Данъчната тежест през 2006 г. е 41,5% от БВП

Данните за изпълнението на бюджета за 2006 г. вече са известни, и бяха многократно коментирани. Основен фокус на анализите е значителния бюджетен излишък – въпреки, че това не е изненада нито с оглед историята от последните няколко години, нито с оглед внимателния прочит на заложеното в закона за бюджета.
Ако данните за БВП през 2006 г. бяха известни към момента, най-важното съотношение за макроикономистите би било 41.5% - това е данъчната тежест, която икономиката понесе през годината, според нашата прогноза за ръста на БВП. Още през юли в подобен анализ заложихме тази стойност. Бюджетният излишък от 1756 млн. лв. достига 3,6% от БВП – най-високата стойност досега в българската фискална история.
По отношение на разходите, правителството изигра двойна игра. От една страна, то “икономиса” по 7% от по-голяма част от разходите, за да не “влоши” текущата сметка – това изискване бе поставено под натиск от МВФ при изготвяне на бюджета. В същото време, традиционно през декември се направиха “извънредни” разходи за над 900 млн. лв. При теглене на чертата, нетният ефект е запазване а общото ниво на публичните разходи в рамките на заложеното в бюджета – 18 267 млн. лв.
Въпреки това, разходите са с 9,7% повече от тези през 2005 г. Макар те да изостават от номиналния растеж на икономиката, трябва да имаме предвид следното:
- осигурителните вноски, плащани за заетите в бюджетната сфера, бяха намалени с 6 пункта
- заради растежа плащания на социални помощи и обезщетения намаляват
Това означава, че правителството не адаптира разходите към фазите на бизнес цикъла. Логично би било при спад в икономиката публичните разходи да са по-високи (заради социални преразпределения на доход), а при ръст – те да намаляват. Отделно от това, намаляването на ставките би трябвало да се отрази на по-ниски разходи за персонала.
Публичните приходи вече са силно зависими от ДДС и донякъде – акцизите. Тези два източника носят 8,3 млрд. лв. в бюджета. Постъпленията от ДДС растат с по-бързи темпове от номиналния ръст на икономиката – което показва или лоша статистика за БВП, или “изсветляване” на част от бизнеса.
След намаляването на корпоративния данък на 10%, политическият приоритет трябва да бъде облагането на труда – социалните осигуровки и данъка върху доходите. Реално проведеният “експеримент” с намаляване на ставките показа зависимост, предвиждана в икономическата теория – ниските данъци върху печалбата доведоха до повече инвестиции, а в крайна сметка – и до ръст на приходите от данъка за бюджета. Първата стъпка с намаляване на пенсионната вноска показа сходен резултат – заетостта се увеличава, а спадът в приходите е по-нисък от очаквания.

Другият голям въпрос, насочен в бъдещето, е доколко членството в ЕС ще промени структурата на бюджета. Ако следваме логиката, изразена в официалните документи на правителството, би следвало да очакваме няколко съществени промени. При запазване на нивото на общите публични разходи, би следвало разходите за сметка на местни източници да бъдат съкратени. Така се реализира ангажиментът за ненарастване на преразпределителната роля на държавата.Разходите за дейности, които не са приоритет за евро-финансиране, трябва да бъдат свити. Това се основаван на разбирането, че след като програмите, подкрепяни с трансфери от ЕС, са най-важни за реализиране на политиката на правителството, то останалите съответно не са (относително) значими. С други думи, открояването на приоритети включва както нарастване на финансирането за тях, така и свиване на разходите за всичко останало. Преразглеждането на ролята на публичните дейности предполага и нарастване на капиталовите за сметка на текущите разходи. Както сред приоритетите на ЕС, заложени в новата фискална рамка, така и в намеренията на правителствената програма е заложено увеличаване на инвестициите в инфраструктура и човешки капитал за постигане на по-висок икономически ръст в дългосрочен план. Като пряко следствие бихме могли да очакваме съкращаване на броя на заетите.
Би трябвало да очакваме ръст в разходите за образование, за подпомагане на квалификацията и готовността за заетост, за инфраструктура и околна среда. Преструктурирането, заявено от правителството, би следвало да се изразява в намаление на разходите за админстрацията, за отбрана и сигурност, за здравеопазване, за социално подпомагане и субсидиите за другите сектори. Дали това ще стане ще разберем съвсем скоро – при публикуване на първите данни за 2007 г.