Заемите за домакинствата остават основния двигател на кредитния растеж

При поредната мисия на международния валутен фонд отново беше повдигнат въпрос за въвеждане през 2006 г. на допълнителни мерки за ограничаване на банковото кредитиране. Основният сегмент от кредитния пазар, таргетиран с досегашните и евентулно бъдещи мерки е кредитирането на дребно. Ръстът на това кредитиране се третира от макроикономистите на фонда и българските монетарни власти като рисков за платежния баланс на страната, тъй като стимулира потреблението на вносни стоки и услуги. В този анализ проследяваме динамиката на натрупване на задлъжнялост, факторите, които влияят върху тази динамика и перспективите пред този сегмент на банковия пазар.

Генерирането на задлъжнялост към банките
След април, когато задействаха новите рестриктивни мерки, се наблюдава процес на постепенно стабилизиране на кредитната активност на банките. Измерен на годишна база, ръстът на кредита за частния нефинансов сектор постепенно се забавя до 44.9% към края на юни и по-нататък до 37.5% през септември. За сравнение, годишната експанзия през 2004 г. беше около 49%. Както прогнозирахме, рестриктивните мерки засега оказват неравномерно влияние върху различните сегменти на банковия пазар. Тъй като за момента фирменото кредитиране носи по-малка възвръщаемост от кредитирането на граждани, където все още има и сериозен потенциал за разширяване на пазарните дялове, то въпросните мерки имат по-голям ефект върху финансирането на реалния сектор от икономиката. Паричната статистика показва, че през второто тримесечие ръстът на корпоративните кредити се забавя до 32.9% годишно, а към края на септември вече е 25.4% на годишна база (при 42% ръст през същия период на миналата година). При интерпретирането на динамиката на фирменото кредитиране след април трябва да имаме предвид две обстоятелства. Първо, немалка част от рязко разширилите се вземания от фирми през март имаше фиктивен характер, т.е. не отразяваше реално увеличаване на кредитния ресурс, с който оперира бизнес сектора. Второ, през второто тримесечие част от банките започнаха да прехвърлят корпоративни кредити от своите баланси в балансите на чуждестранните си централи. Подобен “износ” на фирмен дълг не е свързан с реално ограничаване в толкова голяма степен на достъпа на бизнеса до кредитен ресурс. В същото време част от кредитния риск се прехвърля върху субекти извън българската банкова система, а местните банки освобождават ресурс за осъществяване на по-доходоносни операции, каквито за момента са ритейл кредитите.



Наблюдава се тенденция и към постепенно намаляване на темповете, с които населението натрупва задлъжнялост към банките - до 63.5% годишно към края на септември. Тази тенденция до голяма степен се дължи на по-рязкото свиване на експанзията на потребителското кредитиране – до септември годишният ръст намалява до 41%. Забавя се и годишният ръст на ипотечните кредити, но той все още остава значителен –121.2% към края на септември. Засега това се очертава като сегментът от кредитния пазар, който като че ли най-малко се влияе от монетарни рестрикции. От една страна високият ръст отразява голямото търсене, особено предвид на динамиките на пазара на недвижими имоти и известното облекчаване на лихвените условия вследствие на промоционалните кампании на някои банки. От друга страна, експанзията на ипотечните кредити се предопределя и от действието на фактори на предлагането: големият потенциал за експанзия на бизнеса в този сегмент, все още ниската степен на натрупване на проблемни кредити, разширяващите се възможности за секюритизация на вземанията по ипотечни кредити и др.



Основната част от задлъжнялостта на домакинствата продължава да се натрупва по линия на необезпеченото кредитиране- около 55% от всички кредити са потребителски. Трайно обаче нараства делът на ипотечните кредити в структурата на задлъжнялостта – до 27% през септември. Забелязва се и ясно изразено засилване на тежестта на кредита под формата на овърдрафт – до 7.7% към края на третото тримесечие при малко над 5% в началото на годината. Подобна тенденция подкрепя очакването ни за постепенно увеличаване на търсенето и предлагането на кредит посредством електронни карти.

Факторите на търсенето и предлагането
Теоретично (а често и на практика), облекчаването на достъпа на домакинствата до кредитен ресурс влияе върху тяхното потребление, а част от нарасналото потребителско търсене се задоволява с внос. В същата посока обаче действа и увеличаването на стойността на притежаваните активи. Значителното повишаване на цените на жилищните имоти през последните две години, нарастването на стойността на част от финансовите активи и активизирането на международните трансфери позволява постигането на по-големи стойности на богатството с по-малко нови спестявания. Това от своя страна създава предпоставки за засилване на стимулите за потребление.
Доколко обаче в краткосрочен аспект е реалистично постигането на обратното – ограничаването на потреблението чрез административни опити за ограничаване на кредитирането? Засега изглежда, че развитието в ритейл сегмента се предопределя от доста силни фактори на търсенето. Върху част от тях административни рестрикции трудно могат да повлияят. Такива са например:
-Макроикономическата стабилност, нарастването на доходите и заетостта – те стимулират търсенето, защото правят бъдещето по-предвидимо и повишават увереността в способностите за погасяване на дълга;
-Очакванията за възходяща промяна в цените на недвижимите имоти и развитието на строителството – те стимулират спекулативното търсене на кредит;
-Ефектът на богатството – повишаващата се стойност на финансовите и реални активи, които притежават домакинствата, се отразява позитивно върху представата им за тяхното финансово здраве и стимулира търсенето на кредит.
Това, което може да се очаква е, че административните мерки могат да влияят върху търсенето евентуално чрез лихвените проценти – например по-драстичното увеличаване на провизиите по потребителските и ипотечните заеми ще доведе до тяхното оскъпяване, т.е. може да се очаква известно нарастване на тяхната цена. Предвид обаче на силната конкуренция и значителните стимули за банките да печелят пазарни позиции в ритейл сегмента, не очакваме тенденция към значително нарастване на лихвените нива по кредитите.
Както прогнозирахме, действието на новия регламент за внасяне на допълнителни минимални задължителни резерви създава стимули за банките да привличат повече депозити от населението и фирмите, за да намаляват съотношението на отпуснатите кредити спрямо привлечените депозити от нефинансовия сектор. В същото време обаче трябва да отчетем обстоятелството, че през последните две години ръстът на кредита за частния сектор значително изпреварва експанзията на депозитната база (виж графиката). Това означава, че притокът на капитал от чужбина (главно в рамките на съответната международна банкова група) играе все по-важна роля като източник на кредитен ресурс. Напълно е възможно трайното свиване на коефициента на покритие на кредитите с вътрешни депозити, съчетано с постепенното ограничаване на възможностите за евтин достъп до финансиране от външни източници да допринесе за постепенното ограничаване на предлагането на кредитен ресурс в средносрочен план.




Очакванията
Прогнозата ни до края на 2006 г. е за запазване на експанзията при кредитирането на домакинствата, макар и с по-бавни темпове от сегашните. До края на тази година очакваме по-съществена динамика при ипотечното кредитиране. Това от една страна ще е резултат от предприетите през последните няколко седмици нови промоционални кампании. От друга страна, определено стимулиращо влияние в момента могат да окажат очакванията за въвеждане нови мерки от 2006 г., които евентуално ще доведат до намаляване на рентабилността и капиталовата база.
Посочените вече фактори на търсенето вероятно ще продължат да оказват влияние върху генерирането на дълг от страна на населението. Предвид на постепенното изчерпване на потенциала за реализиране на значителни печалби при сегашното ценово ниво на пазара на недвижими имоти, очакваме през следващите една-две години постепенно намаляване на търсенето на жилища с инвестиционна цел, което евентуално може да окаже влияние и върху търсенето на жилищни кредити.
В същото време очакваме относително запазване на активното предлагане в ритейл сегмента, главно заради наличието на потенциал за растеж, засилващият се конкурентен натиск на банковия пазар и възможностите за реализиране на по-висока доходност в сравнение с корпоративното кредитиране при относително ограничен риск. Възможно е при евентуални нови рестрикции да продължи износа на фирмени кредити в балансите на чуждестранните централи и/или да наблюдаваме пренасочване на ресурси от корпоративното кредитиране към кредитирането на дребно. В същото време обаче очакваме, че все повече ще започва да се проявява ефектът на натрупване на кредитна задлъжнялост, което вероятно ще прави банките по-предпазливи при вземането на решения за отпускане на нови кредити.
Очакваме постепенно повишаване на търсенето и на предлагането на финансиране от небанкови финансови институции, т.е постепенно увеличаване на задлъжнялостта на домакинствата, произтичаща от източници извън банковата система.