Има ли „дисбаланс” във външната търговия на България?

През последните четири години България увеличи значително интеграцията си в световната икономика. Сега вносът на суровини и материали и материалният износ представляват около 80% от брутния вътрешен продукт, а беше под 50% през 2002 г. Този факт е от съществено значение за фундаменталното разбиране на макроикономическите процеси, които описва балансът на международните плащания. Тази статистика продължава да безпокои някои колеги – последно Европейската комисия и Международният валутен фонд повишиха прогнозите си за дефицита по текущата сметка на България за тази година до 16.6% от БВП, като това недвусмислено се отчита като „дисбаланс” в икономиката.

Дефицитът по текущите международни плащания беше 4.42 млрд. евро през дванайсетте месеца до февруари 2007 г. (за който период има последни налични данни от БНБ). Наистина неговият размер изглежда значим като процент от БВП – близо 17%, ако вземем за база данните за БВП за миналата година. Но също толкова значим е нетният приток на чужди капитали в икономиката – 5.14 млрд. евро или 20.5% от БВП според данните за финансовата сметка на платежния баланс. На макро-ниво няма основание за безпокойство от „дисбаланс” в икономиката – притокът на инвестиции финансира вносът на повече оборудване и суровини за изграждане на оборудване.

Досега сме застъпвали основно тази теза и аргументацията не се е променила през последните години. Сега предлагаме две важни промени на колегите, които се занимават с анализ на платежния баланс:

1/ Предлагаме данните за баланса да бъдат четени „отдолу нагоре” (както е представено в таблицата в рубриката „Икономически индикатори”). Трябва да се започва с общия баланс на плащанията. Това би следвало да покаже дали има някакво нетно намаление (при отрицателен знак) или увеличени на ресурсите, с които могат да бъдат привличани още реални външни спестявания (стоки, суровини и оборудване). След това би следвало да се прегледа състоянието на финансовата сметка, за да стане ясно дали има нетно вливане (или изтичане) на капитали и какво е то като обем. Чак накрая стигаме до текущите плащания, където евентуално може да намерим проблем, ако те не са отражение на развитието на финансовата сметка.

2/ Второто ни предложение е да се анализират промените в платежния баланс, а не толкова да се акцентира върху моментното състояние. Това означава погледът да се измести от „стряскащите” 17% текущ дефицит като дял от БВП и да се насочи към новият дефицит. Досега не е имало макроикономически проблем въпреки размера на текущия дефицит, т.е. ако има основание за притеснение, трябва да го търсим в промяната му. По друг начин казано, ако някой прогнозира нарастване на дефицита до, примерно, 5 млрд. евро през 2007 г., той трябва да обясни защо допълнителните 580 млн. евро дефицит (спрямо 2006 г.) са проблем, ако ги смята за такъв.

Дефицитът по текущите международни плащания се увеличи с 1.35 млрд. евро през годината до февруари. Увеличението по линия на търговията беше най-значимо – търговският дефицит се увеличи с 1.1 млрд. евро. Останалата част от увеличението на дефицита се дължи на свиване на нетния доход от услуги, както и на свиване на други доходи (като трансферите от чужбина).

В рамките на увеличението на търговския дефицит забелязваме, че вносът нараства с около 3.6 млрд. евро. Нарастването на износа е представено по групи стоки в графика в „Икономически индикатори”. Основно място в увеличението на вноса има вноса на метали и руди (основно по линия на цените на тези суровини), но това беше отразено и в увеличението на износа от страната. Вносът на тези суровини се увеличи с 884 млн. евро, а износът се увеличи с 957 млн. евро.

На второ място в увеличението на вноса (23% от общото увеличение) се намират инвестиционните стоки. Ръстът на вноса на инвестиционни стоки през годината до януари беше 812 млн. евро, а общият обем този внос достигна 4.9 млрд. евро.

На трето място в увеличението на материалния внос е вносът на енергийни ресурси, който се увеличи със 728 млн. евро през дванайсетте месеца до януари. Увеличението на износа на енергийни ресурси беше по-малко и по тази линия дойде увеличение на търговския дефицит от около 210 млн. евро. По-динамичната българска индустрия, както и създаването на капитал в страната, има нужда от повече енергийни ресурс и това ще се запази като тенденция.