С колко могат да се намалят данъците през 2007 г.

За първите осем месеца натрупаният излишък е 1 990 млн. лв. Приходите в консолидирания бюджет растат с 10,4% в сравнение със същия период на 2005 г., а разходите – с 5,3%. Ако тенденцията се запази до края на годината, данъчната тежест отново ще достигне 43% от БВП, а излишъкът вероятно ще надмине 4%. Още повече, заради високият дефицит по текущата сметка, “буферът” в бюджета (т.е. доизхарчването на 7% от планираните разходи) почти сигурно няма да бъде усвоен.

Всичко това поставя въпросът какви можеха да са данъците за тази година, ако целта бе да се поддържа бюджетен баланс. За данъкоплатците обаче важният дебат е какво може да се направи за 2007 г.

Ако икономическият ръст се запази, а събираемостта не се влоши (при все, че през последните години тя се подобрява), данъчното облагане ще продължи да генерира излишък и през следващата година. Следователно балансираният бюджет позволява намаление на данъчните ставки. Имайки предвид структурата на публичните приходи, подобно равномерно намаление на ставките би означавало ДДС от около 15%, корпоративен данък от 11%, скала за облагане на доходите от 16-20%, сумарна осигурителна тежест с около 8 процентни пункта по-ниска. Ако обаче оставим ДДС непроменен, можем да намалим корпоративния данък до 10%, да възприемем предложението на ОДС за ставка за физическите лица от 17% с необлагаем минимум, и да свалим пенсионната вноска с цели 11 пункта до 12% - на практика, наполовина.

Възможни са много подобни комбинации, при това – само въз основа на статично разпределяне на излишъка. Но намалението на данъците води до по-висок растеж и по-висока събираемост в средно- и дългосрочен план. Така с ниски ставки могат да се събират повече средства.

Допълнително трябва да отчетем, че бавният темп на нарастване на разходите (5,3% до август) е постигнат с минимални реформи за повишаване на ефективността в публичната сфера. Така че предходните данъчни предложения дори не отчитат значителните спестявания на разходи, които могат да се постигнат при промени в начина, по който се създават публичните услуги. Минимален “пакет” от реформи – ограничаване на субсидиите, съкращаване на числеността на администрацията, концесиониране на част от инфраструктурата – би позволила дори по-големи данъчни намаления още през първата година. Тук дори не споменаваме по-дългосрочни действия в здравеопазването и образованието.

До момента изглежда, че партиите, представени в правителството, обсъждат намаление на корпоративния данък и осигуровките. По данъка върху доходите на физическите лица изглежда се е получил компромис между желанието на БСП да наложи наказателна 28%-на ставка и съпротивата на НДСВ и ДПС, които се позовават на коалиционното споразумение. Няма смислено обяснение за последните идеи за намаление на корпоративния данък от средата на годината. Освен очевидните трудности при прилагането, такова решение не постига ефект. Ако ставката от 10% е плашеща за ляво-мислещите в правителството, тогава нека ставката стане 12 или 12,5%, но от началото на годината. По отношение на осигуровките проблемът стои с фундаментално грешното разбиране, че сегашната разходо-покривна система е отделена от централния бюджет и някак се “самоподдържа”. Тъй като дори в момента пенсионният фонд на НОИ е в дефицит, тази логика подсказва не намаление, а увеличение на вноските. С такова разбиране не може да се постигне нищо смислено. Крайно време е да се приеме, че финансирането на доходите на сегашните пенсионери е част от общата социална политика, и че няма начин при очертаващите се демографски тенденции и глобализиране на пазара на труда разходо-покривния “стълб” да се финансира самостоятелно.

Важно е да се отчитат и реформите в други държави. Доколкото намалението на ставките в България през последните години е силно позитивно, подобни реформи са правени в много европейски страни. Така 7 от новоприсъединилите се към ЕС имат по-ниска обща данъчна тежест от България. Намаленията на ставките от 2007 г. е не само възможно, но и нужно за запазване на международната конкурентноспособност на страната.