Динамиката на материалните индустрии: Последни развития според данните за външната търговия на България

Използване най-навременната и надеждна официална статистика – тази на БНБ – за да направим редовния си обзор на стриктурата на икономиката на базата на външната търговия. Показваме и предварително изчисление на реалната промяна на търговията в началото на годината, така и разликите на динамиката по избрани индустрии. Отново се спираме на външнотърговския дефицит, който се използва от монетарните власти като формален аргумент за активна намеса на банковия пазар.

Ръст на материалната търговия
Измерен в евро (или лева), за дванайсетте месеца до февруари 2005 г. износът на материални стоки 21% на базата на предходните дванайсет месеца. Това е номинално измерване, т.е. показва промяната на количеството пари, които са влезли в България в резултат на материалната търговия. Тук се опитваме да направим първа оценка на реалната промяна на търговията. Значим статистически ефект върху номиналните данни за износа оказва обезценката на еврото (и респективно лева), измерена в материални стоки. В сметката представена в таблицата използваме промяната на цените на производител в България, за да изчистим “инфлацията” от номиналните стойности на износа.

През дванайсетте месеца до февруари индексът на производствените цени (ИПЦ) в България се увеличи средно със 6.6%, като през този период имаше месеци, когато регистрирахме инфлация (измерена по този начин) от нива близки до 9% годишно. Затова реалната промяна на износа на български материални стоки за този период е значително по-малка от номиналната – около 13%.

Подобно дефлиране на номиналните стойности прилагаме и за вноса, само че там използваме малко по-сложна техника, защото считаме, че номиналната промяна, освен промяната на реалните обеми, съдържа и промяна поне на:
- валутния курс на еврото спрямо долара
- индекса на цените на производител в ЕС
- индекса на цените на производител в САЩ

ИПЦ в ЕС се увеличи с 3.1% през разглеждания период. ИПЦ в САЩ се увеличи дори повече – с 3.5% - което е индикативно за относително по-бързото обезценяване на американската валута. Това разбира се намери израз и във валутния курс на еврото спрямо долара – доларът загуби над 7% от стойността си, измерена в евро, средногодишно през периода март 2004 г. – февруари 2005 г.

Взимайки предвид всички тези промени, оценяваме реалното увеличение на материалния внос в България на около 13% през годината до февруари. Трябва да се има предвид, че това изчисление се основава на допускането, че 60% от сделките за внос се сключват в евро, а останалото в долари. Данните трябва да се използват с допълнителна доза предпазливост заради възможните пропуски на официалните статистики са оценят промяната на цените. Все пак вярваме, че данните на НСИ за реалния ръст на търговията ще бъдат много близки до тези оценки.


Най-динамичните индустрии в България
Три сектора формират над половината от българския износ на материална продукция. Това са производствата на облекло, обувки и текстилни материали, на метали и на храни. Въпреки че в дългосрочен план очакваме делът на тежките индустрии (вкл. металите) да намалее, през последните две години металите увеличиха своя дял в износа, стимулирани от благоприятните цени на международните пазари, до близо 20% за разглеждания период (в сравнение с 14.8% две години по-рано).

В същото време индустрията с най-голям дял в износа – текстила и обувките – рязко намали темповете, с които растеше. До февруари 2005 г. ръстът на износа на дрехи и обувки беше 3.7%, сравнен с 15% година по-рано. Известно забавяне имаше в и в растежа на износа на храни. Както не веднъж сме писали, изкуственото стимулиране на тежките производства става за сметка на леката промишленост.


Най-бързо се увеличи износът на петролни продукти – със 71%. Но трябва да се има предвид, че това е номинално увеличение на износа – в същото време петролът и петролните продукти поскъпнаха значително, измерени в евро. На второ място по динамика са металите, за които важи същата забележка – цената на медта например скочи с около 1/4 за това време.

В същото време динамично се развиваха и сектори, за които нямаше значимо увеличение на цените, като храните и суровините за производство на храни (износът им скочи с 1/3) и мебелите и обзавеждането (ръст на износа от 16%).



Отново за търговския дефицит
Продължаваме да се сме сред малцината анализатори в България, които твърдят, че разликите между материалния внос и износ не са макроикономически проблем за България. Предлагаме отново доказателство, че преместването на капитали от чужбина, а не намаляване на вътрешните спестявания, е причината за търговските дефицити.

През последните дванайсет месеца, за които има данни, търговският дефицит се увеличи със 686 млн. евро, за да доближи 3.8 млрд. евро. За същият период вносът на инвестиционни стоки нарасна със 684 млн. евро.

Структурата на вноса продължава да се променя в посока на увеличение на дела на потребителските и инвестиционните стоки за сметка на намаляването на дела на енергийните ресурси. Очакваното намаляване на дела на суровините е забавено от увеличаването на дела през последните две години на рудите (от 2.8% на 3.8% в общия материален внос) и на черните метали (от 2% на 4.1%).

Регистрирахме увеличение на потреблението на вносни стоки с около 28%, което е значително по-бързо от ръста година по-рано. Важно е да отбележим обаче, че това не е свързано с намаляване на вътрешните спестявания. Увеличеното вносно потребление беше изцяло финансирано с увеличение на износа на потребителски и инвестиционни стоки от България.