Позитивни сигнали от данните за платежния баланс

Към края на 2006 г. стана ясно, че прогнозите на правителството за стойности на дефицит по текущата сметка няма да се сбъднат – както очакваха повечето независими икономисти. Наличието на висок дефицит конвенционално се смята за риск пред конкурентноспособността на икономиката. Тук отново има известно объркване, тъй като някои посочват дефицита като последица, а други – като фактор – за ниска конкурентноспособност.
Ако разгледаме позицията на местната икономика в глобалната размяна обаче, новините от последните данни за платежния баланс и търговията са по-скоро добри. Те потвърждават тенденцията за инвестиционно-движен икономически растеж, съпроводен с активизиране на основните индустрии.
На първо място, България изнася и своеобразна “опция върху бъдещето” – давайки възможност на чуждестранни инвеститори да поемат риска и да стартират дейност у нас. Когато чужди спестявания се насочат към българската икономика, това позволява текущото потребление вътре в страната да нарасне, без да има намаление на вътрешните спестявания. Така за определен период е възможно да се внася повече, отколкото се изнася. Действително, преките инвестиции за 11-те месеца достигат 3308 млн. евро, или с 96% повече от 2005 г. Това може би е най-добрата новина за състоянието на българската икономика за последните месеци. Ръстът дори се ускорява за последните месеци – сравнено с предишния ни анализ за месеците до август, когато нарастването бе 82%. Ако прибавим и външните кредити за около 2,1 млрд. евро, излиза, че местната икономика “продава” тази входна виза на чуждестранните инвеститори за около 5,4 млрд. евро за 11-те месеца на годината. Това се случва в момент на охлаждане на кредитната експанзия, финансирана чрез външни източници – на практика търговските банки нетно изнасят капитал за периода.
Заради общия подем в тежките индустрии и инвестиционния растеж в Азия, износът на суровини и материали продължава да расте с бързи темпове – 36% (при 32% за 8-те месеца). В номинално отношение той достигна 5 млрд. евро. Трябва да отчетем обаче, че добавената стойност не се увеличава със същите темпове, тъй като енергийните разходи също нарастват значително. Средносрочно предизвикателство е нарастващата цена на работната сила и очакваната допълнителна емиграция към страни от ЕС, които могат да застрашат конкурентността на предприятията от сектора. Цикличната зависимост е очевидна, и би се проявила при всеки спад в цените на базовите суровини.
За сметка на това износът на потребителски стоки расте със скромни темпове – 8,2% за периода до ноември (при 8% до август) . Местните производители трябва да се справят както със засиления конкурентен натиск на европейския пазар, така и с нарастващата цена на труда, така значима в преработващата промишленост. Износът достига 2,7 млрд. евро за 11-те месеца на 2006 г.. Текстилната индустрия продължава с по-ниските темпове на растеж от около 5% спрямо 2005 г., докато известна активизация има при мебелните производители (14,7%) и фармацевтичната индустрия (7,3%).
Продължава забавянето на растежа на износа на инвестиционни стоки. Въпреки това обаче, темпът от 20,5% може да се сметне за висок.
При високи цени на енергийните носители, преработката и реекспорта най-вече на петролни продукти се оказват печеливши за българските производители. Износът расте с 54%, като отчитаме постепенно забавяне след резкия скок до близо 90%, отчетен към август. Това предимство вероятно ще се запази в средносрочен план, но ниска цена на петрола или глобално изместване на инвестициите може да доведе до рязък срив.
В сравнителен план, приходите от чуждестранни туристи нарастват относително бавно – с 4,5% за периода. Още повече, пътуванията на българи зад граница се увеличават с 13%. Изглежда местната туристическа индустрия губи конкурентност основно сред местните клиенти. Имайки предвид обаче подценяването на реалните парични потоци в отчитането на пътуванията, официалните данни за 2 млрд. евро приходи предполагат макроикономическа значимост.
Износът на работна сила, или доходите на българи, работещи зад граница, но харчени в България, изглежда достига до равновесно ниво в краткосрочен план. Към момента, по оценки на БНБ, работещите в чужбина генерират паричен поток към България от около 1,8 млрд. евро (до ноември), или лек спад от 3,5% спрямо 2005 г. Това обаче по-скоро отчита нарастване на трайното заселване в други страни и намаляване на трансфера на доход към България, отколкото намаляване на броя на търсещите работа в чужбина.