Небанковият сегмент от финансовата индустрия набира скорост

В средата на миналата седмица Комисията за финансов надзор издаде разрешение за опериране на два нови договорни фонда. Така половин година след като създаването на тази класическа колективна инвестиционна схема беше регламентирано нормативно, броят на одобрените от финансовия регулатор договорни фондове стана 9. Бързото навлизане на нови играчи в този сегмент на финансовия пазар е част от динамичното развитие на сектора на институционалните инвеститори, което наблюдаваме през 2005 г. В този анализ правим преглед на динамиките в небанковия сегмент на финансовата индустрия, като се опитваме да очертаем факторите, предопределящи тези динамики и тенденциите, чието проявление можем да очакваме в близко бъдеще.

Финансовото посредничество
Институционалните инвеститори, към които причисляваме пенсионните фондове, животозастрахователите и взаимните фондове, изпълняват съществена функция в икономиката – наред с банките подпомагат канализирането на финансови средства от спестителите към стопанските субекти с недостиг на инвестиционен ресурс. От началото на 2004 г. насам наблюдаваме стабилен тренд към бързо задълбочаване на финансовото посредничество в българската икономика – стандартният показател за дълбочина, какъвто е делът на активите на финансовата индустрия спрямо БВП, се увеличава от около 52% в началото на 2004 г. до около 78% към края на третото тримесечие на 2005 г. (тук използваме стойността на БВП за дванадесетте месеца до юни). Това развитие отдаваме до голяма степен на експанзията на банковата дейност, тъй като банковото посредничество на практика има пълен превес - към края на септември банките държат около 95.4% от всички активи на финановата индустрия, а делът на техните активи в БВП вече е около 75%. В резултат на ускорените темпове на акумулиране на активи от страна на пенсионните фондове, животозастрахователите и взаимните фондове през последните тримесечия постепенно се задълбочава и посредничеството през институционалните инвеститори, въпреки че като цяло дълбочината му остава скромна. Общите активи на небанковия сегмент се разширяват до 3.6% от БВП през септември.



При наличието на строги монетарни ограничения, наложени от механизма на валутен борд, засега банковото посредничество предопределя динамиката на предлагането на пари в стопанството. От друга страна обаче, постепенното разширяване на дела от богатството, насочено към институционалните инвеститори, все повече ще засилва тяхното влияние върху монетарните динамики и волатилността на паричното предлагане. Едно от обясненията за подобно потенциално въздействие е фактът, че институционалните инвеститори по принцип инвестират в по-рискови и по-дългосрочни активи (някои от които са изключени от обхвата на широките пари) в сравнение с индивидуалния инвеститор. В същото време, предвид на рестрикциите пред кредитирането и очакваното либерализиране на инвестиционните възможности за пенсионните компании, все повече ще се засилва ролята институционалните инвеститори за финансирането на инвестиционни проекти.

Развитията в отделните сегменти
Пенсионната индустрия трайно се наложи като най-динамично развиващият се подсектор през последните години– за период от около 4 години капитализацията на пенсионните фондове е нараснала близо 12 пъти. За същия този период настъпиха съществени промени в структурата на индустрията – наблюдаваме траен процес на засилване на ролята на универсалните фондове в структурата на пенсионната индустрия, като през септември 2005 г. акумулираните от универсалните фондове спестявания (393.2 млн.лв.) за пръв път превишиха средствата, натрупани в доброволните фондове (385.8 млн.лв.). През третото тримесечие нетните активи на осемте опериращи на пазара пенсионни компании по трите сегмента надхвърлиха 1 млрд. лв., като в същото време годишният ръст на капитализация на пенсионната индустрия започва да се забавя и през септември достигна 49.3%.
Забележителна динамика през последната година наблюдаваме и в сегмента на взаимните фондове – в рамките на дванадесетте месеца до септември 2005 г. техните нетни активи (т.е. вложенията в тях) са се разширили повече от 3 пъти. В тази категория включваме регистрираните в страната инвестиционни дружества и новопоявилите се договорни фондове. През третото тримесечие годишният ръст на нетните им активи се ускорява до 219%.
От началото на 2005 г. наблюдаваме и значителна експанзия в животозастрахователния сектор. През третото тримесечие годишният ръст на активите се ускорява до 31.3%, а темпът на генериране на премиен приход достига 51.4% на годишна база.Вследствие на ускоряването на темпа на акумулиране на активи в животозастрахователния сектор, техният дял в структурата на финансовата индустрията слабо нараства.



Факторите на растежа
Три групи фактори предопределят експанзията на небанковия сегмент на финансовата индустрия: богатството, пазарът и регулациите. В по-дългосрочен план сериозно влияние оказват и протичащите демографски процеси.
Основната предпоставка за развитие на финансовата индустрия е богатството. Редовните анализи на Industry Watch, посветени на богатството на домакинствата, показват, че в България е налице трайна тенденция към ускоряване на темповете, с които индивидите натрупват финансови активи. По наша оценка към края на септември съвкупното финансово богатство възлиза на около 18 млрд. лв., като през последните няколко тримесечия се разширява с около 30% на годишна база. На практика това означава следното: колкото по-богати стават индивидите, толкова по-вероятно е да се увеличи търсенето на финансови услуги, т.е. те все повече търсят защита (включително и дългосрочна) за своите спестявания и начин на живот, като в същото време се чувстват комфортно все по-активно да ползват кредити.
Сред пазарните фактори, които влияят върху текущите динамики в небанковия сегмент на финансовата индустрия можем да посочим:
-Благоприятната макроикономическа среда, подобряването на заетостта и увеличаването на разполагаемия доход
-Засилването на конкурентния натиск на пазара на небанкови финансови услуги и съответно по-агресивното предлагане в отделните сегменти
-Подобряващата се ефективност на институционалните инвеститори, отразяваща се върху реализираната от тях доходност
-Разнообразяването на наличните спестовни продукти
-Протичащият процес на вертикална интеграция във финансовата индустрия и предлагането на съвместни банково-застрахователни и осигурителни пакети
-Нарастващото търсене на по-дългосрочни и по-доходни форми за спестяване, особено от страна на индивиди, които се характеризират с високи доходи и с добри перспективи на трудовия пазар
-Възходящото движение на цените на акциите
-Ръстът на цените на недвижимите имоти и др.



Регулациите също влияят върху търсенето на финансови услуги и върху растежа на финансовата индустрия (в частност на нейния небанков сегмент). Такова въздействие върху динамиките през последните две години оказват например:
-Нарастването на вноската за допълнителното задължително осигуряване
-Законовото регламентиране на договорните фондове
-Наличието на данъчни облекчения за определени спестовни инструменти, например за вноските за животозастраховане и доброволно пенсионно осигуряване, както и за доходите от инвестиции във взаимни фондове (засега това не се отнася за договорните фондове, но се очаква от следващата година данъчното третиране на инвестициите в такива фондове да бъде унифицирано)
-Промените в режима на данъчно облагане на застрахователната дейност и др.

Перспективите
В средносрочен план очакваме, че посредничеството в небанковия сегмент на финансовата индустрия ще продължава да се разширява с бързи темпове. През 2006 г. предстоят няколко промени в регулативната среда, които ще се отразят сериозно върху растежа на пенсионната идустрия: намаляването на осигурителната тежест, което евентуално би довело до повече възможности за насочване на средства към частните пенсионни фондове, повишаването на вноската по втория стълб, очакваното либерализиране на инвестиционния режим на пенсионните фондове.
Очакваме по-нататъшно засилване на предлагането и търсенето в сегмента на взаимните фондове. В близките няколко години предвиждаме значително нарастване на индивидуалните вложения в колективни инвестиционни схеми, както заради увеличените инвестиционни възможности за дребните инвеститори, така и предвид на постепенното изчерпване на потенциала за ръст на цените на недвижимите имоти на фона на по-активно търсене на дългосрочни и високодоходни форми за инвестиране.