Икономиката на България, измерена в пари, достигна 22.8 милиарда евро през годината до юни 2006 г. Второто тримесечие на тази година отбеляза безпрецедентен номинален растеж на брутния вътрешен продукт от 17% (на база на същото тримесечие година по-рано). В същото време реалният икономически растеж се запази на близки нива от миналата година – 5.5% на годишна база.
Номиналният растеж на икономиката е рекордно бърз заради рекордната инфлация на еврото – резервната валута на българския лев. Тази инфлация не е отразена точно в индекса на потребителските цени, но добре проличава в индексите на промишлените цени. Според “дефлатора на индустриалното производство” в националните сметки цените в индустрията през второто тримесечие са с 15.7% по-високи спрямо година по-рано. Не толкова голяма, но все пак значим, е ръстът на цените на инвестиционните стоки – над 8%.
Средно на един българин се падат близо 3,000 хил. евро продукция годишно. Инфлацията на еврото означава, че тези пари днес купуват по-малко стоки отпреди. Но тя не е равномерно разпределена върху всички стокови групи. Обезценката на еврото се изрази основно в поскъпване на промишлените суровини, златото и енергоносителите. Падането на цените на редица услуги (телекомуникациите например) и задържането на цените в леките индустрии (масовите дрехи не поскъпват) не позволи тази инфлация да бъде отчетена в средните цени за крайни потребители. С други думи, ако измерваме т. нар. “реални” доходи с количества от средната потребителска кошница, те се увеличават по-бързо отпреди.
Ако обаче измерваме реалните доходи (и реалната производителност) в количества индустриални стоки, ще видим забавяне на растежа им. В неаграрния бизнес сектор – който изключва публичния сектор и земеделието – ръстът на добавената стойност се забавя до 6.4% през годината до юни. За сравнение този ръст беше 8.1% през миналата година.
Производителността на един човек расте едва с 1.3% в реално изражение. Средният ръст на производителността е 3.4% през последните две години и половина. Забавянето е свързано с бързото разширяване на заетостта. Част от обяснението е в увеличаване на регистрираната заетост след намаляването на осигурителните ставки. Повечето от “изсветляването” на икономиката очаквано е свързано с нископроизводителни работни места.
Ръстът на индустриалното производство също се забавя. Измерен на годишна база, той е 6.7%, а беше 7.4% година по-рано. В същото време обаче инвестициите в основен капитал продължават да растат динамично – с 21.7% за годината до юни. Образуването на капитал достига 6.9 млрд. евро годишно и за него се използват 37% от ресурсите в неаграрния бизнес (този дял беше 24% преди три години).
Цифрите за икономическият растеж традиционно се използват в политическата реторика като постижение на правителството. Това не е съвсем точно за икономика, в която 90% от заетите в неаграрния бизнес имат частен работодател. Все пак трябва да се отбележи, че правителството има какво да направи, за да ускори тази динамика. Няколко области изискват сериозно осмисляне, когато партиите пишат програмите си за следващите избори. Емпирично погледнато, по-бърз растеж е възможен за икономика като българската. Запазването на нивата около 5-6% не би следвало да се тълкува като политически успех, ако не е направено поне следното:
-продължаване на приватизацията на държавните активи; прехвърлянето в частни ръце на активите би освободило конкурентния натиск и достъпа на частни капитали до индустрии, които в момента са обречени да бъдат държавен домейн с бавен или нулев ръст на производителността;
-преосмисляне на модела на “публични” услуги – като транспорта и комуналните услуги – и превръщането им в конкурентни сектори с достъп на частен капитал; финансирането на услугите трябва да избягва в най-пълна степен скритото субсидиране на потребители;
-продължаване с реформата на социалните сфери - здравеопазването и пенсионното дело ще трябва да стават все повече услуги и все по-малко “социално дело”; образованието трябва да ги последва в реформата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар