Цените на петрола продължават да оказват натиск върху външната търговия

Редовно следим динамиката на външнотърговските потоци като показател за тенденциите в текущото развитие на българските индустрии. Данните за износа разкриват промените в структурата на икономиката. Размерите на износа и вноса показват степента на отвореност (и съответно интегрираност) на българските производители в глобалната икономика.

Динамика на търговията
Данните за външната търговия до август показват стабилни темпове на разширяване на външнотърговския оборот. Измерена на 12-месечна база към края на август, сумата на общия внос и износ на материални стоки и услуги (fob) вече надхвърля с 38% БВП (виж “Индикатор във фокус”).

Експанзията на експорта слабо се забавя спрямо края на второто тримесечие. Измерен в евро на 12-месечна база, към края на август материалният износ нараства с 22.1%, надхвърляйки 8.9 млрд. евро. Припомняме, че към края на второто тримесечие годишният ръст беше 24.5% (спрямо предходния 12-месечен период). В същото време динамиката на вноса на материални стоки продължава да се ускорява със стабилни темпове. През август годишният ръст на материалния внос е 26.2%, спрямо 23.8% годишен ръст през юни. Измерен на 12-месечна база, през август вносът на стоки достига 13.5 млрд. евро.



Множество фактори предопределят динамиката на българската външна търговия през последните месеци. Определящо влияние безспорно оказват растящите цени на петрола. От началото на 2005 г. до октомври цените на суровия петрол тип “Брент” се повишиха с близо 52%. Щетите, които ураганът Катрина нанесе върху енергийната инфраструктура в Мексиканския залив оказаха допълнителен (макар и смятан за временен) натиск върху предлагането и цените на петролните продукти. Тези развития оказват сериозен натиск върху и намаляват рентабилността на отличаващите се с висока енергийна интензивност производства в България (главно металургията и химическата индустрия), както и върху транспорта.

Външното търсене остава слабо – особено в еврозоната, където ръстът на частното потребление се забави през второто тримесечие. Налице са признаци за намаляване на търсенето на вносни стоки, което пък се отразява негативно върху възможностите за експанзия на българския износ, основната част от който е предназначен за страните от ЕС. В същото време международният туризъм в глобален план продължава да се възстановява след спада на пътуванията през 2003 г.

Върху динамиката на българския износ (основно на суровините и незавършената продукция) влияние оказват и високите цени на неенергийните стоки (главно на металите) като резултат от неравновесието между все още значителното търсене от страна на Китай и недостатъчното предлагане (поради ниско ниво на запасите). В същото време износът на текстилна продукция е засегнат от либерализирането на търговията на ЕС с Китай и засиления внос на китайски стоки. От началото на 2005 г. вносът на текстилна продукция от Китай в ЕС силно нарасна, главно за сметка на намаляване на вноса от други страни (общият обем на вноса на дрехи и текстил в ЕС остава почти непроменен от началото на годината).

През последните четири месеца Федералният резерв предприе поредица от повишения на лихвата в САЩ - до 3.25% в края на юни, до 3.50% през август и до 3.75% през септември. Налице са индикации за ново увеличение до края на годината. Затягането на паричната политика в САЩ от началото на 2005 г. в крайна сметка ще започне да оказва натиск върху ценовите равнища и външното търсене на суровини. В тази връзка може да се очаква постепенно отслабване на динамиката на експорта на тежките индустрии.

От гледна точка на вътрешното търсене, статистиката за домакинските бюджети и за търговията на дребно показва запазване на високото ниво на потребление от страна на домакинствата. В същото време инвестиционната активност се запазва висока и рефлектира във високо инвестиционно търсене и съответно до нарастване на вноса на инвестиционни стоки.

Въпреки че потреблението на вносни стоки расте с бързи темпове и търговският дефицит остава висок, продължаваме да твърдим, че това не представлява непосредствен макроикономически проблем, доколкото не е свързано с намаляване на вътрешните спестявания.

Динамика и структура на износа
Измерен в евро, за дванадесетте месеца до август 2005 г. износът на стоки и услуги нараства с 18.5% спрямо предходните дванадесет месеца. Експанзията се забавя спрямо края на второто тримесечие - през юни този ръст беше около 21.6%. Както вече отбелязахме, на 12-месечна база износът на материални стоки нараства с 22.1%. Темпът на разширяване на материалния износ за 12-те месеца до август се предопределя до голяма степен от ръста на износа на енергийни ресурси (62 % спрямо предходния 12-мес. период). Отново обръщаме специално внимание на ускорените темпове, с които расте износа на инвестиционни стоки – през август годишният ръст достигна 34.5%, спрямо 9.3% нарастване през същия период на миналата година. Продължава да се забавя експанзията при износа на услуги– до 10.3% за 12-те месеца до август, спрямо 18.1% годишен ръст през април и 14.8% през юни. Продължава да се забавя динамиката на износа на текстилната и обувната промишленост – през август дори регистрираме спад с 0.5% на годишна база при експорта на дрехи и обувки. Както вече обяснихме, това се дължи предимно на силната конкуренцията на евтина продукция от Китай и Индия, с която се сблъскват българските износители на европейския пазар.


Делът на тежките индустрии в общия износ на страната продължава да нараства. Към края на август 2005 г. близо 32% от общия годишен износ на български стоки и услуги се генерира по линия на експорта на суровини и материали. До голяма степен това се дължи на все още благоприятните цени на металите и някои от ключовите за българския износ суровини. Потребителските стоки продължават да намаляват своята относителна тежест в общия експорт – до 21.4% през август 2005, при дял от 24.4% година по-рано.

Най-динамично развиващи се индустрии

В анализите си редовно следим промяната в износа при отделните стоки и услуги на годишна база, като по този начин разграничаваме най-динамичните производства в България. Фокусираме се производствата, чиито износ е нараснал с над 20% на базата на предходните дванадесет месеца. Към август най-бързи темпове на експанзия регистрираме при износа на транспортни средства– близо 150% ръст на годишна база, като делът на тази стокова група в общия износ на стоки и услуги нараства до 1.4%. С бързи темпове продължава да се увеличава износът на петролни продукти - с около 80.6% - което отдаваме до голяма степен на ръста в цените на петролните продукти. Регистрираме известно забавяне на експанзията на износа на черни и цветни метали. През август ръстът на износа на чугун, желязо и стомана се забавя до 20% на годишна база, при експанзия около 34% годишно в края на второто тримесечие.




Динамика и структура на вноса
За дванадесетте месеца до юни общият внос на стоки и услуги нараства с близо 25% спрямо предходните дванадесет месеца. Тенденцията е към ускоряване на динамиката на общия внос– за сравнение, годишното нарастване към юни беше 22.7%. Вносът на материални стоки нараства в рамките на годината до август с 26.2%. Динамиката на материалния внос се предопределя от една страна запазващото се високо потребителско търсене, а от друга – от засилената инвестиционна активност вътре в страната. Ускорените темпове на растеж на вноса при висока изходна база допринася за разширяването на търговския дефицит, но както вече споменахме, този дефицит не би трябвало да дава основания за притеснения относно макроикономическата стабилност поне дотогава, докато в неговата основа стои притока на капитали от чужбина, а не намаляване на вътрешните спестявания.



Експанзията при вноса на потребителски стоки се задържа около 22% за дванадесетте месеца до август (толкова беше и ръстът към края на второто тримесечие). В същото време темпът, с който нараства вносът на инвестиционни стоки продължава да се ускорява (до 34.4% годишно през август спрямо 31.5% към края на юни). Като илюстрация на значимостта на вноса на инвестиционни стоки бихме посочили обстоятелството, че обемът му вече е близо 1.8 пъти по-голям от вноса на потребителски стоки. Относителната тежест на групата на потребителските стоки в структурата на общия внос на стоки и услуги постепенно намалява – до 12.8% през август.

Индивидуалното потребление на населението е насочено предимно към т.нар. дълготрайни стоки за потребление. Динамиката на вноса на автомобили се запазва висока, макар и слабо да отслабва спрямо нивото от юни– за дванадесетте месеца до август нарастването е с около 47% .

Запазват се относително бързите темпове на растеж при вноса на цветни и черни метали (съответно 65% и 45% годишен ръст). Тази динамика се предопределя от спецификата на българския износ, част от който предполага внос на суровини и материали. Бързо се разширява и вноса на енергийни ресурси – с 40.5% за годината до август, което отдаваме на растящите цени на петрола.

Прогнозата ни е, че до края на 2005 г. цените на петрола ще продължат да оказват сериозно влияние върху динамиката на външнотърговските потоци. Въпреки че засега международната конюнктура продължава да се отразяват благоприятно на тежките индустрии в България, към края на годината е възможно постепенно забавяне на ръста при износа на метали. Подобно очакване се основава от една страна на евентуално намаляване на търсенето на суровини, а от друга – на по-нататъшното затягане на монетарната политика в САЩ. В същото време очакваме, че наводненията от това лято ще се отразят неблагоприятно върху износа, главно на селскостопанска продукция. Слабия растеж на икономиките от еврозоната ще продължи да ограничава възможностите за експанзия на българския експорт, особено при леките индустрии.

Очакваме запазване на високи темпове на растеж на вноса. В същото време постепенното забавяне на ръста на потребителското кредитиране може да окаже известно ограничаващо влияние върху търсенето на вносни потребителски стоки. Не очакваме обаче сериозна промяна в инвестиционните разходи на бизнеса, предвид на все още лесния достъп до ресурс както от вътрешни, така и от външни източници.