Най-силният аргумент за плосък данък

Едва 1/5 от българите подкрепят новите нагласи в икономическата политика за пропорционален доход за всички доходи от 10% - това разбираме от проучване на „Маркет линк”, представено в последния „Капитал”. Това донякъде е изненада при положение, че предлаганият данък ще засегне позитивно мнозинството от българите. Вероятно става дума за неразбиране на идеята от масовия електорат. Наистина, правителството е длъжно да информира по-точно какво има предвид по начин, по-който ще го разберат не само професионалните икономисти. Досега чухме няколко формални аргумента, които не трогнаха силно широката публика:
- Намаляване на данъците,
- Данъчна конкуренция с други икономики в ЕС,
- По-справедливо облагане на доходите.

Намаляване на данъците е нещо просто – ако тази година правителството събира 18 млрд. лв. като данъчни приходи, догодина милиардите да са 16, 14 или друга по-малка сума. Разбира се, като намаление може да тълкуваме и ситуация, в която приходите остават непроменени, докато икономиката се разраства. В този случай (както и в предходните намаления на данък „печалба”) не става дума за това. Приходите от данък върху личния доход ще продължат да растат и при плосък данък от 10%.

Аргументът за данъчната конкуренция е релевантен, но трябва да се обяснява защо данъкът върху доходите е на дневен ред, а не по-смела реформа на осигурителните плащания (по-тежкия данък от двата). Накрая, дали пропорционално облагане е „по-справедливо” вкарва дебата в матрица, от която няма изход при сегашния демократичен консенсус. По-добре дискусията да остане в сферата на икономическите ефекти.

Подкрепяме системно въвеждането на плосък данък най-вече поради аргументи, които касаят функционирането на пазара на труда. Първо, предлаганата промяна означава

съкращаване на пределната данъчна тежест

за най-масовите работни позиции, както и за най-производителните и най-работливите служители. Това означава промяна на стимулите не само за масовия български служител, но и за онази част от икономиката, от която очакваме да дърпа развитието напред. За всеки допълнителни 100 лв. на средния служител в България данъчната тежест за него и работодателя ще се съкрати рязко. За човека, който получава над 1400 лв. месец тежестта за нови 100 лв. доход ще падне над два пъти.

Другият аргумент, и може би най-силният, за плосък данък идва от откритието, че една и съща данъчна ставка съкращава различно работата на хората с различни доходи. Предлагането на труд има някаква еластичност, която е по-голяма от нула. В рубриката „икономически индикатори” показваме с отделни примери как се мени склонността за работа с увеличаването на реалния доход. При по-високите доходи еластичността на предлагането намалява, като за допълнителните 10% заплата служителите са готови да работят по-малко от тези с по-ниски доходи. Това означава, че

един и същи процент на данъка съкращава повече предлагане на труд при хората с по-високи доходи,

при други равни условия. Това дава макроикономически отговор на въпроса как да се съкращават ставките – при запазване на прогресията или чрез плосък данък. Последното носи повече положителни ефекти за икономиката.

Търсенето на труд може да се различава значително за професиите, които носят високи доходи, и за тези, които носят по-ниски. Например при безкрайно нееластично търсене, данъчното бреме ще се понесе изцяло от печалбата на работодателя и следователно няма да има ефект върху нивата на заетост. Но този пример изглежда относително изолиран от реалността. За най-масовите работни позиции, на които в София се получават около 800-1000 лв., във Варна, Пловдив, Бургас и Стара Загора – около 500-700 лв., търсенето на труд има изявена еластичност, различна от нула, и не очакваме тя са се различава съществено по региони и по професии.

Колкото по-еластично е търсенето на труд, толкова по-силни са ефектите на данъчното облагане върху заетостта, или както се казва по-популярно, толкова по-голяма тежест се поема от работника, съответно по-малка – от работодателя. Ефектите от плоския данък ще се почувстват най-силно в сегментите на пазара на труда с най-еластично търсене. Според нас това са „базовите” и „средни” позиции, които обхващат над 70% от регистрираната заетост в България.