Икономиката през 2006 г.

През изминалата година предложихме на читателите на в. "Дневник" поредица от седмични макроикономически анализи, чрез които се опитахме да представим алтернативен поглед към официалната стопанска статистика и да разкрием причинно-следствените връзки, обуславящи протичащите в икономиката процеси. Тази поредица на Industry Watch ще продължи и през 2006 г. В този брой представяме накратко нашата прогноза за динамиката на стопанските индикатори през предстоящата година, които ще следим и анализираме в рамките на поредицата. Очаквайте седмичните ни икономически анализи на страниците на в. "Дневник" .
Външната среда
Българската икономика е отворена към света вече не само чрез търговията на стоки и услуги, но в голяма степен и в свободата на движение на капиталовите потоци. Външната среда за българската индустрия като цяло продължи да е благоприятна, най-вече при тежките индустрии и добива на природни ресурси. В същото време обаче все по-свободния достъп на китайски стоки на европейския пазар поставя българската лека индустрия в тежка конкурентна среда.
През 2005 г. видяхме и вече видима връзка между финансирането в България и развитията на международните парични пазари. Затягането на монетарната политика в САЩ през цялата година и започналият процес на повишаване на лихвите в еврозоната допринасят за “оскъпяване” на кредита глобално. Федералният резерв повиши основната лихва от 2.25% до 4%, а ЕЦБ – до 2.25% (през декември). При засилена конкуренция на местния пазар на финансови услуги, това води до свиване на доходността от пренасочване на чуждестранни капиталови потоци към финансиране на проекти в България. Съчетано с рестриктивните мерки на БНБ, това постави началото на забавяне на кредитния ръст, което очакваме да се задълбочи и през 2006 г.
Потвърди се тенденцията за създаване на вътрешен бизнес цикъл, зависим както от експанзията на кредита, така и от фискалната политика на правителството. Общото за цикличните сектори е, че трудно може да се каже каква част от растежа им се дължи на подобряване на производителността и каква – на циклични външни фактори с краткосрочен ефект. Както прогнозирахме в края на 2004 г., трябва внимателно да се анализират секторите, разширили се изключително заради фактори, зависими от монетарната политика, т.е. от растежа на кредита. В строителството например след юни отчитаме спад в бизнес климата, според изследванията на НСИ. Допълнително трябва да обърнем внимание и на бързо нарастващите фиксирани разходи на финансовите компании, наложили се заради бързата експанзия на пазара през 2005 г.

Спестявания, инвестиции и растеж на БВП
Инвестициите в основен капитал ще запазят двуцифрения си ръст. Вероятно в реално изражение инвестициите ще продължат да растат с 10-12% през следващата година. Според прогнозите на макроикономистите, до които се допитваме редовно, растежът на БВП през 2006 г. ще се задържи над 5%. Вероятна е промяна на структурата на индустрията след свиването на тежките производства, но очакваме това да бъде бързо компенсирано чрез инвестиции в конкурентни сектори (основно леките индустрии).
Очакваме запазване на нивата на вътрешни спестявания на около 15% от дохода в икономиката. Това означава, че увеличението на дела на инвестициите в БВП ще дойде основно по линия на преместване на капитал от чужбина.
Много е вероятно увеличението на чуждите инвестиции да резултира в още по-голям дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Все пак очакваме известно изравняване на темповете, с които растат вноса и износа.
Последните две години показаха, че чуждестранният капитал все по-често избира банковата система за вход в икономиката, без това да е за сметка на преките инвестиции от чужбина. По-нататъшно затягане на вътрешната парична политика, съчетано с увеличение на лихвите в Европа, може да ограничи притока на капитали.

Фискална рамка
От политическа гледна точка, правителството изглежда залага на сценарий “запазване на статуквото”. Той включва известно увеличение на разходите за заплати и пенсии, но при минимални съкращения на броя на заетите в бюджетната сфера. На макрониво, тежестта на държавата остава малко над 40% от БВП. Намалението на осигуровките с 6 пункта (като така пенсионната вноска става 23% върху осигурителния доход) е безспорно най-съществената промяна. Остават обаче нерешени проблеми с финансирането на болниците и очакваната структурна реформа на средното образование. Въпреки тези средносрочни рискове обаче не очакваме нарушаване на фискалната стабилност за 2006 г. и вероятно отново ще има преизпълнение на приходите с около 6-7%.

Финансово посредничество
Както прогнозирахме, през 2005 г. финансовият сектор беше един от най-динамично развиващите се сектори в икономиката. Финансовото посредничество значително се разшири, като активите на финансовата индустрия достигнаха 78 % от БВП. Особено характерно за изминаващата година беше бурното развитие на небанковия сегмент от индустрията, особено на взаимните фондове.
През 2006 г. финансовото посредничество ще продължи да се разширява, но очакваме известно забавяне на темповете на растеж. Това ще се дължи най-вече на очакваното по-осезаемо забавяне на кредитната експанзия, като годишният ръст на банковия кредит вероятно ще се ограничи до около 25-30%. И през следващата година заемите за домакинствата ще останат основният двигател на кредитния растеж. При евентуални нови рестрикции от страна на централната банка очакваме продължаване на практиката за износ на фирмени кредити в балансите на чуждестранните централи, което формално би довело до по-осезаемо забавяне на ръста при корпоративното кредитиране, но реално не би ограничило достъпа на бизнеса до кредитен ресурс. Предвид на постепенното изчерпване на потенциала за реализиране на значителни печалби при сегашното ценово ниво на пазара на недвижими имоти, очакваме през следващите една-две години постепенно намаляване на търсенето на жилища с инвестиционна цел, което евентуално може да окаже влияние и върху търсенето на жилищни кредити.
По-нататъшното затягане на паричната политика в Еврозоната и продължаването на тенденцията към плавно покачване на лихвените нива в САЩ означава, че цената на привличания от чужбина ресурс ще расте и вероятно ще накара банките да увеличават лихвите по депозитите, за да привличат вътрешен ресурс.От друга страна, конкуренцията за привличане на дългосрочен ресурс все повече ще се изостря. Всичко това ни кара да очакваме тенденция към слабо повишаване на лихвите по някои видове депозити през 2006 г. В същото време е възможно да наблюдаваме по-сериозно забавяне на скоростта, с която се понижават лихвите по кредитите и дори слабо покачване на лихвените нива. Това ще бъде резултат както на повишаващите се лихви на международните пазари, така и на действието на нови монетарни рестрикции, които могат допълнително да оскъпят кредитната дейност.
През 2006 г. очакваме продължаване на бързата експанзия в небанковия сегмент. Прогнозата ни е за значителен ръст на индивидуалните вложения в колективни инвестиционни схеми, както заради увеличените инвестиционни възможности за дребните инвеститори, така и предвид на по-активното търсене на алтернативни спестовни продукти, осигуряващи по-висока възвръещаемост на фона на постепенното изчерпване на потенциала за ръст на цените на недвижимите имоти. Няколко промени в регулативната среда ще окажат сериозно влияние върху растежа на пенсионната идустрия. Това са намаляването на осигурителната тежест по първия стълб, което евентуално би довело до повече възможности за насочване на средства към частните пенсионни фондове, повишаването на вноската по втория стълб, съчетано с увеличаване на базата, върху която се изчислява тази вноска, либерализирането на инвестиционния режим за пенсионните фондове.

Външна търговия
През 2005 г. наблюдавахме стабилни темпове на разширяване на външнотърговския оборот. Сред основните фактори, които оказаха влияние върху търговските потоци, бяха растящите цени на петрола, отслабващото външно търсене, глобалният подем в произвеждащите инвестиционни стоки индустрии, възстановяването на международният туризъм в глобален план, високите цени на неенергийните стоки (главно на металите), либерализирането на търговията на ЕС с Китай и засиления внос на китайски стоки в евросъюза, високото потребителско и инвестиционно търсене вътре в страната.
Както многократно предвиждахме, затягането на паричната политика в САЩ и еврозоната постепенно ограничава изкуствените стимули, които меките пари оказваха върху тежките индустрии. Очакваме, че през 2006 г. монетарните рестрикции в глобален план ще започнат да оказват по-сериозен натиск върху ценовите равнища и външното търсене на суровини. В тази връзка може да се очаква постепенно отслабване на динамиката на експорта на тежките индустрии. Риск за тежките индустрии, особено за енергоемките химическа и металургична, съществува и по линия на евентуално по-нататъшно увеличаване на цените на горивата. В същото време слабия растеж на икономиките от еврозоната ще продължи да ограничава възможностите за експанзия на българския експорт, особено при леките индустрии.
Очакваме запазване на високи темпове на растеж на вноса. Забавянето на кредитната експанзия вероятно ще повлияе до известна степен моделите на индивидуално потребление, но като цяло няма да окаже сериозно въздействие върху търсенето на вносни стоки и върху инвестиционните разходи на бизнеса. Инвестиционната активност ще се запази висока, което вероятно ще рефлектира в запазване на високото инвестиционно търсене и съответно нарастване на вноса на инвестиционни стоки.

Цени и инфлация
В миналогодишната си прогноза подценихме потенциала на развиващите се икономики да растат при затягане на монетарната политика в САЩ. В резултат, цените на базовите суровини и енергията растяха по-бързо от очакваното – металите и петролът поскъпнаха с над 30% по последни данни от октомври. Така основните фактори за по-високия от очакваното ръст на цените в България бяха външни.
Допълнително продължи и тенденцията за изпреварващо поскъпва на труда, и оттам – на цените на услугите. Това се вписва в очакваната дългосрочна конвергенция на цените към тези в еврозоната, и вероятно ще продължи и през 2006 г.
Все още държавната политика – както при пряко фиксиране на цени, така и чрез акцизите – влияе на значим дял на потреблението. Както и се очакваше, през 2006 г. ще има по-високи цени на тези групи стоки и услуги.

Заетост и производителност
Реалната производителност на труда в България ускори растежа си, който достигна 3.6% по предварителни оценки за 2005 г. Припомняме, че през последните две години растежът на производителността беше намалял чувствително, като това се дължеше на бързото разрастване на заетостта в бизнес сектора. Последните данни показват обръщане на тази тенденция - заетостта успокоява своя ръст, докато производителността расте по-бързо отпреди.
В бъдеще, с намаляването на незаетия труд, реалната цена на труда ще започне да расте чувствително по-бързо. Това има значение най-вече за индустрии, които разчитат преди всичко на евтин труд (например туризма), а не толкова на инвестиции във физически капитал. За материалните индустрии няма причина да очакваме, че ще се развиват по-бавно, отколкото досега, следователно ще предлагат ръст на заплатите в реално изражение вероятно от поне 5% годишно.
Прогнозата за пазара на труда в България продължава да е силно обвързана с държавни решения. При липса на реформа в държавните сектори очакваме ръстът на заетостта в частния сектор постепенно да се успокои. Това означава, че повечето нови работни места ще привличат труд от вече съществуващи позиции. Към момента структурата на заетостта показва, че има значителни резерви за освобождаване на ресурс от бюджетните дейности, където са заети над 15% от работещите хора в България. Без значими реформи в сферата на образованието и здравеопазването няма изгледи за намаляване на бюджетната заетост. В същото време в държавния бизнес ще продължат да работят поне четвърт милион души. Това правителство е малко вероятно да предприеме решителни стъпки към приватизация на тези работни позиции (основно в сферата на транспорта и ютилитис услугите).