Политическият риск и платежният баланс

Данните за търговския дефицит станаха макроикономически проблем за България, от момента в който властите започнаха да се занимават с тях, т.е. да използват тези цифри за аргументация на някои политики. БНБ обяви данните за цялата 2006 г. тази седмица. Според тях разликата между вноса и износа нарасна до близо 5.3 млрд. евро, а дефицитът по текущите международни плащания достигна близо 3.9 млрд. евро.

Сега данните за платежния баланс и външната търговия вече са разглеждат като източник на политически риск. Става въпрос за следната традиция, която започна да се установява в България – монетарни и фискални решения да търсят основа в данните за платежния баланс на икономиката. Увеличението на дефицитите е значително по-бързо от това на дохода в икономиката – текущия дефицит се увеличава с близо 60% номинално, за да надмине 16% от БВП.

Търговията продължава да расте по бързо от БВП, индикативно за отварянето и интегрирането на икономиката в Европа. Все пак търговският дефицит остава близък до нивата от миналата година – около 22% от БВП. Разликата между износа и вноса остава значима и тя – продължаваме да твърдим – идва основно по линия на вноса на капитал от чужбина.

Има два начина, по който това може да бъде доказано. Първо, чисто емпирично – погледнете данните за общия платежен баланс и ще видите, че той е положителен с около 1.8 млрд. евро, около три пъти повече в сравнение с година по-рано. С невъоръжено око се вижда, че притока на инвестиции е дори по-голям от разликата по текущите плащания. Активите на БНБ се увеличават, парите и ликвидността в икономиката също, цените на активите в България растат по-бързо от средното за Европа.

Ето и друго доказателство - замислете се как е възможно икономиката вече девета година да има текущи дефицити (на обща номинална стойност по текущи цени от над 11 млрд. евро). Не изглежда на има някакъв дългосрочен дисбаланс в макроикономически смисъл, иначе това едва ли би било възможно. Нямаше да е възможно, ако дефицитът се трупаше заедно с правителствен дълг (който да финансира повече потребление). Но това не е случаят на България към момента и международните пазари продължават да финансират недостига на капитал тук.

Таблицата в рубриката “Икономически индикатори” показва нашия подход към този „макроикономически проблем”. Дефицитът по международните плащания се увеличи с 1.45 млрд. евро през миналата година в сравнение с 2005 г. Увеличението на дълготрайни потребителски стоки беше едва 219 млн. евро или под 1% от БВП. В същото време вносът на инвестиционни стоки се увеличи с близо 800 млн. евро.

Вносът на суровини и енергийни ресурси растеше най-бързо – с общо нарастване от 2.1 млрд. евро през последната година. Това е до известна степен обяснено от поскъпването на основните суровини. Но по-значимо обяснение откриваме в по-динамичната българска индустрия. Противно на някои хипотези, че България ще се развива като основно „икономика на услугите”, интеграцията на страната до момента върви основно по линията на материалните (индустриалните) производства. Износът на материални стоки се увеличи от 33% до 50% от БВП в периода 1999-2006 г. В същия период вносът на суровини и материали скочи от 16% на 28% от БВП.

Ако се върнем на политиките, които се свързват с външнотърговските данни, да припомним кои конкретно са те. Първо, монетарните рестрикции върху кредитирането и второ, поддържането на бюджетен излишък. Първото вече не е на дневен ред, вероятно защото колегите в централната банка са осъзнали невъзможността на ефектите, които се целеха с рестрикции върху кредитирането (а именно ограничаване на текущия дефицит). Второто остава актуално, след като правителството се стреми към повече приходи, отколкото разходи му е позволени да направи според закона за бюджета за 2007 г.

Прогнозата ни за тази година е за запазване на двуцифрения размер на дефицита по текущата сметка. Не изключваме и още по-значимо нарастване като дял от БВП, т.е. над 16%. Но потвърждаваме, че това няма да донесе макроикономическа нестабилност, освен ако властите не решат „да се борят с проблема”. Политическият риск остава в нашия фокус, като негов източник е не платежния баланс, правителственото отношение към него.