрира устойчив ръст след екстремното развитие на банковото кредитиране през март, когато паричната статистика отчете нарастване на кредитите за нефинансовия частен сектор от 73.7% на годишна база. През април общите задължения на населението към банките отбелязват годишен ръст от 80.8%, надхвърляйки в номинално изражение 5.3 млрд.лв. За сравнение, през март годишният ръст беше подобен - 81.1%. Най-бърза продължава да е експанзията на жилищните заеми – според данните от паричния отчет на БНБ през април техния годишен ръст достига 154 %. В същото време при потребителските заеми през април се забелязва известно забавяне на растежа – до 59.3% на годишна основа, при 64.5% годишен ръст през март. Поради временните деформации на кредитния пазар през март, предизвикани от мерките на БНБ и масовите промоционални кампании в сегмента на банкирането на дребно, които предприеха банките, не смятаме, че забавянето през април е признак за обръщане на тенденциите при кредитирането на домакинствата.

Като цяло, през първите четири месеца на 2005 г. годишните темпове на генериране на задлъжнялост от страна на домакинствата, са по-високи от тези, реализирани през последните три тримесечия на 2004 г. Дългът на едно икономически активно (т.е. генериращо доход) лице вече надхвърля 1600 лв. Продължаващата експанзия води до значително нарастване на съотношението на общата задлъжнялост на домакинствата спрямо техния разполагаем доход. По принцип подобно развитие крие риск от повишаване на финансовия натиск върху домакинствата, но доколко този натиск представлява реална заплаха пред тяхната способност да обслужват своите задължения зависи от разпределението на дълга сред населението. Засега не смятаме, че има сериозни рискове пред обслужването на задълженията.



Основната част от задлъжнялостта продължава да се натрупва по линия на необезпеченото (потребителско) кредитиране, но делът на ипотечните кредити в структурата на задлъжнялостта трайно нараства – до 24.2% от всички кредити на домакинствата през април, спрямо 22.8% в края на 2004 г. Забелязва се и ясно изразено засилване на тежестта на кредита под формата на овърдрафт – до 7% през април при едва 3.7% през първото тримесечие на м.г. Подобна тенденция подкрепя очакването ни за постепенно увеличаване на търсенето и предлагането на кредит посредством електронни карти (кредитни и дебитни с право на овърдрафт).

Прогнозата ни до края на 2006 г. е за запазване на растежа при кредитирането на домакинствата, макар и с по-бавни темпове от сегашните. Очакването за активно предлагане основаваме главно на наличието на потенциал за разширяване на пазарните дялове в този сегмент, засилващият се конкурентен натиск на банковия пазар, възможностите за реализиране на по-висока доходност в сравнение с корпоративното кредитиране при относително ограничен риск. По-съществена динамика очакваме при ипотечното кредитиране и при предлагането на кредитни карти. В същото време се забелязва постепенно повишаване на интереса към и на предлагането на финансиране от небанкови финансови институции. В тази връзка очакваме в близките една-две години постепенно увеличаване на задлъжнялостта на домакинствата, произтичаща от източници извън банковата система.