Със закъснение правителството обеща дори повече данъчни намаления от очакваното

Правителството, подкрепено от политеско решение на коалиционните партньори, направи първите си предложения за фискални мерки. От една страна, това е закъсняло изпълнение на заложеното в закона за държавния бюджет решение за намаление на осигурителната тежест. Но ако все пак гледаме към 2008 г., изпълнителната власт поне дава достатъчно време за публичен дебат по предложените реформи.

На макро ниво, заявените промени в подоходното облагане, социалното осигуряване, нивото на акцизите и повишаването на пенсиите не дават пълна картина за общата тежест на публичния сектор през 2008 г. Възможни са значителни размествания в други разходни политики. Иначе, тези мерки изглеждат неутрални на ниво консолидиран бюджет – евентуалното намаление на данъка и пенсионната осигуровка ще бъде „компенсирано” от по-високите акцизи. Отделно от това, „плоският данък” изглежда ще бъде дефиниран в детайли през есента, и дори в пленарни дебати в Народното събрание.

Ако приемем неутралния нетен ефект, т.е. че няма да има „свиване” на публичния сектор, би трябвало да оценим доколко мерките поотделно имат неутрален ефект върху стопанската активност. Отсега е ясно, че промените ще стимулират един тип поведение и ще „накажат” друг.

На първо място, увеличението на пенсиите с още 10% (общо 21% за 2007 г.) дава основание да предположим предизборни мотиви. По-важният въпрос за икономистите е да определят колко „печелят” пенсионерите в относителен план – спрямо останалите граждани и икономически агенти. Ако приемем, че сегашния PAYG модел на държавно пенсионно осигуряване предполага днешните пенсионери да получават доход за сметка на дохода на работещите към момента, то ръстът на пенсиите трябва да съответства на общия ръст в икономиката. Номиналната промяна на БВП към 2007 г. вероятно ще бъде около 15%, така че пенсионерите би следвало, в този модел, да получат също 15%-но увеличение на дохода. Следователно, с решението на правителството ще имаме „изпреварване” с 6 пункта, т.е. относителната полза за пенсионерите се равнява на тази разлика. В номинално отношение, това са около 270-300 млн. годишно.

Същевременно трябва да се има предвид, че определянето на държавните пенсии не е пряк инструмент за изменение на пазарните стимули. Доколкото пенсионерите са „пасивни” на пазара на труд и инвестиции, размерът на техния доход единствено променя текущото потребление на определени групи стоки и услуги. Точно обратното се случва с промените в прякото данъчно облагане. То води до различна мотивация за труд, образование и натрупване на капитал. Ето защо промените на данъка върху доходите и размера на пенсионната вноска не просто ще имат ефект върху фиска (при това вероятно размерът ще е незначителен от макро гледна точка), но ще повлияят директно на стопанската дейност. От една страна, намаляването на облагането на труда стимулира заетостта и насочването на инвестиции в трудо-интензивни дейности. От друга, нерегистрираните плащания стават относително по-скъпи, и следователно се насърчават „честните данъкоплатци”. На лично ниво се дава „награда” на тези, които са инвестирали повече в натрупването на умения и опит, както и на тези, които работят повече.

Като че ли най-много коментари се правят за действително значимата промяна в облагането на доходите – вече с популярното име в България „плосък данък”. Засега по-важното в краткосрочен план е данъкът да е по-нисък от досега – защото може (при рекордното преизпълнение на приходите) и защото трябва - при значителната тежест на облагането на труда.

Дебатът обаче се води и с използване на морални оценки, или поне натоварени с такива фрази. Ако обаче наистина искаме да правим подобен анализ, трябва да започнем с факта, че никое облагане не е „справедливо” – справедливостта изисква да се плаща доброволно, от една страна, и за конкретно получена стока или услуга, от друга. Оттам насетне, целта е данъкът да бъде по-малко „несправедлив”. Първият признак на възстановяване на справедливостта е размерът на данъчната тежест – колкото е по-малък, толкова изземването и преразпределението ощетява по-слабо. Вторият признак е доколко третирането на всички данъкоплатци е еднакво – и тук е мястото на изборът между проста, пропорционална система на облагане, и сложна – с множество привилегии, изключения и различия. Коя алтернатива ще бъде избрана е политически избор, в крайна сметка.