Инфлацията – какво мери НСИ, какво разбират политиците и защо не трябва да се тревожим

Последните данни за потребителските цени дадоха повод за известно безпокойство – това познаваме по броя на публикации и коментари по тази тема в медиите. Според държавния Национален статистически институт животът за “средния” жител на България е поскъпнал с около 3% само през февруари. Това е драматично висока цифра при положение, че средните доходи, измерени в левове, растат с под 1% месечно през последните осем години.

Макроикономическите данни сами по себе си рядко са повод за паника. Причината е очевидна – тъй като те са продукт на много микроикономически данни, ако е имало проблем, то той вече е усетен от бизнеса и гражданите. Така че компилацията на данните от статистиката трудно може да докарат нови тревоги на хората, различни от тези, с които те вече са наясно.

Както обаче е ясно още от самия замисъл на държавната статистика (както и от принципа на финансирането на тези дейности), макроикономическите данни приоритетно обслужват политически решения, а не толкова инвестиционен и предприемачески интерес. Затова макро-данните трябва да се разглеждат като потенциален източник на политическа аргументация, което, разбира се съвсем разбираемо, е източник на безпокойство.

Потенциалните политически проблеми от “неочаквано високата инфлация” включват поне:

-синдикатите ще се сетят, че заплатите в бюджетните сфери ще трябва да се индексират с по-значим процент, което ще доведе по нов натиск за увеличаване на публичните разходи,

-социалното министерство ще се опита да повиши доходите с поредната серия от безсмислени, по-скоро вредни мерки за бизнес средата, като вдигане на минималните заплати и пенсии например,

-средният българин обеднява според статистиката, ако измерим дохода му в количество стоки и услуги, която информация може да доведе до неоправдан спад в доверието в сегашната икономическа политика.

Концепцията за инфлация възниква, за да покаже характеристика на парите в една икономика. Тя отразява промяната на стойността на парите, измерена в количество от някакви стоки. Средният индекс на цените за потребителите популярно се използва за това измерване. Но това не означава, че това е най-коректната техника. Ето пример с инфлацията в България: Еврото е де факто местна валута за икономиката, която изпълнява функцията си чрез лева. Инфлацията на еврото в България (8.8% за годината до февруари) е значително по-голяма от инфлацията в Еврозоната (2.3% за същия период). В същото време става дума за една и съща валута и нейната инфлация.

Този пример показва, че всъщност има разлика между “инфлацията на еврото и лева” от една страна, и “промяната на цените за потребители” – от друга. Първото е чисто монетарен проблем и би следвало да е еднакъв навсякъде, където се използва една и съща валута. Второто е статистическа техника за оценка на “разходите за потребление” и може да показва различия между отделни населени места.

Промените в индекса на потребителските цени (ИПЦ) в България явно в по-голямата си част се отнасят до промени, които не са монетарни (т.е. не са свързани с обезценката на еврото). Основните не-монетарни фактори зад ръста на ИПЦ са местната данъчна политика, номиналното увеличение на цената на труда и промяната на “средната потребителска кошница”. Представете си, че резервна валута на лева е не еврото, а златото. За последната година нямаше да има инфлация, дори би следвало да има дефлация. Но през февруари НСИ отново щеше да отчете рекордна инфлация, защото цигарите щяха да поскъпнат средно с около 40%, дори измерени в злато.

Нека приемем, че статистиката иска да направи това, което прави – т.е. да измери “поскъпването на живота”, а не толкова “инфлацията на лева”. Това измерване също се сблъсква с някои сериозни предизвикателства, които нямаме основание да смятаме, че са преодолени до момента. Първо, това е промяната на потребителското поведение между отделните периоди. Второ, това са качествените промени в отделни стокови групи.

С относителното поскъпване на труда в България, хората започват да купуват относително повече дълготрайни материални стоки. Делът на храните и бързооборотните стоки в потребителската кошница намалява. Цените на говоренето по телефона падат, докато такситата и фризьорските услуги поскъпват. Потреблението се променя заедно с относителните цени. За да се справи с тези проблеми на измерването, НСИ ще трябва да е по-бърз и по-гъвкав в адаптирането на своята методология.