Портрет на един професионален безделник

От Георги Стоев


Всеки го познава.

Наближава 30-те...

Още живее с родителите си. Не е стар, но вече не е и млад. Дори вече в някои фирми няма да го искат. Но той също не иска работодатели. Той има идеи как да забогатее (и как да промени света). Твърде сериозни са намеренията му, за да ги загърби за някаква „наемна работа”. Предпочита да стои така, без да се занимава с нищо конкретно, в очакване на подходящия партньор, подходящия момент или просто докато стане на 40 г., когато наистина няма да става за нищо.

Има безброй идеи за бизнес...

Но никога не е правил бизнес. Никога не е спазвал дори едно обещание както трябва. Дори за уговорката за кафе – основния модел на бизнес разговор – не се появява навреме. Когато закъснява, изглежда натоварен и напрегнат. Опитва се да обясни с какво се е захванал. Не му се отдава лесно. Мисълта му е толкова разхвърляна, че те занимава буквално със всичко. Говори много повече от средното. На всякакви теми.

Мечтае да притежава сграда...

Може и магазин, за да ги дава под наем. Знае, че текущият доход е важен за оцеляването. Не може да се живее само с идеите. Мечтата му е текущият му доход да е осигурен завинаги, за да може да инвестира енергията и таланта си в различни мащабни проекти. Всъщност недвижимите имоти не могат да бъдат бизнес за него. Те са само богатство, което трябва да финансира съществуването на този талант.

Влиза в интернет, но рядко...

По-често използва мобилния си телефон. Търсенето на нови възможности за инвестиции никога не е било повече от „чиста далавера” за него. Търсенето в интернет изисква усилие и време, а неговите са твърде скъпи. Но телефонът е някак си по-лесен и все още по-престижен за използване. Той е като ретранслатор на всякакви оферти – от недвижими имоти до части за коли. Но не е точно брокер или посредник. Той просто препредава информация – нещо, което по-ефективно върши вестника с обяви.

Няма хоби...

По същата причина, поради която няма и работа. Той просто не е в състояние да се занимава с нищо систематично и целенасочено. Спортът буквално липсва от живота му. Музиката е далече от сърцето му. Ако още има мерак за пътуване, това ще мине с времето. Още няколко години и ще пътува, само ако жена му настоява да посетят роднините във Видин.

Твърди, че неговият стил е old-school…

В amazon.com има 9480 заглавия, които съдържат думата slacker. Лентяйството се е превърнало в обект на толкова изследвания и мислене, значи може би има смисъл. Като всяко човешко решение, то е също част от рационалното поведение, подчинено на сметки „ползи-разходи”. Поемането на отговорността обаче е проблем. Съзнателното самоизключване от икономиката означава и отказ да се радваш на плодовете на пазарното общуване. Но той не е хипар (в общия случай), има нужда от малка доза лукс и удобство. Значи е чист консуматор, дезинвеститор в свят, който очевидно има нужда от капитал.

Сделките са винаги игра с нулева сума...

Бизнес отношенията според него носят печалба, само ако някой друг губи пропорционално. Плюсовете за едни винаги вървят с минуси за други. Сумата винаги е нула. Той не вярва във взаимоизгодната размяна. Не може да осъзнае смисъла на просперитета чрез пазарни отношения и конкуренция. Като прибавим към това и вярата му в световната конспирация, виждаме, че няма как да може да се интегрира в икономиката. Стремежът към открития (и иновации) е ограничен само до тунинг на авенсиса.

Обижда се, ако го наречете „безделник”...

Значи не е интелектуалец. Не е от онази странна порода мъж на средна възраст, рожба на комунизма, за който „да не участваш в системата” е елемент от имиджа и определено повод за гордост. Професионалният безделник обаче осъзнава по някакъв дълбок начин безсмислието на собственото си съществуване. В погледа му има апатия и няма да откаже, ако го почерпите с половин джойнт. По някакво съвпадение на настроенията той е в един отбор с толкова много други хора... Това му помага да оцелее.