Както предвидихме още в средата на 2005 г., преизпълнението на приходите в бюджета достигна 1.9 млрд. лв., като общите приходи са около 18 млрд. лв., или 42.8% от БВП. Това надхвърля значително политически избраната цел за публични разходи от до 40% от БВП. В същото време, натрупаният излишък позволи реализирането на традиционните големи разходи през декември – 2.6 млрд. лв., като дефицитът за този месец е 800 млн. лв. Така правителството сви излишъка до под 1 млрд. лв. (но все пак той е 2.3 % от БВП, при 1.7% от БВП през 2004 г.). Противно на опасенията на редица анализатори за “разточителството” на настоящето правителство обаче, ръстът на декемврийските разходи (допълнителни заплати, бонуси, експресни обществени поръчки за “усвояване” на бюджетите и др. под.) спрямо същия месец на 2004 г. е “само” 8.5% - което е по-ниско от ръста на общия размер на публичните приходи за годината с 13.4%.
За януари отчитаме растеж (на база януари 2005 г.) както на приходите, така и на разходите с 6,5%. Отново правителството започва годината с излишък от 90 млн. лв. Въпреки това обаче, ръстът е по-нисък от планирания номинален ръст в икономиката.
Развитието на публичните финанси напоследък се следи единствено от гледна точка на съветите на Международния валутен фонд, насочени към намаляване на дефицита по текущата сметка. Освен мерките за ограничаване на банковото кредитиране, МВФ препоръчва и поддържане на относително висок бюджетен излишък.
На първо място трябва да отчетем, че действително публичните разходи и динамиката на вноса показват зависимост. До голяма степен дискреционните публични разходи (например, поръчки за строителни работи, допълнителни заплати и/или пенсии) в края на всяка година се насочват почти директно за текущо потребление. От своя страна, резките промени в потребителското търсене в голяма степен се задоволяват с внос, а за някои стокови групи (без българско производство) вносът е единствена алтернатива.
Тук обаче е моментът да припомним скорошната ревизия на данните за платежния баланс, които най-общо доведоха до отчитане на дефицит по текущата сметка за 2005 г. с около 3,6% от БВП по-нисък от първоначално обявения. Допълнително трябва да имаме предвид, че БНБ предвижда нови подобрения в методологията на отчитане на данните, които също ще доведат до измерване на по-нисък дефицит. Така излиза, че самата причина за безпокойството на макроикономическите съветници на правителството вероятно не съществува, или поне е в по-ниски граници.
За икономистите е ясно също така, че макроикономическият ефект от промяна в бюджетния баланс зависи в голяма степен от това кои пера на бюджета се променят. С други думи, нарастването на разходите би довело до различни последици от намаляването на данъците – въпреки че и двете промени биха “изяли” излишъка. Редица изследвания сочат, че докато увеличените публични разходи водят в голяма степен до нарастване на текущото потребление, намалението на данъците (и особено – преките) води по-скоро до увеличаване на спестяванията. Оттам и цялата “картина” на българската икономика – мерена през дял на инвестициите в БВП или динамика на текущата сметка – би била различна.
Ако трябва да аргументираме кои точно данъци да се намалят, скорошни дебати и нова статистика ни дават относително ясна насока. От една страна, меморандумът на Световната банка посочи осигурителната тежест в страната като основна пречка пред увеличаване на заетостта и оттам – пред икономическия растеж в дългосрочен план. От друга, за 2006 г. може да оценим ефекта от “експеримента” с намаляването на пенсионната вноска с 6 пункта.
Така например за януари отчитаме лек ръст на събраните приходи в осигурителните фондове. Макар да е рано да се правят точни разчети, вероятно ще се окаже, че намалената вноска има точно такъв ефект, какъвто прогнозират защитните на ниските ставка – а именно, по-ниската тежест позволява по-висока заетост и намаляване на укриването на доходи. “Разчупването” на този порочен кръг може да стане (и става) като първо държавата намали вноските, на което частния сектор реагира с повече наети лица и по-малко “неформални” плащания.
Митът, че в България не може да има ниски вноски заради застаряващото население, е наистина само мит. Едно сравнение на населението със САЩ например показва, че макар населението над 65 години тук да е с малко по-висок дял в общото население от това в САЩ, същото важи и за хората на възраст 15-64 г. (т.е. в САЩ само децата са повече). Разликата в отношението “възрастни/работоспособни” е 18% във “вреда” на България, но за сметка на това вноската за пенсия е с цели 85% по-висока у нас. Това, че в България много по-нисък дял от хората в трудоспособна възраст действително работят (и плащат осигуровки) в сравнение със САЩ се дължи до голяма степен и на тази огромна разлика в осигурителната тежест.
При всички случаи, фискалната картина за 2006 г. ще покаже, че възможност за намаляване на данъците има. Политическата воля на управляващите ще предреши дали това ще се случи при изготвяне на бюджета за 2007 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар