Както вече коментирахме в предходния си анализ, напоследък макроикономиката на страната се разглежда почти изключително от гледна точка на баланса на плащанията. Това, само по себе си, е логичен подход, имайки предвид отвореността на българската икономика и силната й зависимост от притока на чуждестранен капитал. Фокусирането на вниманието единствено върху “текущата сметка” обаче лишава взимащите решения от дълбочинен поглед върху много от макроикономическите взаимовръзки, които предопределят шансовете за растеж и съответните рискове в бъдеще.
В началото трябва да споменем, че статистиката за платежния баланс вероятно надценява размера на дефицита по текущата сметка. Основанията за такава оценка са няколко. На първо място, много фирми износители работят с посредници (най-често регистрирани в офшорни зони) с цел намаляване на отчитаната в България печалба, като за целта подценяват стойността на изнасяните стоки. От друга страна, размяната на “услуги” е относително значим бизнес за българската икономика. Както в транспорта, така и в туризма е възможно значително подценяване на приходите от износ. Също така, към момента статистиката отчита всички българи, пътуващи в чужбина и декларирали цел на пътуването “туризъм” като “туристи”, и съответно предполага, че те харчат пари зад граница. Става дума за около 1,2 млрд. евро годишно, като в действителност голяма част от тези хора работят и не само не харчат, но дори “внасят” доход в българската икономика.
Ако вземем предвид и притока на капитал към България, тогава можем да твърдим, че дефицитът по текущата сметка изцяло се покрива от положително салдо по финансовата сметка. Още повече, именно нетния инвестиционен поток към страната прави възможно (и необходимо) харченето за внос.
Преките инвестиции стават относително по-малко значими от другите форми за привличане на капитал. За 11-те месеца на 2005 г. те са едва 55% от обшия нетен финансов поток. Това между другото увеличава зависимостта на местната икономика от външни макроикономически шокове, и по-специално – изменения в лихвените нива. За 2005 г. важен механизъм за външно финансиране са фирменото (търговско кредитиране) и банковия сектор. През 11-те месеца реалния сектор задлъжня допълнително с около 2 млрд. евро към външни кредитори. Банките увеличиха задълженията си с 580 млн. евро. Трябва да отбележим обаче, че част от кредита за реалния сектор е на практика дълг към банка-централа на банка, оперираща в страната, с цел заобикаляне на рестрикциите върху кредитирането, наложени от БНБ от началото на годината.
Случващото се в банковия сектор е изцяло прозрачно, ако се “наложат” данните от платежния баланс и данните от паричната статистика. Тенденцията е банките на намаляват външните си активи (напр. депозити, държани в чужди банки, или притежавани ценни книжа на чуждестранни емитенти), и с освободения ресурс да разширяват операциите си в страната. Така намираме силна връзка между намаляването на нетните чуждестранни активи и увеличаването на кредита за частния сектор за последните 2 години. Именно външното финансиране на кредита ни позволява да твърдим, че на практика до момента нямаме същинска монетарна експанзия, или нарастване на парични мултипликатор заради бързо разширяване на кредита при постоянна парична база. Банките в този смисъл играят роля на посредник между местни лица, търсещи финансиране, и чужди лица, или институции, готови да поемат риска да насочат капитала си към операции в България.
Банковият сектор вече има нетни чуждестранни задължения – 122 млн. лв. към края на годината. Това промени ролята му при насочването на спестяванията в икономиката. За целия период до 2004 г. банковия сектор имаше рестриктивен ефект върху инвестиционните възможности в страната – той акумулираше спестявания от местни спестители и насочваше ресурса към други икономики. Така недостигът на вътрешни спестявания бе компенсиран изцяло от преки инвестиции, чийто поток за целия период позволяваше с вътрешни спестявания от 11-16 % от БВП да се постигат инвестиции от порядъка на 20-23% от БВП. Сега вече може да твърдим, че и банковия сектор насочва спестявания (местни и чужди) към инвестиции в местната икономика.
Данните сочат за забавяне на инвестиционната активност едва към деветмесечието на 2005 г. Тогава отчитаме спад в дела на капиталообразуването до 22,3% от БВП, при 23,5% за 2004 г. Паралелно с това, спадат и вътрешните спестявания от 15,1% от БВП до 14,7% от БВП. Последният индикатор обаче се изчислява на база данните за текущата сметка по платежния баланс, а както вече коментирахме, официалната статистика надценява дефицита. Тъй като изкривяванията са вероятно с различен размер през годините, това не ни позволява да дадем точна оценка на динамиката на вътрешните спестявания. Така не може да оценим доколко експанзията на кредитирането води до намаляване на спестяванията и увеличаване на потреблението, което би било сигнал за намалени шансове за икономически растеж в бъдеще. Но със сигурност отчитаме ръст на депозитите на домакинствата с 30% за година.
Накрая трябва да потвърдим известния в теорията “crowding-out” ефект на държавния дълг, с други думи – когато държавата увеличава дълговете си, това затруднява достъпа до кредит на частния сектор, и обратно. За последните четири години намалението на държавния дълг след поредица от операции по обратно изкупуване позволи растежа на външния кредит за частния сектор, като от 1/5 от обшата външна задлъжнялост през 2001 г. частния сектор вече има 3/5 от нея към края на миналата година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар